Защо планът на Румъния да закупи 216 танка Abrams е лоша идея?

Както всички европейски държави от НАТО, Румъния трябва да се справи по-добре с поддържането на военните си способности. Но трябва да го направи в рамките на икономически реалистичното и логистично осъществимото.

След последните президентски избори в Румъния, на които скептичният към НАТО кандидат Кълин Джорджеску беше дисквалифициран поради обвинения в манипулиране на гласове и злонамерени връзки с Русия, а про-НАТОвският кандидат Никушор Дан спечели срещу своя наследник Джордже Симион, позицията на НАТО в Румъния е осигурена и плановете му за разширяване в тази източноевропейска държава могат да продължат без прекъсване, пише Брандън Уейхарт, старши редактор по национална сигурност в The National Interest.

Румъния е член на НАТО, който граничи с Украйна, където НАТО има грандиозни планове за изграждане на обширно военно съоръжение по Черно море. А сега има ново измерение във военното изграждане на НАТО. Румъния предложи план за закупуване на до 216 произведени в САЩ основни бойни танкове (ОБТ) M1A2 SEPv3 Abrams.

Тези танкове ще заменят остарелите платформи от съветската епоха, на които румънците разчитаха десетилетия. Сред тези съветски платформи бяха остарели системи като съветския основен танк Т-55.

Сделка на Румъния за нови танкове Abrams

Според The ​​Defense Post, тази многофазна сделка всъщност води началото си от споразумение за 1 милиард долара от 2023 г., когато Румъния вече беше одобрила закупуването на 54 модернизирани M1A2 SEPv3 Abrams плюс 12 други машини, базирани на шасито на Abrams, които биха поддържали операциите на тези нови основни танкове Abrams. Очаква се първият транш от основните бойни танкове Abrams да бъде завършен около 2028 г.

Втората част от сделката от 2023 г. включваше оборудването на батальона Abrams с необходимата помощна инфраструктура за поддръжка на емблематичния американски основен бойен танк. Това включваше боеприпаси, картечници, резервни части, системи за обучение, логистика, като всичко това беше на стойност около 458 милиона долара.

Но след това дойде голямото искане от румънския парламент, след като първоначалната сделка вече беше договорена. Румънските военни поискаха огромните 216 допълнителни основни бойни танка Abrams и още 76 помощни машини за тези основни бойни танкове. Новата сделка беше оценена на 6,48 милиарда евро (7,6 милиарда долара).

Тази втора част от предложената сделка е в съответствие с агресивното разширяване на военните способности на НАТО на нейна територия от страна на Румъния, особено по Черно море. Като част от сделката румънското правителство иска така наречените „мерки за индустриално сътрудничество“, за да гарантира, че румънската отбранителна индустриална база получава инструментите и обучението, за да бъде по-самостоятелна. В случай на голяма европейска война, Румъния не би могла непременно да има достъп до веригата за доставки на американската отбранителна индустриална база, за да поддържа флота си от нови танкове „Ейбрамс“. Съответно, тя иска да разполага с тези възможности.

Ако бъде напълно приложена, сделката бързо ще подобри бойните способности на Румъния, като приведе тежката ѝ броня в съответствие със съвременните сили на НАТО. Подобен ход ще гарантира също, че Румъния ще се превърне в новия логистичен център за военния капацитет на НАТО по черноморската граница на алианса с Русия – ключова стратегическа морска област, която Москва се стреми да доминира от векове. Всъщност, руските планове в Черно море са една от ключовите причини за войната в Украйна, тъй като първоначалното несъгласие между Москва, Киев и Брюксел се фокусираше върху това дали Русия или Украйна ще контролират жизненоважното пристанище Севастопол на Кримския полуостров. Въпреки че Русия продължи да наема пристанището на Севастопол от Украйна, която наследи Крим след разпадането на Съветския съюз, дългосрочните разочарования от това споразумение – и желанието за реинтегриране на предимно рускоезичния Крим в Русия – доведоха до нахлуване и анексиране на Крим през 2014 г., което даде началото на конфликт на ниско ниво, довел до настоящата война.

Може ли Румъния наистина да си позволи десетки авангардни танкове?

Самата цена на сделката създава голям финансов натиск върху румънските данъкоплатци – една от причините за неочаквания ранен успех на Джорджеску на последните президентски избори. Има опасения, че сделката е толкова скъпа, че Румъния, дори и да плати за танковете, няма да може да изпълни задълженията си за поддръжката им. Румъния също е член на Европейския съюз (ЕС) и следователно е задължена да плаща обременяващ данък върху добавената стойност (ДДС) като част от цената на вноса на превозните средства.

Докато румънците разглеждаха други варианти за така необходимата им модернизация на основни бойни танкове (OBT), като например немския Leopard 2A8 или южнокорейския K2 Black Panther, румънците очевидно предпочитат по-скъпия Abrams. Според тях това има стратегически смисъл, дори само защото обвързва Румъния по-близо до американските вериги за доставки. По ирония на съдбата, това вероятно е един от по-негативните аспекти на предложената сделка - защото веригата за доставки на отбранителна промишленост на САЩ не може да поддържа собствените си системи, камо ли да се очаква да осигурява други страни в случай на конфликт!

Въпреки това румънските лидери изглежда вярват, че пряката зависимост от Съединените щати би ги направила по-добре, ако някога избухне война с Русия по тяхната граница. Това е грешно решение. Подобно на всички европейски държави от НАТО, Румъния трябва да се справи по-добре с поддържането на военните си способности. Но трябва да го прави в рамките на това, което е икономически реалистично и логистично жизнеспособно.