IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Тръмп отстъпва и ще плати за ключови ракети и космически станции за Европа

Засега незасегнати остават роботизираните изследователски мисии на НАСА

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Заровен в своите 870 страници, големият и красив закон на Доналд Тръмп въплъщава значително поражение за американския президент. Дял 4 от закона – с който лидерът ще намали данъците за богатите и ще премахне федералното здравно осигуряване – включва близо 10 милиарда долара допълнително финансиране за съживяване на важни програми за изследване на космоса, които Тръмп искаше да премахне. Това е отстъпка на републиканските представители от щати, тясно свързани с програмата за пилотирано изследване на космоса, които бяха изправени пред масови съкращения и безпрецедентни съкращения. Друг губещ е магнатът Илон Мъск , тъй като решението на Тръмп отнема доходоносни договори за космическите му ракети. Европа, от друга страна, въздъхва с облекчение, пише El Pais.

Законът, одобрен наскоро от президента след парламентарния му дебат, възражда Gateway , бъдещата космическа станция, която ще обикаля около Луната. Федералното правителство ще похарчи 2,6 милиарда долара за тази пилотирана база, чието изграждане се подкрепя и от Европейската космическа агенция ( ESA ), заедно с Канада, Япония и Обединените арабски емирства. Мярката е рязък обрат от това, което Тръмп предложи преди малко повече от месец: напълно да се отмени проектът и всички негови международни партньори да останат без работа.

Нещо подобно се случва и с SLS, ракетата, с която правителството на Съединените щати иска да отведе първата жена на Луната през 2027 г. Законът, одобрен наскоро от президента, най-накрая ще включва над 4 милиарда долара, за да покрие поне два допълнителни полета с това превозно средство, освен вече планираните за мисиите Artemis 2 и 3. Първоначалната идея на Тръмп беше да го премахне след тези два полета и може би да прибегне до Starship , разработван от SpaceX, компанията на Илон Мъск. Но тази ракета далеч не е готова да превозва астронавти и вече е натрупала няколко зрелищни експлозии, последната от които дори преди опит за излитане .

Освен това, сблъсъкът между американския президент и родения в Южна Африка магнат е все по-очевиден. Мъск обяви, че ще основе политическа партия в Съединените щати, за да открадне избирателите от Тръмп. Президентът нарече това „абсурдно“ и нарече Мъск „железопътна катастрофа“. Президентът също така заплаши да оттегли важни обществени договори, държани от компании на Мъск, като SpaceX и производителя на електрически автомобили Tesla.

Тръмп беше приел идеята на Мъск да изпрати астронавти на Марс възможно най-скоро , много различен вариант от този, който американската космическа агенция планираше от години. Новото финансиране се връща към първоначалната визия за изпращане на астронавти първо на Луната, изграждане на орбитална станция там и възстановяване на капсулите „Орион“ за мисиите „Артемида 4“ и „5“, официално планирани за 2028 и 2030 г., които също ще бъдат транспортирани от ракети SLS, които както Тръмп, така и Мъск бяха осъдили като твърде скъпи и остарели.

Един от големите печеливши от тези мерки е Европа, която наблюдаваше с ужас как много от съвместните програми, в които беше инвестирала най-много пари и усилия, бяха отменени. Европейската космическа агенция (ЕКА), например, е отговорна за изграждането на обитаем модул за бъдещата лунна станция Gateway, както и на модул за съхранение, депо за гориво и единственото място в цялото съоръжение с прозорци, през които астронавтите могат да гледат, за да съзерцават лунната повърхност и космоса. Европа ще се възползва и от удължения живот на космическия кораб Orion, за който произвежда сервизния модул, осигуряващ захранване и задвижване.

Мегазаконът на Тръмп включва и значително финансиране от 1,2 милиарда долара за Международната космическа станция ( МКС ) до 2029 г., преди нейното пенсиониране през следващата година. Това е ключово и за Европа, тъй като би могло да гарантира, че европейските астронавти, включително испанецът Пабло Алварес , ще могат да пътуват в космоса преди 2030 г.

 „Ако Съединените щати се оттеглят от Gateway, проектът ще бъде мъртъв“, признава ръководител на една от водещите европейски аерокосмически компании. „Европа можеше да завърши станцията сама, но засега няма достъп до космоса за своите астронавти; разчита на руски космически кораби „Союз“ или търговски американски космически кораби, така че това, с което се сблъсквахме, беше необитаема космическа станция на Луната“, обяснява той.

Основната причина, поради която Съединените щати са решили да увеличат финансирането за МКС, е геополитическа, посочват тези източници. Китай има орбитална станция около Земята и би било пълно поражение, ако „западният свят“ не разполагаше с подобно съоръжение, МКС, или по-голямо, Gateway, когато то бъде готово по-късно това десетилетие.

Засега незасегнати остават роботизираните изследователски мисии на НАСА и други научни програми, които са изправени пред безпрецедентни съкращения . Бюджетът на Тръмп включва увеличения само за пилотирани изследователски програми, но в замяна той ще намали наполовина бюджета за наука. Това ще доведе до отмяната на 41 проекта, включително 19 активни космически мисии.

 

Човекът, отговорен за тази голяма промяна в курса, е републиканският сенатор Тед Круз от Тексас , който председателства Комисията по търговия, наука и транспорт на Сената и за когото се твърди, че е настоявал за включването на новите елементи и за избягване на стотиците съкращения, които политиката на Тръмп би причинила в неговия щат.

„Това беше светкавично бърза промяна на посоката, може би най-бързата, която съм виждал в тази област“, ​​каза пред този вестник Кейси Драйер , ръководител на отдела за космическа политика в Планетарното дружество на Съединените щати. Специалистът в тази организация с нестопанска цел, основана от Карл Сейгън през 1980 г., обаче смята, че обхватът на новия закон е „разочароващ“, защото не включва никакво облекчение от планираните съкращения в науката, образованието и други области. Това се обяснява и с политиката. „По историческата случайност, центровете за изследване на космоса с хора на НАСА са всички в щати, управлявани от републиканците. Никой конгресмен от Демократическата партия не би подкрепил този закон, така че бяха разгледани само най-високите приоритети на Републиканската партия“, обяснява Драйер. Специалистът смята, че тази ситуация открива възможността научният сектор на НАСА да излезе малко по-добър от дебата в Конгреса относно бюджета, който трябва да приключи преди 1 октомври. Тъй като Законът „Великият и красив“ е определил суми за изследване на космоса с хора, може би това ще остави още пари за други проекти на НАСА и други федерални агенции, които са изправени пред брутални съкращения.

Перспективите за следващите месеци остават силно несигурни. НАСА е в състояние на хаос, откакто Доналд Тръмп неочаквано реши да отстрани Джаред Айзъкман , милиардер, когото самият той беше назначил за ръководител на агенцията. Айзъкман е много близък до Мъск и трябваше да жонглира в Сената, за да защити желанието на страната да достигне Луната преди Китай, но също така и да даде приоритет на мисиите до Марс, както се надяваше Мъск . В крайна сметка разривът между президента и магната го остави без позиция, без наследник на хоризонта. „Беше неподходящо много близък приятел на Илон, който беше в космическия бизнес, да ръководи НАСА, когато НАСА е огромна част от корпоративния живот на Илон“, написа Тръмп в социалната си мрежа Truth.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата