Заплахата на Тръмп за Гренландия все още не е отминала

Експанзионистичната заплаха на Доналд Тръмп за Гренландия все още не е “приключила“, дори ако перспективата за военна интервенция остава малко вероятна, казва Ларс Льоке Расмусен, министър на външните работи на Дания, потвърждавайки предложението си за задълбочаване на сътрудничеството с Вашингтон за укрепване на сигурността на силно стратегически важния остров.

Предупреждението му идва, когато Дания поема по-голяма роля в политиката на блока като председател на Съвета на ЕС.

“Ние не считаме военната анексия за нещо, което е вероятно да се случи. Изобщо не. Въпреки това, не е така, че смятаме този случай за решен“, каза Расмусен миналата седмица по време на брифинг в град Орхус.

“Винаги съм твърдял, че трябва да приемаме Тръмп сериозно, но не непременно буквално. Но също така осъзнах, че тези две неща се сближават все повече в сравнение с първия му мандат. Така че го приемаме много, много сериозно”, каза още датският министър.

По-рано тази година президентът на САЩ предизвика шок в цяла Европа, когато публично отказа да изключи възможността за използване на военна сила или икономическа принуда за завземане на Гренландия, полуавтономна територия, която е част от Кралство Дания.

За разлика от първия си мандат, когато Тръмп подходи към обширния остров като потенциална сделка с недвижими имоти, която Копенхаген категорично отхвърли, подновеният му натиск беше представен през призмата на националната сигурност, представяйки го като придобиване, което трябва да се случи “по един или друг начин“ в името на американските интереси.

Фокусът върху Гренландия произтича от богатите ѝ находища на минерални ресурси, които са от решаващо значение за производството на авангардни технологии и стратегическото ѝ положение в Северния ледовит океан, което се очаква да се увеличи с течение на времето, тъй като изменението на климата топи ледовете.

“Мисля, че ще го имаме. Не знам какви претенции има Дания към него, но би било много неприятелски акт, ако не позволят това да се случи, защото е за защита на свободния свят“, каза Тръмп за сделката с Гренландия.

Представянето досега не успя да убеди гражданите на Гренландия: по-голямата част от тях се противопоставят на това да бъдат част от САЩ, според проучвания на общественото мнение. Последните избори доведоха до четирипартийно коалиционно правителство в защита на самоопределението.

Междувременно Дания въвежда нов план на стойност 14,6 милиарда крони (1,95 милиарда евро) за засилване на военното присъствие в арктическия и северноатлантическия регион.

“Осъзнахме, че има проблеми, свързани с Гренландия и Арктика по отношение на сигурността. И също така сме готови да сътрудничим с американците, за да подходим към това“, каза Расмусен, визирайки споразумението за отбрана от 1951 г. между Дания и САЩ.

“Но разбира се, никога не може да става въпрос за анексиране, така че няма чувството, че това е приключило. Не е“, добави той, отбелязвайки, че може да има “други опити“ за манипулиране на гренландското общество чрез кампании за намеса, които не са “непременно“ провеждани от самото правителство на САЩ.

Европейска солидарност

Тъй като Тръмп се придържа към териториалните си амбиции, а заместниците му предприемат противоречиви пътувания до острова, европейските лидери сплотиха редици, за да изградят общ фронт, който може да възпре Белия дом от извършване на акт на агресия, който би нарушил основните принципи, залегнали в Устава на ООН и би разбил необратимо западния алианс.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща публично изразиха безусловната си подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Дания. Въпреки че Гренландия не е член на Европейския съюз, Брюксел смята, че тя ще бъде обхваната от клаузата за колективна отбрана.

“Абсолютно време е да се съсредоточим повече върху Арктика“, каза фон дер Лайен в четвъртък по време на посещение в Дания.

Преди срещата на върха на Г-7 миналия месец френският президент Еманюел Макрон пътува до острова и се срещна с датския премиер Мете Фредериксен и гренландския премиер Йенс-Фредерик Нилсен. По време на символичното посещение Макрон определи думите на Тръмп като “призив за събуждане за всички европейци“, но заяви, че САЩ никога няма да направят “нещо агресивно срещу друг съюзник“.

За Расмусен тази демонстрация на европейска солидарност е от съществено значение за страната му, която има по-малко от шест милиона души население и нищожна армия в сравнение с тази на Америка.

“Не бива да подценяваме значението на посещението на Макрон в Гренландия“, каза външният министър. “Информиран съм, че много други европейски лидери са готови да посетят Гренландия. Ниие също трябва да играем внимателно. Знам, че има много солидарност, която може да бъде демонстрирана, ако е необходимо.“

Расмусен призна, че все още има дълбока несигурност относно точния характер на амбициите на Тръмп за Гренландия, предвид непредсказуемия процес на вземане на решения от президента, който неговите заместници често не са в състояние да разберат и съобщят на своите международни колеги, но настоя, че е “спокоен и оптимистичен“ относно ситуацията.

“Трябва да разберем какво всъщност е проблемът или възможността, но мисля, че можем да преодолеем това по мирен начин”, на мнение е датският министър.