Когато Китай помогна за договарянето на мирно споразумение между Иран и Саудитска Арабия през 2023 г., той приветства пробива като победа за китайската дипломация и знак, че главният геополитически съперник на Америка се е утвърдил като основен посредник в Близкия изток, пише The New York Times.
Но тъй като президентът Тръмп открито обмисля разполагането на американски сили, които да се присъединят към Израел в атаката срещу Иран, ограниченията на китайското влияние в региона излизат на преден план.
Китай има много какво да загуби от евентуален неконтролируем конфликт. Половината от вноса на петрол в страната се превозва с танкери през Ормузкия проток на южното крайбрежие на Иран. А Пекин отдавна разчита на Техеран, най-близкия му партньор в региона, да се противопостави на американското влияние.
Но въпреки тези стратегически интереси, Китай, който има слабо влияние върху администрацията на Тръмп, е малко вероятно да се притече на военна защита на Иран, особено ако Съединените щати се намесят.
„Реалността е, че те всъщност нямат капацитета да вкарат китайски сили, за да защитават иранските обекти“, каза Зак Купър, старши сътрудник в Американския институт за предприемачество във Вашингтон. „Това, което биха предпочели да направят, е много тихомълком да предоставят някаква материална подкрепа, известна реторична подкрепа и може би някаква хуманитарна помощ.“
Въпреки че Китай е за стабилност в Близкия изток, той би могъл да спечели и ако Съединените щати бъдат въвлечени в продължителна война там, което би могло да отклони американските войски, кораби и други военни ресурси от Азия.
Дали Тръмп реши да удари Иран, ще предложи на Пекин уроци, които биха могли да оформят собствената му геополитическа стратегия. Китай ще се опитва да разбере подхода на Тръмп към външната политика и готовността му да използва сила. Резултатът би могъл да повлияе на оценката на Пекин дали Съединените щати биха се притекли на защита на Тайван, самоуправляващия се остров, за който Пекин претендира, ако Китай реши да го нахлуе.
Въпреки близките отношения на Китай с Иран, реториката му относно настоящия конфликт е поразително умерена на най-високо ниво. След като висшият лидер на страната, Си Дзинпин, призова за прекратяване на огъня по време на разговор с президента на Русия Владимир Путин в четвъртък, в обобщение на разговора, публикувано от китайското правителство, не се съдържат открити критики към Израел за нарушаване на суверенитета на Иран.
Си също се въздържа от директен призив към Съединените щати да не атакуват Иран, като заяви само, че „международната общност, особено големите сили, които имат специално влияние върху страните в конфликта, трябва да положат усилия за насърчаване на охлаждането на ситуацията, а не обратното“.
Според китайското резюме на разговора, когато най-висшият китайски дипломат Ван И се обадил на своя колега в Израел, той изразил несъгласието на Пекин с атаките на Израел. Но не казал, че Китай ги „осъжда“, както направил по време на разговор с Иран.
В друг разговор с външния министър на Оман, Ван И заяви, че „не можем да седим безучастно и да гледаме как регионалната ситуация се свлича в непозната бездна“, според изявление на китайското правителство. Но не е ясно какви, ако изобщо има такива, конкретни усилия е положил Китай за намиране на дипломатическо решение. Във всеки случай, Израел вероятно би бил скептичен към неутралитета на Китай като посредник поради съюза му с Иран и ангажираността му с Хамас, палестинския съюзник на Иран, който нападна Израел през октомври 2023 г.
Усилията на Китай, поне публично, са насочени към евакуирането на повече от 1000 свои граждани от Израел и Иран.
Американските разузнавателни агенции оценяват, че Иран все още не е решил дали да разработи ядрено оръжие.
За Тръмп „две седмици“ винаги е магическото число.
Дискусиите за конфликта в силно цензурираните онлайн форуми на Китай до голяма степен се фокусират върху лошото представяне на военния и охранителен апарат на Иран, въпреки че някои участници отбелязват ограниченията на подкрепата на Китай за Иран.
Джу Джаойи, експерт по Близкия изток в Университета за международен бизнес и икономика в Пекин, заяви в публикация, че Китай не може да предостави на Иран „безусловна защита“ и да се противопостави на Съединените щати и Израел военно. Той каза, че Пекин може да окаже натиск само чрез Съвета за сигурност на ООН, на който Китай е постоянен член.
Умерената реакция на Китай наподобява тази на неговия партньор със сходни интереси, Русия , която не направи много повече от това да публикува изявления в подкрепа на Иран, въпреки че получи така необходимата военна помощ от Техеран за войната си в Украйна. Както Пекин, така и Москва бяха възприемани като странични наблюдатели миналата година, когато техният общ партньор, режимът на Асад, беше свален в Сирия.
Относителното им отсъствие повдига въпроси относно сплотеността на това, което някои във Вашингтон наричат „Оста на превратностите“ – квартетът Китай, Русия, Иран и Северна Корея, които се сближиха дипломатически и военно около обща опозиция срещу доминирания от САЩ световен ред.
От четирите държави само Китай е дълбоко вкоренен в световната икономика, което означава, че има много какво да загуби от сътресенията в Близкия изток. Китай купува почти целия изнесен от Иран петрол с отстъпка, използвайки тайни танкерни флотилии, за да избегне американските санкции. А корабите му зависят от безопасното преминаване през Ормузкия проток, за да транспортират допълнителен петрол от държавите от Персийския залив.
По-високите цени на енергията биха представлявали още едно голямо главоболие за Пекин, който се опитва да оправи бавно развиващата се икономика.
Освен енергията, Иран предоставя на Китай ключова опора в Близкия изток за прокарване на интересите му и противодействие на Съединените щати, които имат десетки хиляди войници в региона. Пекин е изградил по-тесни връзки със страните от Персийския залив по същите причини.
Китайските анализатори често твърдят, че Пекин е привлекателен посредник в Близкия изток, защото няма да поучава други страни по въпроси като правата на човека. „Това е единствената голяма сила, на която се доверяват съперничещи си фракции в региона, способна да постигне пробиви там, където САЩ не могат“, каза Уен Дзин, експерт по Близкия изток в университета Цинхуа в Пекин.
Но някои западни анализатори казват, че Китай е изиграл само малка роля в разведряването между Иран и Саудитска Арабия към края на тези преговори. Вашингтон е разочарован и от нежеланието на Пекин да окаже натиск върху Иран, за да спре бунтовниците хуси да атакуват кораби край бреговете на Йемен, освен в случаите, включващи китайски кораби.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.