Страните от Западните Балкани трябва да започнат да въвеждат собствени механизми за ценообразуване на въглеродните емисии при производството на електроенергия, за да смекчат удара от новите данъци на ЕС върху енергията от изкопаеми горива, които ще влязат в сила догодина, се посочва в доклад на екологична организация, публикуван в четвъртък.
От 1 януари 2026 г. Европейският съюз ще въведе т.нар. Механизъм за корекция на въглеродните граници (Carbon Border Adjustment Mechanism – CBAM). Според него вносителите на стоки, включително електроенергия, от страни извън ЕС ще трябва да заплащат за въглеродните емисии, свързани с тяхното производство в страната на произход.
Това означава, че електроенергията, произвеждана основно от въглища в страни като Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, ще стане значително по-скъпа за европейските купувачи – сред които Италия, Хърватия, Унгария, Румъния, България и Гърция.
Според организацията CEE Bankwatch Network, износът на електроенергия от тези четири балкански държави към ЕС ще се срине почти мигновено, което ще нанесе сериозен удар върху приходите на енергийните им компании. До 60% от износа им към ЕС в момента идва от въглищни централи.
Все пак, според правилата на новия механизъм, е възможно да бъдат направени изключения за страни, които постигнат „значителен напредък“ в прилагането на енергийните и климатични регулации на ЕС — включително чрез въвеждане на собствени системи за ценообразуване на въглеродните емисии.
„Ако въведат национално ценообразуване на въглерода, държавите от региона могат да смекчат ефекта от CBAM и в същото време да генерират значителни приходи, които да насочат към справедлив и устойчив енергиен преход“, се казва в доклада, цитиран от Reuters.
Според изчисленията, подобна система може да донесе на страните от Западните Балкани до 4,2 милиарда евро годишно, които да бъдат инвестирани в зелена трансформация и подкрепа на въглищните региони.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.„CBAM може най-сетне да принуди правителствата в Западните Балкани да се изправят срещу проблема, който всички избягват, и да започнат поетапно затваряне на своите силно замърсяващи и все по-неефективни въглищни електроцентрали“, коментира Пипа Галап от CEE Bankwatch Network.

