Тръмп трябва да държи САЩ далеч от всяка бъдеща война в Украйна

Чрез удължен уикенд, изпълнен със срещи на върха, президентът Доналд Тръмп възроди ролята на дипломацията в справянето с европейския конфликт, осъществявайки първия съюзнически контакт с руския президент Владимир Путин от началото на войната в Украйна. Тръмп отхвърли опитите на украинския президент Володимир Зеленски и седем европейски лидери за ескалация на безкрайната посредническа война срещу Русия. Въпреки нарцистичните си особености, президентът постигна по-голям напредък към мира за четири дни, отколкото президентът Джо Байдън за три години, въпреки че все още има голям скептицизъм, че войната скоро ще приключи, пише за The American Conservative Дъг Бандоу, старши сътрудник в Института Катон.

Въпреки че беше решен да прекрати боевете, Тръмп изненадващо прие исканията на съюзниците Вашингтон да гарантира сигурността на Украйна.

Тръмп обаче вече беше издал играта. Докато пътуваше с Air Force One до Аляска, съобщи Washington Post, Тръмп заяви публично за първи път, че е „отворен за „възможността“ за гаранции за сигурност за Украйна, „заедно с други европейски и други страни“. По-късно той говори за европейските гаранции за сигурност в „координация с“ Америка. Преди да приветства Зеленски и европейските му лидери, Тръмп отговори на въпрос относно предоставянето на американски войски: „Ще ви уведомим това може би по-късно днес“, добавяйки, че ще обсъди тези въпроси с пристигащите гости на Белия дом.

Специалният пратеник на Тръмп, Стивън Уиткоф, обясни, „че САЩ и други европейски държави биха могли ефективно да предложат формулировка, подобна на член 5, за да покрият гаранция за сигурност“. Той ликуваше: „Успяхме да заобиколим червената линия на Москва с НАТО. Постигнахме споразумение, че САЩ могат да предложат защита от типа на член 5, което е първият път, когато чуваме руснаците да се съгласяват с това.“ Необичайната готовност на президента да приеме приоритетите на Европа зарадва гостите му.

Въпреки че представители на администрацията заявиха, че Москва се е съгласила на западна гаранция за сигурност, тя предупреди, че разполагането на войски от страните от НАТО би рискувало „неконтролирана ескалация на конфликта с непредсказуеми последици“. Руското външно министерство публикува официално изявление :

„Потвърждаваме многократно заявената си позиция за категорично отхвърляне на всякакви сценарии, включващи присъствието на военен контингент от страните от НАТО в Украйна.“ Тръмп пожела да отхвърли възражението на Русия: „Не мисля, че ще е проблем, честно казано. Мисля, че Путин е уморен от това. Мисля, че всички са уморени от това. Но никога не се знае. Ще разберем за президента Путин през следващите няколко седмици.“

Някои наблюдатели, благосклонни към Русия, подозират, че споразумението между Тръмп и Путин за предлагане на облекчени условия е тактика за успокояване на Вашингтон или „някакво тайно ръкостискане през задната врата между САЩ и Русия“ с очакването, че никаква гаранция никога няма да влезе в сила.

Въпреки че във вторник Тръмп изключи разполагането на американски войски на терен, ангажиментът за сигурност вероятно означава американски военен компонент. В редакционна статия на Wall Street Journal пише:

„За да имат гаранциите реален възпиращ ефект, те ще трябва да включат чуждестранни войски в Украйна. Киев ще се нуждае от способността да изгради военната и оръжейната си индустрия. САЩ ще трябва да предоставят разузнавателна информация и въздушна мощ в подкрепа на сухопътните сили.“

Може да се очаква, че Военната партия на Вашингтон непрекъснато ще лобира за повече. Дори президентът говори за усилията:

„Ще им осигурим много добра защита, много добра сигурност. Това е част от това.“

Би Би Си съобщи за коментарите на Каролайн Ливит, прессекретарят на Белия дом: „Ливит казва, че подкрепата от въздуха е „опция и възможност“ като част от гаранциите за сигурност. „Мога да ви кажа, че той категорично изключи участието на военни на място“, каза тя, но добави, че Тръмп може все още да проучи други варианти за военна подкрепа.“

Коментарите на помощниците на Тръмп обаче показват липса на постоянство от негова страна. Един от тях твърди, че няма червена линия срещу американско сухопътно присъствие: „Мисля, че просто предстои да се види. [Тръмп] би искал европейците да се намесят. Но мисля, че ако последното парче от пъзела беше за определен период от време да бъде част от мироопазващи сили, мисля, че той би го направил.“ Не е ясно дали помощникът е направил коментара преди или след като Тръмп е изключил присъствието на американски войски, но ако европейците усетят, че президентът се колебае, може да се очаква, че ще го направят „последното парче“.

Тръмп очевидно не е обмислил нищо от това. Ако две ядрени сили започнат да стрелят една по друга, може да се случи всичко. Следователно подобен ангажимент не е в интерес на Америка. За съжаление, засега имаме повече въпроси, отколкото отговори.

Първо, каква гаранция, ако не чрез трансатлантическия съюз? Официален договор, потвърден от Сената на САЩ? Президентско споразумение, подобно на много осмивания Будапещенски меморандум , който съпътстваше прехвърлянето на останалите съветски ядрени оръжия от Киев на Русия? Небрежно изявление на администрацията? Колкото по-неофициална е, толкова по-недостоверна ще бъде заплахата.

След това, какво е конкретното обещание? Да се ​​изпратят самолети, ако Москва дори само заплаши Украйна? Ангажимент за консултации и евентуално военен отговор на руската агресия, подобно на Член 5 на НАТО? Обещание за одобрение от Организацията на обединените нации, подобно на Будапещенския меморандум? А какво да кажем за конституционното изискване за обявяване на война от Конгреса?

Трето, на кого е дадена гаранцията? На Украйна, за да я защитават, ако бъде нападната? Или на европейските правителства , за да защитят войските си – независимо дали се считат за миротворци или бойци? Ще важи ли това обещание, ако европейците стрелят първи, може би по настъпващите руски сили, които се опитват да избегнат сблъсък с първите?

Също така, каква е ролята на европейските правителства? Очаква ли се от тях да победят Русия с американска въздушна подкрепа? Както пита Джош Гланси от лондонския вестник „Таймс“ : „Дали този муден, разпадащ се континент има издръжливостта и волята да надживее Путин в Украйна?“ Да разгледаме ролята на Германия: канцлерът Фридрих Мерц заяви, че „е абсолютно ясно, че цяла Европа трябва да участва“ в налагането на мирно споразумение, но външният министър Йохан Вадефул едновременно заяви, че „разполагането на войски в Украйна вероятно би било твърде много за нас“. Как би реагирал Вашингтон на неизбежното европейско хленчене и вопли, молейки за въвеждането на американски сухопътни сили? Предвид продължаващите усилия на европейските лидери да манипулират Тръмп по отношение на НАТО, те вероятно ще направят същото по отношение на всякакви гаранции за сигурност на Украйна.

Петият е най-фундаменталният въпрос: защо президент, който възкреси термина „Америка на първо място“, би възприел политика, толкова враждебна на жизненоважните интереси на тази нация? Защо би поставил повече от двайсет други правителства на първо място, пред американския народ? Защо, след като последователни президенти отказаха да приемат Украйна в НАТО, Тръмп би рискувал война с Русия?

Конфликтът е трагедия. Украйна страда много и Москва не е права. Вината обаче е споделена между САЩ и европейците, които направиха много, за да превърнат Русия във враг, нарушавайки множество уверения към Москва да не разширява НАТО. Воденето на незаконна и агресивна война срещу Югославия/Сърбия, исторически интерес на Москва, заради Косово беше друг фактор , причиняващ „непоправими щети... на руското възприятие за НАТО“, според историка Владимир Бровкин. Въпреки че съюзническото вероломство не оправдава руската агресия, първото помага да се обясни второто.

Във всеки случай, Вашингтон не бива да издава гаранции за сигурност срещу Русия, въоръжена с ядрено оръжие. Като най-сигурната велика сила в историята, с огромни океани на изток и запад и слаби съседи на север и юг, САЩ нямат особена причина за сигурност да се скитат по света „ в търсене на чудовища за унищожаване“, дори в Европа. Украйна никога не е била дори маргинален интерес за сигурността на САЩ. Ето защо Будапещенският меморандум от 1994 г. не е предоставял военна гаранция. И защо Вашингтон е давал само празни обещания на Киев относно членството в НАТО преди руската инвазия. Ето защо администрацията на Байдън е отказала да приеме Украйна въпреки отчаяните молби на последния. На практика никой американец не е бил готов да воюва за Киев. Днес това вече не е жизненоважен интерес на САЩ.

Бъдещето на Украйна очевидно тревожи повече Европа. Въпреки че Путин отдавна ясно заявяваше, че членството на Киев в НАТО е червена линия за Русия, той не е проявил подобен интерес към други европейски държави, дори към балтийските държави. Всъщност той внимателно избягва разширяването и ескалацията на конфликта, особено към членовете на НАТО. В крайна сметка би имало малко смисъл да се атакува членка на НАТО след нахлуване в Украйна от страх, че тя ще стане член на НАТО. Нито пък е вероятно страна, която е постигнала само ограничен военен напредък в Украйна след три години и половина бойни действия, да започне блицкриг срещу останалата част от континента. И накрая, европейците разполагат с повече от достатъчно човешка сила и материали, за да се защитят. Много от тях харчат повече и все по-голям брой осъзнават, че трябва да се подготвят да поемат контрола от САЩ.

Няма никакво оправдание Вашингтон да предоставя каквито и да е гаранции за сигурност на Украйна. Ако Доналд Тръмп вярва в „Америка на първо място“, той трябва да държи САЩ далеч от настоящата война и всякакви бъдещи конфликти, включващи Украйна и Русия. Неговото най-висше задължение е да защитава тази нация, нейния народ, територия, свободи и богатство. Това изисква прекратяване на посредническата война на Вашингтон срещу Русия и избягване на всякакъв бъдещ украински конфликт.