През март Европейският съюз и Турция сключиха сделка: Турция да изгради лагери за бежанците, на които е отказан достъп в Европа, а ЕС да плати за тях - на първо време 3 милиарда евро, а после още толкова. Други страни наблюдаваха внимателно това и сега започваме да виждаме последиците, отбелязва коментарна статия във в. "Ню Йорк таймс".
На 3 май западноафрикански Нигер поиска 1,1 млрд евро от ЕС, за да спре мигрантите по пътя им до Либия и Средиземно море, а миналата седмица правителството на Кения обяви, че планира да закрие най-големия бежански лагер в света, Дадааб, позовавайки се на европейския пример с връщането на сирийци, за да оправдае плана си насила да върне близо 600 000 сомалийци в родината им. Не можем повече да позволяваме хората ни да носят бремето на задълженията на международната общност към бежанците, заяви висш кенийски правителствен представител.
Той изтъкна също, че доброволното международно финансиране за лагерите в Кения намалява заради растящите бюджети в Северното полукълбо за бежанците, тръгнали към Запада, посочва вестникът.
На фона на сделката с Турция бежанците са добър коз: бариера срещу чуждестранните критики, пасив, върху който да се хвърля вината за вътрешни проблеми, и разменна монета за специални протекции и помощ от чужбина.
С вулгарния си опит да се откупи от международните си задължения, ЕС започна война на наддаване. Това е опасно. Осем процента от изселниците по света са намерили подслон в развиващи се страни. Светът приближава ситуация, при която правата на бежанците се определят не в международните закони и споразумения, а в долари и евро, предупреждава "Ню Йорк таймс".
Повечето страни изглежда ще предпочетат да депортират потенциални данъкоплатци и да платят огромни суми, за да се лишат от икономически растеж, пише БТА. Световната хуманитарна среща на върха - спонсорирана от ООН конференция, която ще се състои в Истанбул по-късно този месец - е възможност за промяна на световната дискусия за бежанците към потенциалните ползи за всички. Аз обаче се опасявам, че форумът ще се превърне просто в наддаване, казва авторът на статията.
В следващите пет години бежанците, пристигнали миналата година в Европа, може да генерират приходи, двойно по-големи от разходите на ЕС за тях, посочва британският в. "Гардиън", позовавайки се на първото задълбочено проучване как ще се отрази присъствието на новодошлите на приемните общности.
Бежанците ще създадат повече работни места, ще увеличат търсенето на услуги и стоки и ще попълнят свободните работни места в Европа, а заплатите им ще допринесат за финансиране на свиващите се пенсионни фондове и публични финанси. Наред с това бежанците няма да причинят намаляване на заплатите или да увеличат безработицата сред местните работници, казва пред вестника Филип Легрейн, бивш съветник на председателя на Европейската комисия.
Всяко евро, инвестирано в подслоняването на бежанец, може да донесе близо две евро икономически печалби за пет години, посочва огласен днес доклад на неправителствената организация за подпомагане на бежанци "Тент фаундейшън"- Легрейн изразява надежда докладът да разсее мита, че бежанците ще причинят икономически проблеми в западните общества.
Погрешно е схващането, че бежанците са бреме, а това разбиране споделят дори хора, които подкрепят приемането им. Положителния икономически ефект от бежанците обаче, може да бъде възпрепятстван, ако Европа не вземе незабавни мерки, за да ускори навлизането на бежанците на трудовия пазар, предупреждава той.
Бързият достъп на бежанците до пазара на труда ще намали зависимостта им от държавни помощи, ще им даде възможност да допринасят с труда си и внасяните данъци за развитието на местната икономика, ще им помогне по-бързо да се адаптират към живота в новото за тях общност и ще ограничи опасността да се превърнат в аутсайдери на трудовия пазар и обществото в дългосрочен план, се казва в цитирания от "Гардиън" доклад.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Европейските борси завършиха с колебания на фона на новите икономически доклади
Цените на жилищата в Дубай падат за първи път от бума след пандемията
Делът на бедните в България се е свил незначително през миналата година
Украйна няма да връща заема от 90 млрд. евро, но ще трябва да бори корупцията
С 27% са нараснали туристическите посещения на чужденци у нас за седем години
Lufthansa възприема модела на нискотарифните авиокомпании с билети, които не включват багаж
Циципас с драматичен обрат и победа в Мадрид
Течове заплашват сърцето на Националната библиотека (+ВИДЕО)
Диагноза като от медицинска загадка: Пътят на Мадлен към оздравяването
Повдигнаха обвинение на шофьора на автобуса, преобърнал се в дере край Малко Търново
След разстрела на куче в Герман: Извършителят е на свобода срещу 1500 евро
"Мъртвите души" пак гласуват: Скандал в избирателните списъци (+ВИДЕО)
Олимпиакос събира Везенков с натурализиран българин
Наш национал с рекордно класиране в световната ранглиста
Бивш на Дортмунд поема „баските лъвове“
Локо Сф с ход за бъдещето
ЦСКА обяви важна новина и отправи емоционален призив
Шеметен трансфер! Ман Сити хвърля бомбата със звезда на Челси
Женски хороскоп за май 2026
Дневен хороскоп за 24 април, петък
Гледайте Симона Халачева в спектакъла на Театър „София“ – „Комедия от грешки“
„Майкъл“ вече е по кината: какво показва и какво премълчава
Промяна у дома – как да постигнете перфектен цвят на косата без фризьор
Пролетта, която се случва навън: Повече време на открито и практични идеи за двора и терасата
2 милиона нови мигранти в ЕС само за година
Университетски преподаватели: Плагиатството е сериозен проблем
Официално от ЦИК: "Прогресивна България" има 131 мандата в 32-ото НС
Идва рязка промяна на времето
Костадинов настоява България да наложи вето на помощта за Украйна
Прокуратурата: 166 преписки за нарушения са заведени в деня на изборите
Мъск с амбициозен план за роботите Optimus: Кога ще ги видим сред нас?
Паднал ангел или НЛО: Картина свързва библейски текст с извънземен живот
SpaceX покори звездите и се прицели в изкуствения интелект
С 3D технологии в пещера в САЩ откриха свещена рисунка на змия
НАСА изследва загадъчна „драконова кожа“ на Марс
Телескопи на ESO заснеха раждането на планетна система, напомняща нашето минало