Дори да затъмним слънцето ледът на Антарктида е обречен

Геоинженерството често се представя като последна технологична мярка за справяне с климатичната криза, която все още може да се приложи и да спаси положението. Но новите модели предполагат, че подобни рискови мерки, като затъмняването на Слънцето, не са достатъчни, за да спасят Антарктида. Остава само едно нещо, което може, и то е същото, което не успяваме да направим вече 40 години: да спрем изгарянето на изкопаеми горива.

В лицето на катастрофалните пожари, наводнения и други екстремни метеорологични явления, които измъчваха Северното полукълбо това лято, има подновен интерес към потенциала на геоинженерството. Стимулът да се изпробват потенциално опасни решения ще става все по-силен със засилване на предизвиканите от климата бедствия. „Възможността за ограничаване на глобалното повишаване на температурата до под 2 градуса намалява бързо, така че е възможно техническите мерки за въздействие върху климата да бъдат сериозно обмислени в бъдеще“, казва глациологът от университета в Берн Йоханес Сутер пред изданието sciencealert. Затова Сутер и колегите му решиха да проучат какво въздействие би имало затъмняването на Слънцето върху една от бързо наближаващите климатични повратни точки, за които изследователите са най-загрижени.

„Наблюденията на ледените потоци в Западна Антарктида показват, че сме много близо до така наречената критична точка или вече сме я преминали. С нашето проучване ние искахме да разберем дали срутването на ледената покривка може да теоретично да бъде предотвратено чрез управление на слънчевата радиация", обяснява Сутер.

В района вече липсват големи количества лед, въпреки че в момента там е средата на зимата. Това включва намаляване на морския лед, който прегражда западноантарктическите ледници на сушата. Топенето на Западна Антарктида ще доведе до покачване на морското равнище с метри и цялата тази допълнителна прясна вода в морето може също да допринесе за срив на океанските течения, които вече се забавят. Топенето се случва по-бързо от очакваното и вече унищожава дивата природа.

Сутер и колегите му симулираха условия на ледена покривка при високи, умерени и ниски емисии и четири различни сценария за инжектиране на аерозол в стратосферата. Въпреки че моделирането на изследователите показа, че затъмняването на Слънцето чрез впръскване на милиони тонове серен диоксид в стратосферата до 2050 г. може да забави колапса на леда, то ще работи само в комбинация с декарбонизация и само при умерени или ниски емисии. „Докато концентрациите на парникови газове в атмосферата остават високи, управлението на слънчевата радиация най-вероятно ще трябва да продължи векове, може би дори хилядолетия“, обясняват изследователите. Ако стратегиите за блокиране на Слънцето внезапно спрат, рискуваме да изпаднем в шок от прекъсване, при който ще настъпи още по-рязко повишаване на температурата наред с по-тежки последствия.

С неотслабваща сила ще продължат и другите проблеми, причинени от излишния CO2 в нашата атмосфера. „Управлението на слънчевата радиация може да има въздействие върху регионалните метеорологични модели, пагубни за обществото и биосферата, както и други все още неизвестни ефекти, без да отстранява преките неблагоприятни ефекти от нарастващото ниво на CO2 в атмосферата като окисляването на океана“, пишат Сутер и екипът. Нещо повече, единственият сценарий, който разкри шанс за спиране на колапса на ледената покривка на Западна Антарктика, включваше намаляване на въглеродните емисии. „Нашите симулации показват, че най-ефективният начин за предотвратяване на дългосрочен колапс на ледената покривка на Западна Антарктика е бързата декарбонизация“, предупреждава Сутер.