Доналд Тръмп казва, че не е диктатор, но не е ли точно такъв?

Говорейки в Овалния кабинет тази седмица, Доналд Тръмп искаше да изясни нещо.

„Не съм диктатор. Не харесвам диктатори“, каза президентът.

Коментарите му обаче дойдоха седмици след като той разположи въоръжени войници и военни превозни средства тип „Хъмви“ да патрулират по улиците на Вашингтон, твърдейки, въпреки всички налични доказателства, че използването на националната гвардия е необходимо за контрол на престъпността.

Забележките последваха факта, че Тръмп задържа или заплаши да задържи милиарди долари от университетите, и след все по-политизираното претърсване на дома на Джон Болтън, виден критик на Тръмп, от страна на ФБР.

Тръмп също така атакува адвокатски кантори, които са завели дела, на които той се противопоставя, докато Федералната комисия по комуникациите, ръководена от назначен от Тръмп служител, разследва всяка голяма телевизионна мрежа с изключение на Fox, която притежава про-Тръмп канала Fox News. Тръмп лично съди новинарски канали заради критично отразяване и уволни водещия статистик на правителството за труда, защото тя публикува данни за заетостта, които не му харесват.

Той заплаши демократите с преследване и поиска бившият президент Барак Обама да бъде разследван за държавна измяна. Тръмп е направил всичко това, тъй като семейството му уж е спечелило милиони долари от неговото президентство.

Нищо от тези неща не е типично за демократичен лидер. И така... Тръмп диктатор ли е?

„Да, разбира се“, казва Ким Лейн Шепеле, професор по социология в Принстънския университет, която е прекарала години в изследване на автокрации, включително Унгария и Русия. Шепеле обяснява, че доскоро се е колебаела да използва термина „диктатура“, но добавя: „Ако съм се колебаела преди, това мобилизиране на националната гвардия и индикацията, че той планира да преодолее съпротивата със сила, сега означава, че сме в нея.“

Тръмп, окуражен от Републиканската партия, която изглежда е готова да позволи на лидера си да прави каквото си поиска, сега заплашва да изпрати войски в градове, управлявани от демократите, включително Чикаго, Балтимор, Сан Франциско и Ню Йорк, което предизвиква недоволство и обвинения в злоупотреба с власт. Шепеле казва:

„Той всъщност планира военна, репресивна сила, която да излезе по улиците на местата, които е най-вероятно да се съпротивляват на неговата диктатура, и просто да потуши всичко със сила.“

Повечето съвременни диктатори се опитват да скрият стремежите си. Шепеле отбелязва, че лидери като руския Владимир Путин, унгарския Виктор Орбан и турския Реджеп Тайип Ердоган са положили „големи усилия“, за да не изглеждат като „диктатори от 20-ти век“ с надеждата, че ще избегнат етикета.

„Ако си представите диктаторите като танкове по улиците и голям брой военни, поздравяващи лидера, и големи плакати на лидера, издигащи се по национални сгради, всички тези неща наистина напомнят на всички за Хитлерова Германия, Сталинова Русия и всичко останало, както и за Италия на Мусолини“, казва тя.

Затова Орбан, Ердоган и други подобни се опитват да избегнат тези сцени. Но това изглежда не притеснява Тръмп.

Точно тази седмица гигантски банер беше развят над сградата на Министерството на труда, показващ Тръмп, гледащ яростно над Вашингтон над лозунга „Американските работници на първо място“. На рождения си ден, който съвпадна с 250-годишнината от формирането на американската армия, той проведе военен парад в столицата и според съобщенията беше бесен, че войските не изглеждат достатъчно „заплашително“.

По време на първия мандат на Тръмп, докато той се противопоставяше на политическите норми, книгата „Как умират демокрациите“ – която разглежда разпадането на демокрациите по света – стана бестселър. Стивън Левицки, съавтор на книгата и политолог в Харвардския университет, каза, че Тръмп има манталитета на „класически диктатор от метална тенджера“, но каза, че президентът досега не е успял да се превърне в такъв.

„Технически погледнато от гледна точка на политологията, не, той не е диктатор. Съединените щати, според мен, се сриват в някаква форма на авторитаризъм. Но не са се консолидирали в пълна диктатура“, каза Левицки.

Тръмп е казвал, че не е диктатор, но миналата седмица заяви: 

„Много хора казват: „Може би бихме искали диктатор.“ Не е ясно за кого е говорил, но той продължи темата във вторник. „Твърдението е, че съм диктатор. Но спирам престъпността. Така че много хора казват: „Знаете ли, ако случаят е такъв, бих предпочел диктатор“, каза Тръмп на заседание на кабинета.

The Guardian попита Белия дом какви данни е цитирал Тръмп, когато е твърдял, че американците искат диктатор, но не получи отговор.

Левицки повтори, че не вярва, че Тръмп е диктатор в най-чистия смисъл на думата, но добави:

„Диктаторите навсякъде, първо, твърдят, че не са диктатори. И второ, донякъде противоречиво, твърдят, че хората искат диктатор. Това са класически диктаторски реплики.“

САЩ са проявявали интерес към авторитаризма и преди. В разгара на славата му една трета от американците са слушали радиопредаванията на Чарлз Кофлин, католически свещеник, чиито антисемитски предавания са възхвалявали личности като Бенито Мусолини. Законите на Джим Кроу са били допускани за налагане на расова сегрегация до 60-те години на миналия век, докато на сенатор Джоузеф Маккарти е било позволено да преследва предполагаеми комунисти по време на така наречената Червена паника.

„Винаги е можело, в много, много периоди от историята на САЩ, да се открият 25, 30% от американския електорат, който е бил с авторитарни убеждения, и мисля, че това определено е вярно днес“, обяснява Левицки.

Днес това съставлява „голяма част“ от Републиканската партия, каза той, и Тръмп се обляга на тази база.

„Има истинска перформативна страна на авторитаризма на това правителство, което предполага, че има избиратели за него, което е много плашещо. И наистина не съм виждал нещо подобно на перформативен авторитаризъм, честно казано, от 30-те години на миналия век в Европа“, казва той.

Повечето авторитарни държави от 21-ви век са „хибридни режими“, отбелядва Левицки. Той посочва Венецуела, Унгария, Тунис и Турция, където Ердоган е прекарал повече от две десетилетия на власт, затвърждавайки позицията си, като е предприел мерки срещу медиите в страната и е завел хиляди наказателни дела срещу хора, които обиждат президента.

„Те са авторитарни, в смисъл, че не са напълно демократични: има широко разпространена злоупотреба с власт, която накланя игралното поле срещу опозицията. Така че никой не би погледнал Турция и не би казал: „Това е демокрация.“ Но те не са това, което бих нарекъл диктатура. И това е, което според мен е голямата опасност в Съединените щати.“

Има, казва Левицки, „ненулев шанс“ Тръмп да може да използва извънредни правомощия – както е направил, когато е оправдал имиграционни мерки и тарифи – за да подкопае конституцията, потенциално подкопавайки изборите. Но той добавя:

„По-вероятният резултат е по-мек авторитаризъм, където съществува опозиция, опозицията е надменна, опозицията се бори за власт, съревновава се на избори. Правителството не печели всичките си битки, но злоупотребата с власт – както видяхме през последните шест, седем месеца – злоупотребата с власт е толкова широко разпространена, толкова систематична, а нарушенията на закона, нарушенията на правата са толкова широко разпространени и систематични, че игралното поле започва да се накланя срещу опозицията. И това не бихте нарекли пълна демокрация.“