Защо Европа не може да избегне Централна Азия?

Европа се намесва не като заместител, а като допълнителен партньор в региона – такъв, който предлага достъп до пазари, инвестиции, устойчиви технологии и геополитически баланс.

През по-голямата част от постсъветската епоха Централна Азия не е играла важна роля в стратегическите сметки на Европейския съюз (ЕС). Обграден от могъщи съседи и дълго време възприеман като далечна периферия, ролята на региона във външната политика на ЕС се ограничаваше до помощ за развитие, енергийно сътрудничество и защита на правата на човека. Това възприятие се променя бързо.

На 4 април, първата среща на върха между ЕС и Централна Азия в Самарканд, Узбекистан, отбеляза началото на нова глава. Срещата събра висши лидери на ЕС – председателят на Европейския съвет Антонио Коста и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен – с президентите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. За първи път лидерите се срещнаха във формат на официална среща на върха, за да очертаят курс за дългосрочно стратегическо партньорство, пише за The National Interest Майкъл Роси, преподавател по политически науки в университета „Рутгерс“ в Ню Джърси, САЩ, и гостуващ професор в университета „Уебстър“ в Ташкент.

Предвид геополитическите предизвикателства и промени по света, залозите са високи и интересът на ЕС е сериозен.

Говорейки за това събитие, фон дер Лайен улови тона на новия ангажимент: „В тези несигурни времена Европа е символ на откритост и ангажираност. За Европа Централна Азия е предпочитан партньор.“

Европейският съюз все повече разглежда Централна Азия като стратегически важен регион. Основната цел на ЕС е да задълбочи търговските и инвестиционните си връзки с петте централноазиатски държави. Отвъд икономиката, ЕС вижда Централна Азия като ключов партньор в областта на сигурността , особено поради близостта ѝ до Афганистан и ролята ѝ в ограничаването на екстремизма сред предимно мюсюлманското население. Например, хуманитарната помощ на Казахстан и усилията му за поддържане на търговските пътища с Афганистан получиха признание от Брюксел . В съвместна декларация , публикувана след срещата на върха, страните „изразиха обща загриженост относно хуманитарната ситуация в Афганистан и признаха необходимостта от продължаване на подкрепата за афганистанския народ“.

Сред петте държави от Централна Азия, Казахстан се откроява като водещ партньор на ЕС. През 2024 г. двустранната търговия между ЕС и Казахстан достигна рекордните 50 милиарда долара, като инвестициите от ЕС надхвърлиха 200 милиарда долара. Казахстан представлява 80% от търговията на ЕС с Централна Азия и повече от 40% от общите европейски преки чуждестранни инвестиции в региона.

В реч на срещата на върха, казахстанският президент Касим-Жомарт Токаев заяви готовността на Казахстан да увеличи износа си за ЕС в 175 стокови категории на стойност над 2 милиарда долара. Той също така подчерта амбицията на Казахстан да се превърне в ключов транзитен център, свързващ Изтока и Запада, ключов стълб на взаимодействието между ЕС и Централна Азия.

Никъде съгласуваността между ЕС и Централна Азия не е по-очевидна, отколкото в свързаността. Тази област придоби огромно значение след войната в Украйна и разпадането на транзитните маршрути между ЕС и Русия. Тъй като търговските маршрути през Русия сега са политически и логистично напрегнати, ЕС се насочи към Транскаспийския международен транспортен маршрут (TITR), известен още като Средния коридор.

Този коридор преминава през Централна Азия, през Каспийско море и води към Южен Кавказ и Европа. ЕС го е определил като най-оптималния, най-бърз и конкурентен маршрут за интегриране на континенталните вериги за доставки – а Казахстан е неговата ключова фигура. Контейнерният трафик по TITR се е увеличил с 63% през 2024 г., достигайки 4,1 милиона тона. Целта е да се достигнат 10 милиона тона до 2027 г.

Като част от своята инициатива „Глобален портал“ на стойност 300 милиарда евро , ЕС дава приоритет на модернизацията на този коридор, което в крайна сметка би могло да увеличи броя на контейнерите, пристигащи в Европа от Централна Азия, от под 100 000 на над 800 000 годишно . Средният коридор може да съкрати времето за транспорт между Китай и Европа до само десет до петнадесет дни.

Огромните залежи на критични суровини в Централна Азия също привличат вниманието на ЕС. Тъй като Китай в момента доминира в световните вериги за доставки – контролирайки голям дял от производството и преработката на критични минерали – ЕС спешно търси алтернативни източници.

Централна Азия притежава значителни залежи от критични минерали, включително 38,6% от световните манганови руди, 30% от хром, 20% от олово, 12,6% от цинк и 8,7% от титан. По-специално, Казахстан вече произвежда деветнадесет от тридесет и четирите критични суровини на ЕС и има планове това количество да се разшири до двадесет и един.

На срещата на върха страните се съгласиха, че засиленото сътрудничество по отношение на критичните суровини е от стратегическо значение, като фон дер Лайен заяви , че „тези суровини са жизненоважните за бъдещата световна икономика“. Междувременно президентът Токаев предложи създаването на „Регионален изследователски център за редкоземни метали“ в Астана, който да служи като център за инвеститори и предприятия, търсещи данни за находища и технологии. Междувременно Узбекистан е богат и на сребро, молибден, титан и злато. Тези ресурси са жизненоважни за зеления преход и цифровата икономика на Европа.

В навечерието на срещата на върха Казахстан обяви откриването на 20 милиона метрични тона редкоземни метали, включително неодим, церий, лантан и итрий. Ако това бъде потвърдено, това ще позиционира Казахстан като третия по големина притежател на редкоземни запаси в света – след Китай и Бразилия. Тези минерали са ключови за производството на автомобилни батерии, вятърни турбини и медицински изделия.

По същество ЕС се стреми да намали зависимостта си от Китай и да диверсифицира доставките на критични минерали. Установяването на вериги за доставки през Средния коридор би създало печеливша ситуация за всички участващи страни. В тази област се очаква по-нататъшен напредък и дискусии на Международния форум в Астана през май.

Освен суровините и логистиката, устойчивостта е все по-централна тема в сътрудничеството между ЕС и Централна Азия. Регионът е един от най-уязвимите по отношение на климата в света. През последните шестдесет години средната температура в Централна Азия се е повишила с 1,5°C, което е повече от два пъти повече от средното за света.

Последиците вече се усещат. Недостигът на вода нараства и с очакваното население да достигне 100 милиона до 2050 г., натискът върху напояването и управлението на ресурсите ще се засили.

В отговор, стратегията за развитие на Узбекистан до 2030 г. даде приоритет на устойчивостта на климатичните промени. Страната разгръща зелени водородни клъстери, слънчеви и вятърни хъбове и производство на електрически превозни средства. Казахстан, от друга страна, се стреми към въглероден неутралитет до 2060 г., като 148 съоръжения за възобновяема енергия генерират близо 3000 MW чиста енергия. Целите на страната включват 10 процента възобновяема енергия до 2030 г. и 50 процента до 2050 г.