Тръмп се бори за Нобелова награда за мир, но ще му я измъкне ли папа Лъв XIV?

Да се ​​прекрати война за 24 часа е сложно – както самопровъзгласилият се за миротворец Доналд Тръмп откри. Дори четири месеца не са дълъг период, когато конфликтът, за чието разрешаване сте предложили да помогнете, е свързан с маниакален ръководител на мафиотска държава, въоръжена с ядрено оръжие, решена да завладее смел демократичен съсед.

Отказът на украинския президент Володимир Зеленски да развее бяло знаме представлява сериозна пречка не само за мирните планове на Тръмп, но и по-важното – за надеждите му за Нобелова награда – награда, която нарцисистът в Овалния кабинет отчаяно иска и смята, че заслужава.

За Тръмп глобалната награда би била най-висшето признание. Тя би го направила едва петият президент на САЩ, спечелил такава. Неговият враг, Барак Обама, беше на власт по-малко от осем месеца, когато призът му беше присъден през 2009 г. Речта му при приемането на наградата дойде дни след като изпрати допълнителни 30 000 американски войници в Афганистан и предприе атаки с дронове срещу Пакистан, всичко това част от разширяването на войната срещу тероризма.

В опита си да донесе мир в Украйна и Русия, Тръмп има съперник. Сега в надпреварата е друг американски гражданин. Да се ​​изправи папа Лъв XIV.

Вече има признаци, че Лъв иска да използва новооткритото си глобално влияние за разрешаване на конфликти. Миналата седмица стана ясно, че папата е заявил пред италианския премиер Джорджия Мелони желанието си Ватикана да бъде домакин на следващия кръг от мирни преговори между Русия и Украйна.

По време на първата си реч, на встъпителната си литургия, той призова за мир в три разкъсвани от война региона: Газа, Мианмар и Украйна, които „очакват преговори за справедлив и траен мир“ – не краткотрайно, жалко прекратяване на огъня.

Първият северноамерикански понтифекс поне има обща националност с президента на САЩ. Но автобиографиите им разкриват донякъде различни житейски избори. Папа Лъв XIV е прекарал десетилетия като августински свещеник, помагайки на хората, а Тръмп далеч не е такъв помощник. 

Папа Франциск беше номиниран за тазгодишната награда за мир преди смъртта си миналия месец – но наградата никога не се връчва посмъртно. Може ли Нобеловият комитет да бъде убеден да я предложи на папата или на институцията на папството като цяло, а не на самия човек?

Напълно е възможно кладенецът от репутация, натрупан от неговия предшественик, да помогне за шансовете на Ватикана да бъде признат от комитета. След като помогна за съживяването на отношенията между САЩ и Куба, Франциск работи усилено за изграждането на диалог между Иран и Запада, а през 2015 г. ръководеше историческия първи договор на Светия престол с Палестина, който я призна за държава.

Готовността на Лъв да използва авторитета си на най-могъщия религиозен лидер в света, за да настоява за смислен мир в Украйна, изглежда в ярък контраст с цинизма на Тръмп. Тази седмица президентът на САЩ игнорира натиска на Европа за нови санкции срещу Москва в желанието си да спечели нови бизнес сделки с Путин и да отслаби влиянието на Китай върху Кремъл.

Може би Тръмп смята, че избирането на американски папа може да работи в негова полза; може би част от тези папски мирни призиви биха могли да се отразят и на него? Той не губи време, като парадира с брата на Лъв, подкрепящ MAGA, Луи Превост, в Овалния кабинет, само ден след като вицепрезидентът се срещна с новия папа в Рим.

Но ще е необходимо повече от инсценирани срещи в Овалния кабинет или абсурдни декларации, за да се преодолее пропастта между администрацията на Тръмп и Ватикана по редица въпроси, от умилостивяване на Путин и безразличие към израелската атака срещу цивилните в Газа до правата на мигрантите. Пикантните подробности няма да очароват журито на Нобеловата награда за мир.

Ако в малко вероятния случай надпреварата за наградата се сведе до избор между лидер на политически култ и глава на религиозно движение, ще има само един победител. И ако Лъв XIV получи наградата, удовлетворението му щеше да дойде не от признанието, а от мира, който беше помогнал да се постигне.

Анализът е на Майкъл Дей за The Independent.