Русия vs. НАТО – стратегическите игри продължават

Заседанието на Съвета НАТО-Русия предсказуемо приключи без резултат, а не будеше у никого и особени надежди. Освен може би една - да намали напрежението в небето и по моретата на Европа, най-вече в Балтика. НАТО се страхува, че инциденти като прелитането на самолети от руските ВВС край американския ескадрен миноносец "Доналд Кук" може да предизвикат непреднамерен сблъсък с непредсказуеми последици. Посланикът на Русия в алианса Александър Грушко отхвърли тези опасения, а като виновник за ескалиралото напрежение посочи Брюксел, пише Константин Егерт в Дойче веле.

Изненадите на непредсказуемия Кремъл

Кремъл играе рисково, но без да минава известни граници. Руските самолети, имитирали атака срещу американския кораб, не бяха въоръжени. И както е договорено между Русия и САЩ още от студената война, дори само да ги бяха "прехванали" с радара на ракетен комплекс, това щеше да е враждебен акт.

Посланието на Москва към НАТО обаче е съвсем недвусмислено: "НАТО е враг". И ако през 2017 г. пактът започне в балтийските страни и Полша обявената ротация на три бригади в пълна готовност, със сигурност ще последва обещаният от Русия "асиметричен отговор".

Какъв ще бъде той - остава само да гадаем. Може Кремъл да заяви, че разполага тактически ядрени оръжия в Калининградска област, може да признае официално за независима държава т. нар. Приднестровска молдовска република, може и да присъедини Южна Осетия към Руската федерация. Или отговорът ще е сирийските правителствени войски да минат в масирано настъпление срещу Алепо, подкрепени от руска бойна техника. Общо взето, в навечерието на натовската среща на върха във Варшава през юли лидерите на страните от алианса си представят доста мъгляво какво планира руското ръководство. Това създава нервна атмосфера.

Америка остава сама

В Братислава се състоя наскоро конференция за глобалната сигурност - GLOBSEC, и полският външен министър Витолд Вашчиковски заяви пред участниците, че според него Русия е по-голяма заплаха за европейската сигурност, отколкото терористите от "Ислямска държава". Много силно сравнение, което накара някои в залата да се намръщят. Далеч не всички обаче.

Сценарии, включващи примерно масирана руска кибернетична атака, която парализира държавните учреждения и военните комуникации на страните от НАТО, или ултиматум към Литва с искане за екстериториален коридор, през който да минават конвои за Калининградска област, се обсъждаха в словашката столица като съвсем реалистични.

Същевременно в Братислава отново чух от американски дипломати и от зам.-генералния секретар на НАТО Александър Вършбоу призивите, отправени за пръв път още на лидерската среща в Прага през 2001 г.: "Скъпи европейски съюзници! Америка няма да носи сама бремето на колективната отбрана! Ако обичате, увеличете военните си разходи на два процента от БВП, както бе договорено преди 15 години".

Но както и в началото на века, апелът остава чут само от малцинство. Два процента от своя БВП харчат за отбрана, освен САЩ, Франция, Естония, Полша и Великобритания. Специална комисия в Камарата на общините впрочем откри, че британското правителство е "изтълкувало творчески" понятието разходи за отбрана, та да стигне въпросния показател.

Днес обаче повечето страни в Европа са обсебени от миграционната криза и възможното излизане на Обединеното кралство от ЕС. Украйна, Централна Европа и Русия са периферни теми за тях.

При това положение Кремъл според мен силно желае да види единството в НАТО подкопано. За целта трябва да създаде ситуация, в която някои съюзници да приемат, че има застрашена членка на алианса, и да настоят за прилагане на член Пети от Северноатлантическия договор (според който нападение срещу един от участниците означава агресия срещу всички) - а други да откажат.

Грузия и Украйна: ограничен суверенитет?

Всъщност донякъде непредсказуемата, мъглява заплаха се очертава дори като по-ефикасна. Преди месец-два например се предполагаше, че НАТО обсъжда за следващия форум на върха решителна стъпка в полза на Грузия, помолила отдавна за членство в алианса. Решително германско "не" обаче свали темата от дневния ред.

Също като на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. алиансът и този път реши "да не провокира Москва". Мисля, че тук подейства заплахата на Владимир Путин да признае резултата от референдум в Южна Осетия за присъединяване към Русия, поискат ли местните власти такъв плебисцит. А "властите" на Южна Осетия ще поискат онова, което пожелае Кремъл.

Ако Русия включи в състава си земите, смятани от целия останал свят за грузински територии, неизбежно ще последва нов рунд в конфронтацията с Москва. Брюксел и Вашингтон могат да си представят такова нещо само в кошмарен сън. Затова пратиха Тбилиси пак да чака на опашката, и пак заедно с Киев. Фактически Москва вече отбеляза точка: НАТО смята Украйна и Грузия за не съвсем суверенни страни, за част от сферата на притегляне и неоспоримо влияние на Русия.

Макар икономически да е слаба, Москва играе доста смело с НАТО и ЕС, все тъй непредсказуема, готова без страх да изостри обстановката. Очаквам до края на годината Кремъл да поднесе на света нови стратегически изненади.
 

/БТА/