Война на Путин с НАТО би струвала на света 1,5 трилиона долара

Европейски чиновници, които следят засилването на военните сили на Владимир Путин, се борят със заплаха, която едва ли би била правдоподобна преди няколко години: война с Русия.

Русия бълва артилерийски снаряди, дронове и ракети с темп, който скоро ще надхвърли нуждите на войските ѝ в Украйна. Атаката на САЩ и Израел срещу Иран, съюзник на Кремъл, нанесе пореден удар върху глобалната стабилност, въпреки че Тръмп обяви предварително прекратяване на огъня. А Путин звучи окуражен, пише Bloomberg.

Докато съюзническите лидери се събират за среща на върха в Хага, започваща във вторник, се очаква Тръмп да потвърди ангажимента на САЩ към клаузата за взаимна отбрана на НАТО, поне според проект на изявление на съюзниците от НАТО преди срещата. Служители на администрацията на Тръмп също многократно са заявявали, че ще защитават всеки сантиметър от територията ѝ.

Но независимо от това, което казва Тръмп, европейските лидери не са убедени, че могат да разчитат на неговите ангажименти - на срещата на върха на Г-7 в Канада този месец той попита защо Русия не присъства.

Война на територията на НАТО остава малко вероятна - не на последно място, защото Русия засега няма капацитета и вероятно не би искала война на два фронта. Но някои руски генерали и висши служители заявиха публично, че имперските им амбиции не свършват с Украйна, а самият Путин миналата седмица предяви претенции поне за цяла Украйна.

„Смятам руснаците и украинците за един народ и в този смисъл цяла Украйна е наша“, каза Путин на Международния икономически форум в Санкт Петербург. „Имаме една поговорка или притча – където стъпи руският войник, там е наше.“

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предположи, че Русия може да е в позиция да обмисли подобна атака срещу алианса в рамките на пет години, повтаряйки оценките на германския канцлер Фридрих Мерц и няколко европейски разузнавателни агенции. Предупрежденията идват в момент, когато НАТО - под натиск от Тръмп - настоява членовете си да увеличат разходите за отбрана до най-високите нива от десетилетия.

Дания заяви, че Русия може да се впусне в локална война със съседна държава в рамките на шест месеца и да представлява реална заплаха за една или повече страни от НАТО в рамките на две години.

В такъв сценарий Естония, Латвия и Литва на североизточния фланг на НАТО биха били най-вероятната точка на конфликт. Трите балтийски държави съставляват малка част от европейската икономика, но стратегически са от решаващо значение.

Като единствените членове на НАТО, някога пряко управлявани от Съветския съюз, и дом на значително руско малцинствено население, те заемат специално място в изкривеното историческо въображение на Путин. Те също така имат дълги граници с Русия и нейния сателит Беларус. Всяка атака бързо би се превърнала в изпитание за готовността на САЩ да защитават съюзниците от НАТО срещу Русия, крайъгълният камък, върху който е изграден западният алианс.

Една война, дори в началната си фаза, би довела до много жертви и вероятно би предизвикала поток от бежанци. Тя би нанесла и тежки икономически щети.

Bloomberg Economics изчислява, че преките разходи за разрушения във военната зона, по-високите цени на енергията поради спиране на доставките от Русия и разпродажбите на финансовите пазари биха могли да намалят световното производство с 1,3% или 1,5 трилиона долара през първата година, почти толкова, колкото и въздействието на пълномащабното нахлуване в Украйна. Загубите биха били много по-големи, ако конфликтът се разпространи в други европейски страни.

След това Москва би могла да изпрати войски под претекст, че защитава блокираните руски граждани, като по този начин на практика нахлуе в Литва. Тя би могла също така да започне атаки срещу Естония и Латвия, да разположи военноморските си сили, за да поеме контрол над Балтийско море и ключовите острови в него, и да прекъсне сухопътната връзка на балтийските държави с Полша през коридора Сувалки.

Балтийските страни биха задействали Член 5 и биха предприели контраатака срещу Русия и вероятно нейния съюзник Беларус. Дори ако НАТО не успее да отговори, поне страните, които са близо до бойните действия, вероятно биха атакували нахлуващите руски сили и биха изпратили помощ на балтийските държави – виждайки екзистенциална заплаха за европейската сигурност и риск да бъдат следващата цел на Русия.

Русия вероятно ще отговори на тези атаки с удари по европейски военни бази и критична инфраструктура, включително цели в големи европейски градове.

Жертвите биха били значителни. Ключови пристанища биха били затворени, а търговията в Балтийско море би спряла. Пазарите биха се сринали. И двете страни вероятно биха предприели хибридни операции, включително срещу подводни кабели и енергийна инфраструктура.

Заплахите на Кремъл за ядрен отговор биха могли допълнително да парализират САЩ и някои страни в Западна Европа, но други европейски представители настояват, че това ще бъде игнорирано в Източните и балтийските страни, защото хората там са свикнали със заплахите на Путин. Въпреки това, страховете от ядрена ескалация вероятно биха ограничили директните удари срещу Русия от европейските ядрени сили.

За да оцени цената на първата година от войната, Bloomberg Economics използва набор от модели, за да оцени въздействието на загубеното производство в зоната на конфликта, разпространението на последиците в европейските вериги за доставки, намаления износ на руски петрол и газ, по-широките кредитни спредове на европейските пазари, по-високите европейски разходи за отбрана и повишената несигурност в световен мащаб.

Само балтийските държави биха понесли 43% удар върху икономиките си през първата година от конфликта - което съответства на спада в производството в окупираните от Русия райони на Украйна. Други европейски страни, които се включват в конфликта - включително Финландия, Швеция, Полша и Германия - понасят по-малък, но все пак значителен удар, тъй като ракетите летят. За Европейския съюз като цяло по-високите разходи за отбрана донякъде смекчават удара от увеличените разходи за енергия, пазарните сътресения и разрушаването на инфраструктурата, но БВП все пак би намалял с 1,2%, а дългът би поел по-стръмна възходяща траектория.

Руската икономика ще претърпи загуба от 1%, което е сравнително малък удар, тъй като съществуващите санкции я изолират от външен натиск, а по-високите разходи за отбрана създават мираж за икономическо здраве. Обединеното кралство – по-далеч от фронтовата линия, но харчещо повече за отбрана – ще отбележи само 0,2% спад върху БВП. Пазарните сътресения намаляват БВП на САЩ с около 0,7%, докато по-строгите финансови условия и по-високите цени на енергията намаляват БВП на Китай с около 0,8%.

Без незабавен отговор от страна на САЩ, войната може да ескалира, тъй като Русия отговаря на ракетните удари с атаки срещу европейски градове и влага повече ресурси в борбата, увеличавайки шансовете войната да се разпростре отвъд Балтийските страни.

Оценките на европейското разузнаване не показват, че Путин вече има планове за разширяване на войната си на територията на НАТО. Но Русия преструктурира силите си и изгражда оръжейни запаси много по-бързо от Запада.

Рюте предупреди този месец, че Русия произвежда боеприпаси четири пъти по-бързо от целия военен алианс взети заедно.

Докато военните плановици на НАТО са най-загрижени за този екстремен сценарий, в другия край на спектъра е възможно Русия и Украйна да постигнат трайно мирно споразумение. Това вероятно би изисквало САЩ и Европа да преодолеят различията си, да помогнат за посредничеството в постигането на трайна сделка и да предоставят гаранции за сигурност, за да се запази сделката. Това би могло да включва и Китай, основният двигател на Русия, да използва влиянието си, за да привлече Москва на масата за преговори и да я разубеди от по-нататъшни атаки.

Подобно споразумение би проправило пътя за присъединяването на Украйна към ЕС и за нормализиране на отношенията на САЩ с Москва. Администрацията на Тръмп предложи възстановяване на търговските и инвестиционните връзки с Русия в случай на споразумение, както и сключване на нови енергийни сделки и премахване на всички санкции. Връщането към нивата на трансгранична активност отпреди 2021 г. би увеличило БВП на Европа и Русия с 0,5%, докато световният БВП би получил тласък от 0,3%, според Bloomberg Economics.

Във всеки случай, Пекин дава приоритет на партньорството си с Русия „без ограничения“, вместо да използва влиянието си за прекратяване на войната, и вижда конфликта като начин да разсее САЩ и Европа. Самият Путин не е дал никакви признаци, че е готов да преговаря сериозно, въпреки всички приказки на Тръмп за осигуряване на прекратяване на огъня.

Най-вероятният сценарий на този етап е войната да продължи. Въпреки това много западни представители смятат, че нито една от страните няма ресурсите, за да направи решителен пробив и да спечели войната окончателно, и затова конфликтът в крайна сметка ще трябва да приключи с преговори.

Имайки това предвид, европейските държави работят, за да поставят Украйна в най-силната възможна позиция, като ѝ предоставят военна помощ и подкрепа за развитието на собствената ѝ отбранителна промишленост, като същевременно продължават да налагат и прилагат санкции срещу Русия, насочени към ограничаване на приходите и капацитета ѝ за продължаване на борбата.

Съществуват и други сценарии с ниска вероятност, моделиран от Bloomberg Economics – като например решителното настъпление на Русия и завземането на голяма част от Южна Украйна преди нахлуването в Молдова – и потенциални събития от типа „черен лебед“. Банковата система на Русия, например, вече е подложена на натиск от високите лихвени проценти и натиска от финансирането на войната и може да претърпи системна криза или пък контролът на Путин върху властта може да се разхлаби.

Но въпреки това в Европа започна една светска промяна. Членките на НАТО са готови да се ангажират да увеличат разходите си за отбрана до 3,5% от БВП, с допълнителни 1,5% за разходи, свързани с отбраната, като киберсигурност, инфраструктура и гражданска готовност. Няколко държави от НАТО на първа линия, включително балтийските страни и Полша, вече са доста пред останалите и техните разходи за отбрана вече надвишават целта от 3,5%.

Европейските съюзници на Украйна създават внушителни конвенционални военни сили, които ще продължат да имат антагонистични отношения с Русия в обозримо бъдеще.