Кои са четиримата кардинали с най-големи шансове за следващ папа?

Следващата сряда 133 кардинали избиратели ще бъдат заключени в Сикстинската капела във Ватикана и ще започнат тайния процес на избиране на следващия папа. Макар че голяма част от процеса е обвит в мистерия, известно е, че ежедневно се провеждат четири кръга гласуване, докато един кардинал получи две трети мнозинство от гласовете. Процесът обикновено трае между 15 и 20 дни.

Но с оставаща седмица до началото на процеса по избиране на новия епископ на Рим, кои кардинали се смятат за достатъчно „папабилни“, за да ръководят Римокатолическата църква?

Кардинал Пиетро Паролин

70-годишният ветеран дипломат беше държавен секретар на папа Франциск, което го правеше по същество министър-председател на Светия престол.

Въпреки че е тясно свързан с понтификата на папа Франциск, Паролин е много по-сдържан по характер и дипломатичен в подхода си към лидерството от аржентинския йезуит, на когото е служил, и знае къде Католическата църква може да се нуждае от корекция на курса.

Паролин е ръководил спорната сделка на Светия престол с Китай относно номинациите за епископи и е бил замесен, но не и обвинен, в неуспешната инвестиция на Ватикана в лондонско предприятие за недвижими имоти, което е довело до загуба на милиони евро.

Паролин, който беше посветен в кардинал от папа Бенедикт XVI, познава добре латиноамериканската църква и изигра ключова роля в разведряването между САЩ и Куба през 2014 г., за което Ватикана помогна.

Въпреки че може да е ветеран от Ватикана, той има минимален пастирски опит. Той постъпва в семинарията на 14-годишна възраст, четири години след като баща му е убит в автомобилна катастрофа.

След ръкополагането си през 1980 г. той прекарва две години като енорийски свещеник близо до родния си град в Северна Италия, но след това отива в Рим, за да учи, и постъпва на дипломатическа служба във Ватикана, където остава и до днес.

Ако бъде избран, той би се върнал като италианец на папския престол след трима последователни аутсайдери: папа Йоан Павел II (Полша), папа Бенедикт XVI (Германия) и папа Франциск (Аржентина).

Кардинал Луис Антонио Тагле

67-годишният Тагле е в списъците на много букмейкъри за първия азиатски папа, избор, който би признал част от света, където църквата расте.

Папа Франциск доведе популярния архиепископ на Манила, който беше посветен в кардинал от папа Бенедикт XVI, в Рим, за да оглави мисионерския евангелизаторски офис на Ватикана, който обслужва нуждите на Католическата църква в голяма част от Азия и Африка.

Ролята му придоби по-голяма тежест, когато папа Франциск реформира ватиканската бюрокрация.

Въпреки че има пастирски, ватикански и управленски опит, Тагле би бил от младите хора, които биха били избрани за папа, като кардиналите може би биха предпочели по-възрастен кандидат, чийто папски пост би бил по-ограничен.

Тагле обаче е известен като добър комуникатор и учител, ключови качества за един папа.

Кардинал Фридолин Амбонго Бесунгу

65-годишният Амбонго, посветен в кардинал от папа Франциск, е един от най-откровените католически лидери в Африка, ръководейки архиепископията с най-голям брой католици на континента, която се смята за бъдещето на църквата.

Той е архиепископ на столицата на Конго от 2018 г. и кардинал от 2019 г.

Папа Франциск го назначи и в група съветници, които помагаха за реорганизацията на ватиканската бюрокрация. В Конго и в цяла Африка Амбонго е дълбоко отдаден на католическата ортодоксалност и се възприема като консервативен.

През 2024 г. той подписа декларация от името на епископските конференции на Африка и Мадагаскар, отказвайки да следват декларацията на папа Франциск, позволяваща на свещениците да дават благословии на еднополови двойки, което представлява несъгласие на целия континент с папското учение.

Упрекът кристализира както линията на африканската църква относно ЛГБТ+ общността, така и позицията на Амбонго в африканската йерархия.

Кардинал Матео Дзупи

69-годишният Дзупи се изявява като уличен свещеник по образ и подобие на папа Франциск, който бързо го повишава: първо до архиепископ на богатата архиепископия Болоня в Северна Италия през 2015 г., преди да му даде титлата кардинал през 2019 г.

Той е тясно свързан с общността „Сант Еджидио“, католическа благотворителна организация със седалище в Рим, която е била влиятелна по време на папа Франциск, особено в междурелигиозния диалог. Той пътува до Киев и Москва, след като украинският президент Володимир Зеленски се обърна към Светия престол за помощ за освобождаването на 19 000 украински деца, отнети от семействата им и доведени в Русия по време на войната.

Мисията го отведе и в Китай и Съединените щати.

Дзупи би бил кандидат в традицията на папа Франциск да служи на маргинализираните, въпреки че относителната му младост би била против него за кардиналите, които се стремят към кратък папски мандат.

Кардинал Петер Ердьо

Известен сред своите колеги като задълбочен теолог, учен и педагог, 72-годишният Ердьо е водещ претендент сред консерваторите.

Той е архиепископ на Естергом-Будапеща от 2002 г. и е направен кардинал от Йоан Павел II на следващата година.

Участвал е в два конклава, през 2005 и 2013 г., за избора на папа Бенедикт и папа Франциск.

Ердьо има докторски степени по теология и канонично право, говори шест езика, привърженик е на доктриналната ортодоксалност и защитава позициите на църквата по въпроси като абортите и еднополовите бракове.

Ердьо се противопоставя на еднополовите съюзи и също така се е противопоставил на предложенията католиците, които се женят повторно след развод, да могат да получават причастие. През 2015 г. той заяви, че на разведените католици трябва да бъде разрешено причастие само ако останат сексуално въздържани в новия си брак.

Като защитник на традиционните семейни структури, той помогна за организирането на срещите на папа Франциск във Ватикана през 2014 и 2015 г., посветени на семейството.

Въпреки че внимава да избягва участието си в често бурния политически живот на Унгария, Ердьо поддържа близки отношения с дясното правителство на страната, което предоставя щедри субсидии на християнските църкви.

Той обаче не е склонен да заема позиция по няколко от политиките на правителството, които разделят обществото в Унгария, като например публични кампании, които очерняха мигранти и бежанци, и закони, които подкопават правата на ЛГБТ+ общностите.