Проблемът на Европа е с Русия, не с Путин

Западът се държи така, сякаш има проблем с Владимир Путин. Всъщност той има проблем с Русия. Руският президент се вписва в дългогодишната традиция на руското мислене. Неговото слизане от  сцената няма да реши нищо. Който и да е негов вероятен приемник би следвал подобен курс, макар и може би с малко по-малко мачизъм, пише Томас Греъм във "Файненшъл таймс".

Проблемът с Русия не е нов. Той е възникнал преди 200 години, в края на Наполеоновия период, когато зейнала пропаст в ценностите, както бихме се изразили днес. През 19 век Русия запазва автократичен режим, докато Европа преминава към либерална демокрация.

И все пак Русия останала велика сила, важна за европейската сигурност. Как да се защитава Европа в присъствието на мощна държава, която й е чужда по мироглед? Това било проблем тогава, както и сега.

Европейските държави търсят сигурност в баланса, Русия я търси в стратегическа дълбочина. Това виждане произтича от разположението й върху огромната, еднообразна Евразийска равнина, през която армиите са се придвижвали с лекота.

Исторически погледнато, Русия е изтласквала границите си навън, възможно най-далеч от сърцевината си. Тя не се е спирала, когато е достигала защитими физически граници, а само тогава, когато се е натъквала на мощни съпротивляващи се държави. Там, където Западът виждаше империализъм, Русия виждаше издигане на отбранителни рубежи.

С времето съпротивата от страна на германските сили на запад, от Великобритания и след това от САЩ на юг, от Китай и Япония на изток, дефинира зоната за сигурност на Русия като Северна и Централна Евразия - бившето съветско пространство.

От гледна точка на Москва държавите там са изправени пред избор не между независимост и руска доминация, а между доминация от Русия или от неин съперник. Именно тази борба, убедена е Москва, се разиграва в Украйна.

Пак от съображения за сигурност Русия се е противопоставяла на доминацията в Европа на една единствена сила и по-голямото европейско единство продължава да не й е по вкуса. Тази причина е лесна за разбиране: Русия може да бъде на равна нога с Великобритания, Франция или Германия, но никога не може да бъде равна на обединена Европа, в сравнение с която по население, богатство и мощ ще изглежда като джудже, както със САЩ сега.

Вбиването на клин между европейските държави и между Европа и САЩ би могло да осуети появата на сериозна заплаха.

Страховете на Русия се усилват от усещане за уязвимост. Икономиката й стагнира, технологията й вече не е водеща и външни сили - Китай, Западът и радикалният ислям, оспорват властта й в бившето съветско пространство. Изкушението е да действа твърдо, за да прикрие съмненията, например, чрез демонстриране на ядрената си мощ.

След повече от 20 години на надежда, че е възможно Русия да бъде приобщена към оглавения от Запада международен ред, появяването отново на "проблема Русия" беше шок за Запада. Но заплахата е ограничена. Това не е надигаща се революционна сила, а държава в упадък, стремяща се да възстанови силата си.

Това може да бъде управлявано. Един начин е да се ревитализира европейският проект. Това означава енергично справяне с проблемите, подхранващи силите на противниците на ЕС - демократичния дефицит, имиграцията и неравенството.

Разбира се, стъпки като присъствие на НАТО в балтийските страни и разумно планиране в случай на извънредни обстоятелства при хибридна война са необходими, но Западът трябва да избягва прекаленото милитаризиране на своя отговор на едно до голяма степен политическо предизвикателство.

В същото време трябва да се направи повече, за да се помогне на Украйна да възстанови икономиката си и да изгради компетентна държава като бариера пред атаката на Русия срещу европейските норми и единство.

Въпреки всичко сдържането няма да свърши работа в нашия глобализиран и все повече многополюсен свят, за разлика от времето на Студената война. Западът не може да ограничава една от най-големите икономики в света и е геолитическо престъпление да се отслабва ненужно една сила, жизненоважна за равновесието, което се надяваме да съградим от днешния хаос, особено в Азия.

Голата истина е, че Украйна не може да бъде изградена наново без Русия. Просто е прекалено зависеща от Русия икономически и Русия има твърде много лостове на влияние вътре в Украйна, за да бъде другояче. Сдържането трябва да е балансирано с помиряване. Предизвикателството е да бъде намерен точният баланс.
 

/БТА/