В Бразилия: Учени лишават дървета от вода, тестват лимита на Амазония

Учени в Бразилия лишават дървета от вода, за да тестват лимита на Амазония. Под короните на дърветата в бразилската екваториална гора стотици прозрачни пластмасови панели висят между дървесните стволове, за да лишат един хектар земя от половината вода, която обикновено получава, съобщава агенция Ройтерс.

Учените създават тази изкуствена суша в община Керенсия, близо до югоизточния край на най-голямата екваториална гора в света, за да разберат по-добре границите на устойчивостта на Амазония към екстремни сухи условия, каквито се предвиждат от моделите за климатичните промени.

В експеримент, наречен Seca Limite или Limit Drought (“Лимит на сушата”), водата се улавя от панелите, след което преминава през мрежа от повдигнати дървени улеи, преди да се излее на друго място. 

Подобно на пациенти в болница, жизнените показатели на 61 от дърветата се измерват, включително потокът на дървесни сокове и въглероден диоксид, дишането и температурата. "Изследванията" се правят с оборудване, захранвано със слънчева енергия.

"Това е като някой да ви измерва пулса и дишането всеки ден", казва Дейвид Галбрайт, професор по наука за сухоземните екосистеми в Университета на Лийдс, Великобритания, и един от водещите изследователи на Limit Drought.

Екипът проследява и размера на дървесните стволове и данните за почвата от дупки с дълбочина шест метра, докато мрежи улавят падащите листа. Дрон, задвижван от изкуствен интелект, е създал 3D модел на гората, откакто проектът започва в края на миналата година.

В цялата Амазония климатичните промени, обезлесяването и влошаването на състояние на горите водят до засушаване на горите, а учените се опасяват, че части от региона са на прага на критичната точка, отвъд която няма връщане назад - поне не в човешки мащаб. Този кът на Амазония, считан за преходна зона към близката тропическа савана Серадо, вече е по-сух и по-топъл и е обект на по-интензивна човешка дейност в сравнение с други части.

"Гората тук е на фронтовата линия на климатичните промени", казва Антонио Карлос Лола да Коста, професор по геонауки във Федералния университет на щата Пара в Бразилия и един от ръководителите на проекта Limit Drought и добавя: “От една страна има разрастване на мащабното земеделие, а от друга - Амазония се съпротивлява”.

На срещата на върха на ООН за климата КОП30 през ноември в бразилския град Белем се очаква голяма част от дебатите да се съсредоточат върху това как да се запази огромната екваториална гора, 60 процента от която се намира в Бразилия.

Учените се опасяват, че обезлесяването, палежите и загубата на биоразнообразие могат да превърнат части от Амазония в гори с влошено състояние или дори в савани - тревисти области с по-малко дървета.

Изследване, публикувано в сп. Nature  миналата година, установи, че между 10 и 47% от гората е изложена на риск да деградира в други екосистеми до 2050 г.

Голям брой гниещи и горящи дървета биха изхвърлили огромни количества въглероден диоксид в атмосферата, ускорявайки още повече климатичните промени. Учените вече наблюдават признаци, че устойчивостта на Амазонка се нарушава.

Дъждовната гора претърпя четири тежки суши през 21-ви век, което допринесе за рекордните горски пожари миналата година.

Доклад на Световната метеорологична организация (СМО) от октомври показа, че през 2024 г. е отбелязан най-високият скок в концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата от началото на съвременните измервания. Това вероятно е било причинено от горските пожари и намалената способност на засегнатите от сушата гори и по-топлите океани да функционират като въглеродни резервоари в условията на рекордни глобални температури, се посочва в доклада.

През последните 3000 години горите в Амазония бързо са се разширявали на юг, докато през 70-те години на миналия век военният режим в Бразилия стартира програми за строителство на пътища и колонизация, в резултат на което темповете на обезлесяване се увеличават драстично.

Една година на екстремна суша може да направи дървото уязвимо към термити или други болести, което увеличава вероятността да загине при следващата суша, обяснява Беатрис Маримон. Взаимодействието между влошаващата се суша и предизвиканите от човека горски пожари също е от ключово значение, включително миналата година, когато площта на изгорелите гори в Амазония беше двойно по-голяма в сравнение с предишния рекорд за последните 40 години, посочен от консорциума MapBiomas.

Най-новите изследвания обаче дават основание за надежда.

Друг експеримент за предизвикване на суша в северната част на Амазония показва, че една трета от биомасата е загубена през първите 15 години, но след това смъртта на дърветата се стабилизира, тъй като гората се приспособява към новата реалност - с по-малко покритие на короните и по-ниски дървета, но все пак остава гора.

Резултатите от Limit Drought могат да се различават, тъй като експериментът се провежда в по-горещата и суха югоизточна част, в район, фрагментиран от соеви полета и пасища за добитък. Тези дейности представляват по-непосредствена заплаха за региона от глобалното изменение на климата, отбелязва Маримон.

"Хората са толкова фокусирани върху климатичния критичен момент, че забравят за човешкия критичен момент: верижният трактор, който събаря всичко. Дори и след 1000 години гората, през която е преминал трактор, няма да бъде същата", казва Беатрис Маримон.