Отново се заговори за Трета световна война: Какви са сценариите?

С множество глобални конфликти, които постоянно се борят за вниманието ни в множество медии, не е необичайно да си помислим, че има реална възможност Третата световна война вече да надвисва над главите ни. Каква е обаче вероятността да се случи най-лошият изход? И как би изглеждала дори глобална катастрофа от такъв мащаб?

Колко реален е рискът от Трета световна война?

За да започнем да анализираме автентичността на заплахата от Трета световна война, първо трябва да идентифицираме ключовите фактори, които биха показали, че това е посоката, в която се движим. Един от тези фактори е състоянието и скоростта на въоръжаване и превъоръжаване на глобалните военни сили.

Един бърз поглед показва, че като цяло е имало значително увеличение на глобалните военни разходи през 2024 и 2025 г. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира, глобалните военни разходи са достигнали рекордните 2,718 милиарда щатски долара през 2024 г. и са продължили да се увеличават през 2025 г., като най-изразеният растеж идва от Европа и Близкия изток. Тези цифри съвпадат с увеличението на разходите, свързани с европейската подкрепа на украинската съпротива срещу продължаващата руска инвазия, в допълнение към засилването на израелската военна активност, произтичащо от събитията от 7 октомври 2023 г.

Предварително проучване би ви показало също, че НАТО е установил нова дългосрочна цел за достигане на 5% от БВП за „основни отбранителни нужди“ до 2035 г., с очакването съюзниците да достигнат старата цел от 2%. Последните доклади също така предполагат, че се задава нова надпревара в ядреното въоръжаване, тъй като всичките девет ядрени държави са започнали да модернизират своите арсенали, като Ройтерс съобщава, че Китай разширява арсенала си най-бързо. Докато на пръв поглед тези развития може да изглеждат като обикновена проверка, при по-внимателно разглеждане картината е малко по-тревожна.

Съединени щати

В бюджетното си искане за фискалната 2025 година Министерството на отбраната на САЩ даде приоритет на корабостроенето, противовъздушната и противоракетната отбрана и боеприпасите. Договорите отразяват увеличение на боеприпасите, например, награда от 3,5 милиарда долара на RTX за AMRAAM (с обширни продажби на военни продукти в чужбина). Това забележително увеличение на разходите за отбрана се дължи отчасти на продължаващата подкрепа на САЩ за отбраната на Украйна, но също и на недостатъци, разкрити от поуките, извлечени от украинските военни операции срещу стратегическата операция на Русия, по-специално операция „Паяжина“.

Европа и НАТО

По отношение на боеприпасите, програмата ASAP на Европейския съюз подкрепя 31 проекта с цел увеличаване на производството на снаряди до два милиона годишно до края на 2025 г.; в същото време Франция се стреми към значително увеличение на производството на ракети и сложни боеприпаси. В случая с Германия се прогнозира, че разходите за отбрана ще достигнат 86 милиарда евро през 2025 г., като Берлин си е поставил за цел да изпълни своя 2% принос към разходите за отбрана на НАТО след 2027 г.

Отбранителната политика на Обединеното кралство има за цел да отдели 2,5% от БВП си за разходи за отбрана до 2027 г., с особен акцент върху боеприпасите за подводници, GBAD и GCAP.

Превъоръжаване в Индо-Тихоокеанския регион

В Тихия океан Япония одобри рекорден бюджет от над 58 000 щатски долара, ускори закупуването на ракети Tomahawk и подобрения до Type 12, и инвестира в атаки на далечни разстояния и противоракетна отбрана; в същото време Южна Корея напредна в програмата си за изтребители KF-21 и поддържа значително повишени разходи за отбрана спрямо БВП-то си.

От другата страна на Тихия океан Австралия избра японската фрегата клас Mogami, най-големият износ на отбранителна техника на Япония след Втората световна война, което подчертава военноморското превъоръжаване на съюзническите държави.

Превъоръжаване на Русия

Според IISS, общите разходи за отбрана на Русия са се увеличили с 42% в реално изражение през 2024 г., достигайки 462 милиарда долара, цифра, която е много по-голяма от разходите за отбрана на целия европейски континент. Голяма част от тези разходи за отбрана са свързани с продължаващата война в Украйна, по-специално атаките с дронове и ракети срещу украински цивилни селища.

Китай

Тази възходяща тенденция в разходите за отбрана продължава в Китай, чийто бюджет за отбрана за 2025 г. отбеляза увеличение от 7,2%, с постоянен растеж, въпреки че има съобщения, които сочат, че официалните данни подценяват истинските разходи за отбрана на Китай.

Ключови фактори, увеличаващи глобалното напрежение

Възстановяването на глобалните запаси и бързата индустриализация на производството на отбранителни материали изглежда са основните приоритети за 2025 г., тъй като нациите бързат да запълнят празнините в капацитета – развитие, което разбираемо тревожи обществеността за избухването на нова световна война. Друг фактор, допринасящ за тези опасения, е съществуването и засилването на глобални конфликти, които вече са били в ход преди този период.

Вероятно основният конфликт, който повдига призрака на Трета световна война, е войната на Русия срещу Украйна, в допълнение към противопоставянето на руския лидер Владимир Путин на разширяването на НАТО, една от причините, които той е посочил за нахлуването в Украйна.

Като лидер на ядрено въоръжена държава, Владимир Путин многократно е заплашвал Запада с използването на руския ядрен арсенал, ако смята, че суверенитетът на Русия или нейните цели в Украйна са нарушени, което значително увеличава възможността за война в световен мащаб. Този конкретен въпрос е особено важен в сегашното глобално съзнание след срещата на президента на САЩ Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска на 15 август, по време на която те обсъдиха евентуален край на войната на Русия. Този край, според вицепрезидента на САЩ Джей Д. Ванс, „би задоволил нито едната страна“.

След тази среща надеждите за бърз край бяха попарени, а атаките на Русия срещу украински градове само се увеличиха по интензивност. Всъщност, най-скорошната атака на Русия в множество градове – на 28 септември – доведе до десетки ранени цивилни в цялата страна и най-малко четири смъртни случая, включително смъртта на 12-годишно момиче.

Освен това руският лидер Владимир Путин засили реториката си около нахлуването на страната му в Украйна, квалифицирайки го като „праведна битка“, дори когато смъртните случаи и от двете страни достигат зашеметяващи висоти, а руските териториални придобивки остават незначителни.

Друг глобален конфликт, подхранващ страховете от Трета световна война, е оста Израел-Хизбула-Иран, която доведе до разпространението на враждебните действия на Израел срещу палестинския народ в съседните Ливан и Сирия. Опитите за прекратяване на огъня в този регион постоянно се провалят, доставките на оръжие от Запада продължават да пристигат, а реториката се засилва с всеки изминал ден, сериозно застрашавайки всяка възможност за траен мир в региона.

Ролята на Иран във войната на Русия срещу Украйна е разнообразна, но се подчертава от постоянните доставки на Москва на хиляди дронове – особено смъртоносните от типа „Шахед“ – и ракети, които се използват ежедневно срещу украински цивилни цели. Русия обикновено изпраща тези дронове на „рояци“, които са предназначени да надвият противовъздушната отбрана на Украйна и да предизвикат терор сред цивилното население чрез интензивна акустична война. Това сътрудничество, в допълнение към сътрудничеството на Русия с ирански специалисти за използване на двойни стоки за производство на оръжия, които поразяват американски бази, хвърля светлина върху разцвета на отношения, които подценяваме на наш риск.

Напрежението в Азиатско-тихоокеанския регион също допринесе за опасенията за световна война, особено поради интересите и подкрепата на големите сили. Китай и Тайван, който поддържа тесни връзки със САЩ от десетилетия, отдавна са замесени в териториални и дипломатически спорове, произтичащи от отделянето на последните от Китай след победата на Комунистическата партия на Мао Дзедун в Китай през 1949 г. Оттогава Китай смята Тайван за „отцепническа провинция“, която в крайна сметка трябва да се обедини отново с Китай, и в близкото минало използва тактики на сплашване, като например учения за инвазия и рутинни планове за блокада, с очевидната цел да сигнализира за предстоящ опит за обединение. Материализирането на такъв конфликт рискува да включва сили като Съединените щати, Япония, Русия, Северна Корея и други, повечето от които притежават ядрени оръжия.

Продължавайки фокуса си върху Тихия океан, насочваме вниманието си към Северна Корея, твърд противник на външната политика на САЩ, въоръжен с ядрени оръжия на фона на западните призиви за деескалация на ядрените конфликти. Разрастващата се ядрена програма на отшелническото кралство отдавна е трън в очите на Запада, което води до налагането на многократни санкции от САЩ, Европейския съюз и ООН.

Северна Корея обаче продължава да развива ядрената си програма, като последният ѝ успешен тест е през 2017 г., и задълбочава отношенията си с други западни противници, притежаващи ядрени оръжия, подписвайки пакт за взаимна отбрана с Русия през 2024 г. на фона на войната на последната в Украйна. Продължаващата подкрепа на Пхенян за Москва, особено по отношение на покриването на недостига на работна ръка на бойното поле, икономическата подкрепа и изпращането на работници за запълване на празнините в работната сила, създаде привидно желязна връзка между два театра на бойните действия на най-голямата война, която Европа е виждала от Втората световна война насам.

Ядрената заплаха

Във време, когато множество държави имат достъп до ядрени оръжия, е почти сигурно, че ако избухне глобална война, независимо дали чрез посреднически войни или директно между държави, въоръжени с ядрено оръжие, тези разрушителни оръжия ще бъдат част от всяко усилие за ескалация или деескалация на конфликта.

Въпросът е: колко място всъщност трябва да заема ядрената заплаха в съзнанието ни?

Стокхолмският международен институт за изследване на мира изчислява, че през януари 2025 г. в света е имало около 12 241 ядрени бойни глави; от тях около 9600 са във военни арсенали, а около 2100 са в повишена бойна готовност, принадлежащи главно на Съединените щати и Русия. Според същия доклад, ядреният арсенал на Китай е нараснал от близо 500 на около 600 бойни глави само през 2024 г. и е най-бързо развиващият се арсенал, пишат от Unated24.

Ядрените оръжия дори не е необходимо да се използват, за да се усети силата им на геополитическата арена. Всъщност, от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г., руският лидер Владимир Путин многократно заплашва да използва ядрени оръжия срещу Запада, ако военните планове на Русия бъдат осуетени.

Освен това, близо до началото на втория президентски мандат на Тръмп, с ескалацията на търговското напрежение между Съединените щати и Китай, китайското правителство публикува най-силното си изявление до момента срещу действията на САЩ. В изявление, публикувано на X, китайското посолство заяви, че Китай ще бъде готов за „всякакъв вид война“ със Съединените щати, ако е необходимо, в имплицитен намек за готовността на Китай да използва всички необходими средства, за да защити интересите си.

Съвсем наскоро, при рязко повишаване на температурата на реториката, на 23 септември 2025 г., след среща с украинския президент Володимир Зеленски, президентът на САЩ Тръмп намекна за промяна в политиката на САЩ спрямо съпротивата на Украйна срещу руската агресия. В оценка на ситуацията на място, президентът Тръмп определи Русия като „хартиен тигър“ и изрази убеждението си, че Украйна може да си върне цялата територия, която ѝ е била отнета, като дори стигна дотам, че шокиращо заяви, че Украйна може „да стигне дори по-далеч“ от това да си върне окупираните територии от Русия.

Въпреки че слуховете за мирни споразумения и тайни преговори сякаш циркулират в днешния свят, не бива да забравяме, че всеки мир, на който се радваме, колкото и дълго да трае, е крехък. Въпросът дали Трета световна война е неизбежна или не, сам по себе си е знак, че вече усещаме вкуса на войната. Когато глобалното напрежение най-накрая достигне своя връх и вече не можем да сдържаме агресията и да се придържаме към стратегии за помирение, единственият въпрос, който ще остане, е: „На коя страна искам да бъда, когато ръкавицата най-накрая падне?“