Как Русия открадна милиарди от Украйна преди повече от 30 години?

Десетилетия преди руските ракети да завалят Украйна, Москва вече беше извършила по-тих обир: конфискувайки десетки милиарди съветски активи, които по право принадлежаха на Киев.

Общите щети върху инфраструктурата на Украйна от пълномащабното нахлуване на Русия вече надхвърлиха 170 милиарда долара. Замразените руски активи в Европа и САЩ биха могли значително да помогнат за покриването на тези загуби, но дебатите за тяхното използване все още продължават. И все пак, има и друго финансово измерение, което е до голяма степен забравено повече от три десетилетия: съветските пари.

„Нулевият вариант“

След разпадането на Съветския съюз възникна въпросът как да се разделят имуществото и външните дългове на държавата между новонезависимите държави. През 1991 г. Москва подписа Договора за наследяване на външния дълг и активите на бившия Съветски съюз. Документът определя дела на всяка държава: най-големите са за Русия (61%) и Украйна (16%). Това означаваше, че Киев е трябвало да поеме 16% от дълговете на СССР, но също така да получи 16% от активите му.

Историята предоставя изпитани прецеденти. След падането на Австро-Унгарската империя, например, нейните активи и дългове са били разделени пропорционално между държавите наследници. През 2001 г. пет държави, възникнали от разпадането на Югославия, са постигнали споразумение за наследяване. Нито една от новите държави не е наследила пълната международна правосубектност на Югославия, нито е поела автоматично членството ѝ в многостранни институции или договори.

Русия обаче се обявява за единствен наследник на СССР. Що се отнася до разделянето на активите, Москва настоява за така наречения „нулев вариант“: други държави се отказват от съветска собственост в чужбина в замяна на покриване от Русия на всички дългове на СССР. След това Москва използва въпроса за дълга като лост за оказване на натиск върху новите независими държави.

Украйна никога не е ратифицирала „нулевия вариант“. Вместо това Киев последователно е изисквал Кремъл да направи логичното нещо: да предостави пълна инвентаризация и оценка на чуждестранните активи на СССР. Русия упорито отказва, противоречайки както на духа, така и на буквата на споразумението от 1991 г., което гарантира равно разпределение: 16% както на активите, така и на пасивите. Украйна настоява за правна и финансова яснота, съответстваща на международните стандарти, докато Русия предпочита задкулисни сделки.

Колко струваше СССР?

Москва вероятно е имала сериозни причини да скрие реалните числа. Дипломатът и експерт по международни отношения Ярослав Войтко изчисли, че през 1991 г. само диамантеният фонд и златните резерви на СССР са стрували около 100 милиарда долара. Освен това Съветският съюз държеше валутни фондове и резерви, инвестиции и дялове в чуждестранни банки, недвижими имоти и движимо имущество в чужбина, както и вземания и други финансови претенции. Дори по най-консервативни оценки това възлизаше на поне 300–400 милиарда долара. За сравнение, външният дълг на СССР беше само 81–96 милиарда долара.

16%-ният дял на Украйна би бил приблизително 50–64 милиарда долара – колосална сума по онова време, сравнима с целия БВП на страната в началото на 90-те години.

И все пак Москва никога не е правила компромис, запазвайки по-голямата част от активите на СССР за себе си. Русия продължава да ги използва и днес – включително недвижими имоти в чужбина, дипломатически резиденции и дялове в международни компании. Това остава част от финансовия буфер, който помага за поддържането на руската военна машина.

Всичко това добавя важно измерение към настоящите правни дебати: може ли Украйна да претендира за част от тези активи, особено онези, замразени в Европа от началото на пълномащабната война?

Леки замразявания

Малко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, западните съюзници блокираха руските държавни средства. Въпреки че точните цифри не бяха разкрити, най-често срещаните оценки сочат, че замразените активи са около 300 милиарда долара, държани в западни юрисдикции. Най-голямата част – над 200 милиарда долара – е била в евро. Около 67 милиарда долара са били в щатски долари, а останалите - в британски паунди, японски йени, канадски, австралийски и сингапурски долари, както и швейцарски франкове.

Финансовото наказание не е безпрецедентно. Президентите на САЩ Роналд Рейгън и Джордж Х. У. Буш конфискуваха изцяло активите на Иран съответно през 1981 г. и на Ирак през 1992 г.

Много експерти по подобен начин твърдят не само за замразяване, но и за пълно изземване на средствата на Русия. Известният икономист и бивш министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс, заедно с бившия президент на Световната банка Робърт Зелик, заявиха, че конфискацията е оправдана, защото „Русия сериозно е нарушила международното право“.

Досега обаче западните съюзници са се съгласили да използват само печалбите, генерирани от замразени руски активи, за Украйна, а не самите активи. Киев  получава заеми, предназначени да бъдат изплатени с лихвите, натрупани от блокираните средства на Москва.

Дебатът продължава. Управлението на съветския дълг от страна на Русия не е само история за финансова несправедливост. То илюстрира последователен модел на Кремъл: заграбване на чуждо, отказване на прозрачност, манипулиране на договори и използване на икономически инструменти за политическа принуда, пишат от United24. Днес същата логика е в пълна сила в агресията на Русия срещу Украйна.