Бумът в изучаването на мандарин, включително в семейството на президента Владимир Путин, се превърна в ярък пример за продължаващото обръщане на Русия към Китай и отдалечаване от връзките ѝ със Запада, пише Bloomberg.
На фона на нарастването на обявите за работа, изискващи владеене на езика, нарастването на курсовете по китайски език и новите възможности за обучение в чужбина, една уникална стратегия, използвана от част от руския елит, е да наемат детегледачки от Китай. През последните три години търсенето на детегледачки, говорещи мандарин, рязко се е увеличило, изпреварвайки френско- и немскоговорящите и падайки на второ място след англоговорящите, каза Валентин Грогол, ръководител на English Nanny, компания, която настанява чуждестранни болногледачи в руски семейства.
Това е довело до удвояване на разходите за наемане на бавачки, говорещи мандарин, през последните години до 120 000 долара годишно или повече, каза той, което е приблизително десет пъти повече от средния доход на Русия през 2024 г.
Дори внучката на Путин има бавачка от Пекин, което ѝ е позволило да овладее китайския език, разкри руският лидер пред журналисти през юни в рядък поглед върху семейния си живот.
"Много хора виждаха Европа и Америка като своето бъдеще за кандидатстване в университети или емигриране", каза Натали Уанг, основател на китайското училище за първи език в Москва, чиито приходи са нараснали с над 300% между 2022 и 2024 г. според нея. "Сега повече хора се обръщат към Китай."
Докато някога западните езици бяха основна цел за учениците, тенденцията към изучаване на китайски показва, че преориентацията на Русия към Азия е по-дълбока от просто търговските и дипломатическите връзки. Част от промяната е обусловена от политиките на Кремъл, насочени към укрепване на партньорството „без ограничения“ с втората по големина икономика в света и прекратяване на сътрудничеството с Европа и САЩ, след като те наложиха санкции заради пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., но тя придоби собствена инерция, тъй като възможностите на Запад все повече се затварят.
Търговията между Китай и Русия нарасна до рекордните 245 милиарда долара през 2024 г., което положи плодородна почва за ново бизнес и образователно сътрудничество, както и за възможности за работа, които могат да изискват познаване на мандарин.
Търсенето на китайскоговорящи служители се е увеличило повече от два пъти в рамките на една година, съобщи през март в своя Telegram канал Avito Jobs, московска услуга за обяви . Друга платформа за заетост, Superjob.ru, заяви, че към април 2024 г. обявите за работа за китайскоговорящи специалисти са скочили с 63% в сравнение със същия период на предходната година.
Междувременно броят на училищата в столицата, предлагащи китайски език, се е увеличил повече от два пъти миналата година, заяви заместник-кметът на Москва Анастасия Ракова, според официалния вестник „Российская газета“. Московското Висше училище по икономика, един от най-престижните университети в страната, има нова онлайн магистърска програма по китайски език в бизнес комуникацията и приема първите си кандидати през 2025 г.
Далекоизточният федерален университет планира всички студенти да изучават китайски език до 2030 г., заяви неговият заместник-ректор по международни отношения Евгений Власов пред платформата EastRussia в интервю, публикувано през септември.
Въпреки че по-голям брой обяви за работа все още изискват английски език, основният международен език в света и все още популярен избор сред руските студенти, част от причината за скорошния засилен интерес към Китай са усилията на държавата да отмени някои от възможностите на студентите да учат на Запад на фона на разрива около войната в Украйна.
Руското министерство на правосъдието определи няколко европейски и американски университета, включително Йейлския университет, Бард колежа и Централноевропейския университет, като „нежелани организации“, като всяко сътрудничество с тях, включително плащането на обучение, е престъпление.
Властите добавиха към списъка с „нежелани“ и Британския съвет, който помага за администрирането на езиков изпит, често изискван от кандидатите за университети в англоезични страни, както и други образователни групи.
През 2021 г., годината преди Кремъл да изпрати войски в Украйна, Висшето училище по икономика е имало само една китайска дестинация, където студентите са могли да учат в чужбина, но 10 германски институции, според архивирана версия на уебсайта му . Днес университетът изброява 15 възможности в континентален Китай, още две в Хонконг, но нито една в Германия.
Когато Никита Куликов, студент в Московския държавен университет, наближавал края си и бил изправен пред риска да бъде повикан в армията, неговият професор го посъветвал да обмисли кандидатстване в китайски институции, за да продължи обучението си. Оказало се, че това е достъпен и лесен начин да напусне Русия и да продължи образованието си.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.