Антики разкриват централната роля на опиума в Древен Египет

Древен алабастров съд от колекцията на Йейлския университет разкри истина, скрита векове наред: употребата на опиум е била част от ежедневието в древноегипетската култура.

„Нашите открития, съчетани с предишни изследвания, показват, че употребата на опиум не е била случайна или спорадична в древноегипетските култури и съседните земи, а до известна степен е била част от ежедневието“, заяви Андрю Кох, главен изследовател в Програмата по древна фармакология на Йейл и научен сътрудник в Йейлския музей Пийбоди.

Според него употребата е била толкова разпространена, че е възможно дори самият Тутанкамон да е употребявал опиум. „Смятаме, че е възможно, ако не и вероятно, алабастровите съдове, открити в гробницата на Тутанкамон, да са съдържали опиум като част от древната традиция за употреба на опиати, която едва сега започваме да разбираме“, каза Кох.

Съдът, висок осем инча и с вместимост 1,2 литра, който постави началото на това изследване, дълго време е бил скрит в университетската колекция. Кох и екипът му публикуваха изследването в списание Journal of Eastern Mediterranean Archaeology, след като анализираха тъмнокафявата ароматична остатъчна материя в съда. Химичният анализ разкрива наличие на носкапин, хидрокотарнин, морфин, тебаин и папаверин – всички маркери за опиум.

Съдът има и връзка с Ксеркс, тъй като четирите древни езика върху него се датират от времето на Ксеркс I, който е управлявал Ахеменидската империя от 486 до 465 г. пр. Хр.

Тази уникална тъмнокафява субстанция не е ограничена само до един съд. Откритието съвпада с находки на остатъци от Новото царство – алабастрови съдове и джуглети, датиращи от 16 до 11 век пр. Хр., открити в гробница на обикновено търговско семейство. „Сега имаме доказателства за химичен отпечатък на опиати, свързани с египетски алабастрови съдове както в елитни общества в Месопотамия, така и в по-обикновени културни среди в древен Египет“, каза Кох.

Откритията вероятно показват, че употребата на опиум е обхващала различни социални слоеве и периоди. Кох поставя и въпроса колко други съдове в египетски гробници съдържат същите опиатни следи – възможно включително и голямото количество съдове, първоначално погребани в гробницата на Тутанкамон във Долината на царете. Тутанкамон е царувал от 1333 до 1323 г. пр. Хр., което попада във времевия диапазон на употреба на опиум.

„Възможно е тези съдове да са били лесно разпознаваем културен маркер за употреба на опиум в древността, подобно на това, как днес наргилетата са свързани с пушенето на шиша“, добавя Кох.

При откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922 г. химичният анализ не е бил толкова точен. Когато Алфред Лукас анализира съдове през 1933 г., той отбелязва, че много съдове съдържат лепкава, тъмнокафява ароматична материя, но не успява да определи какво точно е – въпреки че заключава, че това не са мехлеми, мазила или парфюми.

Гробници са били ограбвани още преди откриването на Тутанкамон от Хауърд Картър, а крадците са се опитвали да извадят съдържанието на съдовете. Повечето алабастрови контейнери имат пръстови отпечатъци отвътре, което подсказва, че обирджиите са се опитвали да изстържат съдържанието. Кох смята, че е малко вероятно древните крадци да рискуват живота си за стандартни мехлеми или парфюми.

Днес алабастровите съдове на Тутанкамон се съхраняват в Големия египетски музей в Гиза и не са били анализирани повторно.

Любовта към маковите продукти не е била ограничена само до Египет. Употребата на опиум е проникнала в духовните практики на култури от древна Месопотамия до Египет и през Егейско море. Употребата в Китай е добре известна, а по времето на Тутанкамон хората на Крит почитали „богинята мак“.

„Анализът на съдържанието на съдовете от гробницата на Тутанкамон би помогнал да се изясни ролята на опиума в тези древни общества“, заключава Кох, цитиран от БГНЕС.