Къде са корените на продължаващия конфликт между Индия и Пакистан?

Две седмици след смъртоносното нападение срещу туристи в Кашмир на 22 април Индия обяви, че е извършила „прецизни и сдържани“ удари по т. нар. „терористически лагери“ в съседен Пакистан. Пакистан отговори, че е свалил пет индийски самолета.

За всеки, запознат с историята на отношенията между Индия и Пакистан от кървавото им разделяне при независимостта от Великобритания през 1947 г., подобни сблъсъци едва ли са изненада. Двете държави са в непрекъснато противоборство, което периодично прераства във въоръжени конфликти. Главната ябълка на раздора е Кашмир — хималайска област, претендирана изцяло и от двете страни, но разделена на части под тяхно управление.

Защо Индия и Пакистан си нямат доверие?

При независимостта териториите бяха разделени по религиозен признак: Пакистан стана преобладаващо мюсюлманска държава, а Индия избра светска демокрация за население си. Новоначертаните граници принудиха близо 14 млн. души да се изселят и предизвикаха междуобщностно насилие, отнело до 1 млн. живота.

Оттогава страните водиха няколко войни — две от тях за Кашмир — и безброй престрелки по границата. Пакистанските лидери от разделянето насам възприемат Индия като екзистенциална заплаха; някои смятат, че Ню Делхи все още таи надежди да ревизира разделението.

Индийските разузнавателни служби свързаха серия терористични нападения между 2001 и 2019 г. с Пакистан. Бившият пакистански премиер Имран Хан обеща да озапти екстремистките групировки, но не успя. Гражданските власти в Исламабад имат ограничено влияние върху външната и отбранителната политика, която е доминирана от армията и разузнаването ISI.

Какво е особено в Кашмир?

При разделянето Индия и Пакистан ухажваха полуавтономните княжества (под индиректно британско управление) да се присъединят към новите държави. Хиндуисткият владетел на мюсюлманското княжество Джаму и Кашмир — регион с площ, съпоставима с тази на Обединеното кралство и днешно население около 12 млн. души — се колебаеше. Пакистан подтикна нахлуване на нередовни бойци; Индия се намеси и двете държави стигнаха до военен застой.

Днес те се изправят една срещу друга по 740‑километровата фактическа граница, наречена Линия на контрол, превърнала се в една от най‑военизираните зони в света. Районът включва и две територии, контролирани от Китай и претендирани от Индия.

Ню Делхи обвинява Исламабад, че поддържа милиции, действащи в Кашмир, докато Пакистан твърди, че индийското правителство потиска мюсюлманите там и определя бунтовниците като борци за свобода. Индия настоява, че те са обучени и финансирани от пакистанската армия и че ръководителите им живеят необезпокоявано в Пакистан.

През 2019 г. Ню Делхи затегна контрола си, като отмени конституционните автономни гаранции и изпрати още войски. Напоследък областта, известна с драматичните си планински пейзажи и плодородни долини, отново стана популярна сред туристите.

Какво се променя след атаката от 22 април тази година?

До 14 часа след нападението Индия намали дипломатическите отношения с Пакистан, а Исламабад забрани на индийски самолети да прелитат над страната и спря трансграничната търговия.

Закриването на пакистанското въздушно пространство принуждава индийските авиокомпании да правят дълги отклонения по западните маршрути, което повишава оперативните им разходи. Спирането на търговията вероятно ще има ограничен ефект, тъй като обменът и без това беше малък: по данни на търговското министерство в Ню Делхи Индия е внесла стоки от Пакистан за едва 2,88 млн. долара през фискалната 2023‑24 г., докато износът ѝ към съседа е бил 1,2 млрд. долара. Очаква се посетителите в Кашмир да намалеят.

По‑тревожно развитие след атаката от 22 април бе решението на Индия да замрази жизненоважния Договор за водите на Инд (Indus Waters Treaty) — ход, който в дългосрочен план може да се отрази сериозно на Пакистан.

Какво представлява Договорът за водите на Инд?

Споразумението урежда разпределението на водите от шестте реки, стичащи се от Хималаите и осигуряващи напояване на плодородни земи и електроенергия и в двете държави. Необходими бяха почти десет години преговори, преди то да бъде финализирано през 60‑те с посредничеството на Световната банка. Договорът отрежда по три реки на всяка страна и детайлно описва кога и как едната може (или не може) да използва ресурсите на другата.

След като Ню Делхи обяви прекъсването на договора, дебитът към Пакистан спадна с близо 90 % спрямо обичайните стойности, заяви Мухамад Халид Идрис Рана, говорител на пакистанския орган за системата на река Инд. Продължителна диверсия би била разрушителна за земеделието в северен Пакистан.

Понастоящем възможностите на Индия да отклонява водата са ограничени поради липса на инфраструктура. Но със суспендирано споразумение страната може да строи малки прибрежни проекти, които иначе биха изисквали одобрение от Исламабад. За по‑сериозно нарушение на водния поток Индия би трябвало да похарчи милиарди за допълнителни резервоари.

Пакистан настоява, че договорът е задължителен, и заяви, че ще реагира „с пълна сила“ при нарушения. При спор всяка от страните може да поиска намесата на външен медиатор, „неутрален експерт“ или да сезира арбитражен съд.

Възможна ли е нова война между Индия и Пакистан?

Пълномащабен конфликт на няколко фронта би бил прецедент след десетилетия на относително сдържани сблъсъци. Управляващите в двете страни са наясно с опасността от ескалация, а световните сили нееднократно са ги убеждавали да отстъпят — зачитайки риска някоя от страните да посегне към ядрения си арсенал.

Хиляди загинаха във войните през 1947 и 1965 г.; последвалите конфликти бяха по‑ограничени. Боевете в района Каргил (1999) приключиха за по‑малко от три месеца след натиск от САЩ и заплаха МВФ да спре заемите за Исламабад. Скорошните „искри“ са още по‑краткотрайни: през 2019 г. Индия удари цели вътре в Пакистан за пръв път от десетилетия и, въпреки въздушен дуел, двете страни бързо намалиха напрежението.

Има ли шанс за помирение?

Съществено разбирателство изглежда малко вероятно. Под ръководството на премиера Нарендра Моди Индия зае по‑неотстъпчива позиция: диалог само ако Пакистан укроти екстремистите, заплашващи индийската сигурност. Дори цивилното правителство в Исламабад да иска сближаване, първо трябва да убеди военния елит, който традиционно спира подобни стъпки. Армията веднъж предложи транзитен коридор през северен Пакистан за Индия, но се отметна след като Моди отмени автономията на Кашмир през 2019 г. Сега Исламабад твърди, че преговори могат да започнат само ако решението бъде върнато.

Геополитическото противопоставяне между САЩ и Китай също намалява стимулите за сближаване. В последните години Индия се сближи с Вашингтон, докато Пакистан - традиционен партньор на Америка по сигурността - се ориентира към Пекин, който инвестира милиарди в инфраструктурата му чрез инициативата „Един пояс, един път“.

Още интересни анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria