Липсата на противовъздушна отбрана кара Европа да навакса във войната с дронове

Увеличаването на нахлуването на дронове в европейското въздушно пространство накара западните съюзници да се стремят да изградят отбранителните си сили. Континентът обаче е изправен пред множество предизвикателства, които ще затруднят бързия отговор.

След като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви миналия месец, че Европейският съюз ще изгради "стена от дронове", служители и лидери в индустрията в Брюксел и в целия блок се надпреварват да намерят начини да превърнат това в реалност, пише в свой анализ Bloomberg.

Нейното съобщение дойде часове след като НАТО предприе безпрецедентна стъпка, сваляйки дронове, навлезли в полското въздушно пространство, разкривайки колко неадекватна е отбраната на алианса, тъй като той разполага скъпи ракети срещу невъоръжени примамки. Очаква се лидерите на ЕС, които ще се срещнат неофициално в Копенхаген в сряда, да постигнат напредък по плана на фон дер Лайен, но сложността и необходимото финансиране вероятно ще го забавят с години.

"Не говорим за концепция, която ще бъде реализирана в рамките на следващите три или четири години, дори повече според мен“, каза германският министър на отбраната Борис Писториус на панел във Варшава в понеделник. „Така че трябва да мислим и действаме по приоритети, а това са другите, според мен."

Според запознати с въпроса, основната цел на ЕС е да определи кой ще отговаря за координацията и как да свърже и синхронизира съществуващите национални и регионални инициативи, за да надхвърли националните активи.

Но лудостта около дроновете рискува да засенчи по-общо безпокойство: че Европа няма достатъчна противовъздушна и противоракетна отбрана и почти изцяло разчита на САЩ за далекобойни способности в момент, когато президентът Доналд Тръмп настоява континента да стане по-самостоятелен.

"Проблем номер едно все още е класическата противовъздушна отбрана", каза латвийският президент Едгарс Ринкевич в интервю за Bloomberg във вторник. Макар че признава, че дроновете са "много важен фактор във войната", той предупреди да не се "изпада в другата крайност" и да се забравят други по-належащи проблеми.

Посочвайки неотдавнашното нахлуване на три руски изтребителя във въздушното пространство на Естония, Ринкевич подчерта важността НАТО да преосмисли правилата, според които алиансът се ангажира военно в подобни ситуации.

Основният проблем, признат от мнозина в ЕС и НАТО, е трудността за институциите и традиционно бавно развиващата се отбранителна индустрия да се справят със скоростта, с която се развива технологията на дроновете.

"Страхотната технология през 2024 г. вече не е страхотна през октомври 2025 г.“, каза Ринкевич. „Всички сега разбират, че трябваше да имаме тази стена с дронове преди миналата или две години."

Друга трудност при укрепването на източната граница на Европа са парите. Държавите членки имат само два месеца, за да представят проекти, които ще бъдат финансирани от фонда за заеми на блока в размер на 150 милиарда евро (176 милиарда долара), и не се предвижда друго финансиране до влизането в сила на новия бюджет през 2028 г.

Като част от подкрепата си за Украйна, ЕС обяви, че 6 милиарда евро от заема на Г-7 за Украйна, финансиран от неочакваните печалби от замразени руски активи, ще бъдат предварително заредени за „съюз за дронове“ с Украйна.

Според запознат с въпроса, до края на годината би трябвало да са налични цели 4 милиарда евро. Въпреки че тези пари са предназначени главно за Украйна, имаше надежда, че част от тях биха могли да бъдат от полза за Европа, като ѝ дадат достъп до украински технологии или накарат украински компании да произвеждат мощности за ЕС.

Киев е развил несравними познания за борба с нахлуванията на дронове след повече от 3 години и половина пълномащабно нахлуване на Русия.

Що се отнася до парите, Германия очаква интензивен дебат сред лидерите на ЕС в Копенхаген относно това как да се финансират водещи европейски проекти, като например стената срещу дронове, според представители в Берлин.

Въпреки че най-голямата икономика на блока увеличава значително разходите си за отбрана и очаква други столици да направят същото на национално ниво, тя е против всякакви съвместни заеми на този етап, добавиха те.