IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Китай засилва военната си позиция срещу САЩ с ядрени оръжия и остри преговори

Си представи желанието на китайския народ за мир като заложено в тяхната ДНК

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Китай години наред омаловажава бързо нарастващата си военна мощ. През последните няколко седмици Пекин излъчва непрекъснат барабанен ритъм от демонстрации на огнева мощ и енергична реторика, носейки недвусмислено предупреждение към САЩ, пише в своя материал WSJ.

Всичко започна на 3 септември, когато китайският лидер Си Дзинпин за първи път размаха пълната ядрена триада на страната си – средствата за доставяне на ядрени оръжия по суша, море и въздух – на екстравагантен парад на военна техника и личен състав.

Шест дни по-късно министърът на отбраната Донг Джун отправи предупреждение към министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, че "актовете за сдържане или възпиране срещу Китай няма да успеят", според китайски разказ за видеоразговор между двамата мъже.

След това, в петък, китайският флот обяви, че най-новият му самолетоносач, "Фудзиен", е преминал през водите между Китай и Тайван, самоуправляващият се остров, който Пекин твърди за свой и заплашва да завземе със сила. "Фудзиен" беше на път за Южнокитайско море, където Пекин агресивно се стреми да наложи оспорвани териториални претенции, рискувайки конфликт с Филипините, съюзник на САЩ.

Военният напредък на Китай отново беше в центъра на вниманието тази седмица на международна конференция по сигурност в Пекин, където официални лица свикаха представители на повече от 100 държави, за да наложат визията си за нова международна система, в която Китай ще има по-голяма роля.

Донг, министърът на отбраната, заяви пред международните участници в четвъртък, че Китай е глобална сила за мир и стабилност. По въпроси като Тайван обаче Донг заяви, че Китай няма да отстъпи.

"Никога няма да позволим на сепаратистки заговор за независимост на Тайван да успее и винаги сме готови да осуетим всяка външна употреба на сила", каза той в реч на събитието, форума "Сяншан".

Втвърдяването на позицията на Пекин идва в момент, когато САЩ и Китай водят преговори по търговски и други въпроси и проучват възможността за среща между Си Дзинпин и президента Тръмп още през следващите няколко седмици.

Пекин се осмели да се противопостави по-силно на тарифите на Тръмп по време на втория му мандат, отколкото по време на първия, например чрез налагане на ограничения върху износа на редкоземни елементи, от които зависят американските компании.

"Този ​​път САЩ осъзнаха, че Китай е по-неразрешим съперник, отколкото по време на първия мандат на Тръмп", каза У Синбо, декан на Института за международни изследвания в университета Фудан в Шанхай, на форума Сяншан. "Китай трябва да покаже на САЩ, че ако оспорят основните ми интереси, ще им навредя."

Във видеоразговора на началниците на отбраната миналата седмица Хегсет казал на Донг, че САЩ не търсят конфликт с Китай, нито смяна на режима, но ще защитават американските интереси в региона. САЩ изпратиха аташе по отбраната от посолството си на форума „Сиангшан“, според списък с участници, което е крачка назад спрямо миналата година, когато участието на заместник-помощник-министър на отбраната на САЩ сигнализира за усилия за поддържане на отворени линии за военна комуникация .

Част от увереността на Китай произтича от бързото нарастване на огневата му мощ . Пентагонът изчислява, че китайският арсенал от ядрени бойни глави се е увеличил повече от два пъти от 2020 г. насам, наред с нарастващия набор от опции за изстрелване на тези оръжия, от мобилни наземни системи за изстрелване до все по-невидими подводници .

Китай отдавна обявява политика на "мирно съвместно съществуване" с други държави

и твърди, че ядреният му арсенал е единствено за възпиране и никога не трябва да бъде използван при първи удар.

Обосновката на Пекин за натрупването на военни сили може да звучи като политиката на Роналд Рейгън "мир чрез сила" по време на Студената война. „С всеки по-силен Китай расте надеждата за световен мир“, написа официалната информационна агенция Синхуа в коментар в края на август, заимствайки фраза от Си.

Позицията на Китай е нов индикатор, че се готви за продължителна епоха на съперничество – ако не и за открит конфликт – със САЩ.

В подкрепа на последните демонстрации се задълбочават партньорствата с ядрено въоръжените противници на САЩ Русия и Северна Корея, чиито лидери Си Дзинпин приветства като почетни гости, за да присъстват на парада на 3 септември.

Декларацията на Пекин, че е стабилизираща глобална сила – за разлика от това, което той описва като разрушителна хегемония на САЩ – резонира с някои страни, особено в развиващия се свят.

"Си и Китай стават все по-уверени", каза Гуанъи Пан, изследовател на китайската политика и въпросите на сигурността в австралийския университет на Нов Южен Уелс. "Не само във военна област, но и в това как да се изгради нов международен ред."

Прогнозите за сила и все по-антиамериканските позиции са отличителни белези на управлението на Си, откакто той дойде на власт през 2012 г. Но наред с натрупването на военна техника, реториката на Си също стана по-настоятелна.

По време на военен парад преди десетилетие, Си представи желанието на китайския народ за мир като заложено в тяхната ДНК.

"Без значение колко по-силен може да стане, Китай никога няма да се стреми към хегемония или експанзия", каза той по повода, който отбеляза 70-годишнината от поражението на Япония във Втората световна война.

В речта си тази година, отбелязваща 80-годишнината, Си не повтори това обещание. Вместо това той отправи предупреждение, че светът днес е принуден „да избира между мир и война“ – преди да заяви, че китайските войници трябва „да ускорят изграждането на армия от световна класа“.

Тази мисия не е завършена и критично неизвестна е дали Си вярва, че командирите на китайските въоръжени сили имат способностите да водят мащабна война. Чистките на високо ниво, които той проведе през последните две години, поставиха под въпрос готовността на Пекин за битка за Тайван.

"Не е въпрос на оборудване. Става въпрос за доверието в неговите хора“, че те могат да използват хардуера ефективно, каза Франк Милър, бивш дългогодишен старши анализатор в Агенцията за военно разузнаване на САЩ. „Той е много по-добре, отколкото беше, но все още не е доволен от това, което има."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата