Ванс или Рубио? Виждаме първите признаци в битката за наследник на Тръмп

Милиони американци копнеят за 7 ноември 2028 г., насрочената дата на следващите президентски избори. Това е денят, в който ерата на Тръмп ефективно приключва. Вероятно. Това е денят, в който демократите, евентуално, ще изкупят катастрофалния провал на Камала Харис през 2024 г. 

Но преди всичко, това е денят, в който американската демокрация ще се прероди. Разговорите за наследяване на поста дразнят Вашингтон. Гавин Нюсъм, губернаторът на Калифорния, даде най-ясния знак досега, че ще се кандидатира, а Харис, прикривайки минали грешки, смята, че тя заслужава втори шанс.

И все пак, най-голямо внимание е насочено към републиканците, след като 79-годишният Тръмп отново заплаши да наруши конституцията и да се кандидатира за трети мандат. "Бих искал да го направя“, каза той тази седмица. 

От по-голям практически интерес са двете имена, които Тръмп избра за свои най-вероятни наследници: Джей Ди Ванс и Марко Рубио, съответно вицепрезидент и държавен секретар. Самият Тъмп заяви преди време, че дуото е бъдещето на Републиканската партия.

Тръмп предсказа състезание между два коня за републиканската номинация през 2028 г. - въпреки че фаворитите му често губят, както могат да свидетелстват Майк Пенс, Рекс Тилърсън, Майк Помпео, Джон Болтън и много други.

Мненията на Тръмп също не се споделят много извън неговата база. Ванс и Рубио вече показаха, че са неподходящи за висок пост. И все пак, както стоят нещата, възможността един от тези посредствени кандидати да поеме MAGA трябва да се вземе сериозно.

Изборът е между питбул и пудел. Агресивен, шумен, гаден и понякога изумително невеж, 41-годишният Джей Ди Ванс е братът, когото трябва да победиш, наследникът и дофинът на крал Дон. Той води с огромна разлика в ранните проучвания в щатите, в които участваха републиканците в предварителните избори. Езикът му е вулгарен, а възгледите му – опростени. 

Ванс обичайно използва социалните медии като оръжие, за да защити Тръмп и да очерни "лудите леви радикали“. В един скандален разговор той се опита да извини расистки, хомофобски и женомразни коментари за "маймуни“, Хитлер и изнасилване, направени в онлайн чат група на републиканци. Оспорен заради жестоко обидно видео с изкуствен интелект, насочено към чернокож конгресмен от Демократическата партия, което беше публикувано отново от Тръмп, Ванс каза: "Мисля, че е смешно. Президентът се шегува, а ние се забавляваме", припомня The Guardian.

За разлика от това, след убийството на крайнодесния си съюзник Чарли Кърк, Ванс поиска национална борба с „крайнолявото“ несъгласие – тоест възгледи, които той не харесваше. Тази демонстрация на двойни стандарти напомняше за жалкия му дебют в чужбина в Мюнхен през февруари, когато лицемерно изнесе лекции на Европа за свободата и цензурата, докато ухажваше крайнодесния лидер на Германия Алис Вайдел. Впоследствие Ванс потвърди репутацията си на объркано, без намордник атакуващо куче, като се разправи с украинския лидер Володимир Зеленски, който знае повече за защитата на свободата, отколкото някога ще знае.

Ако Ванс се кандидатира за президент, ще трябва да каже в какво вярва. Проблемът е, че той не знае. Веднъж той отхвърли Тръмп като "идиот“, когото "никога“ не би подкрепил. Като сенатор от Охайо той се противопоставяше на чуждестранни войни; като вицепрезидент той подкрепяше едностранни атаки срещу Иран, Йемен и Венецуела. В своята самодоволна, самопромотираща се книга "Елегия за планинците“ той критикува белите работнически общности за това, че обвиняват за проблемите си Китай, мигрантите и "пробудените“ елити. Сега самият той прави точно това, през цялото време.

Марко Рубио, в момента държавен секретар на САЩ, като цяло е по-тиха, странно пасивна фигура и вероятно най-неефективният държавен секретар напоследък. Докато Тръмп ръководи шоуто и е в центъра на вниманието върху Израел, Украйна и Китай, 54-годишният Рубио действа като реквизит, поддръжник и ремонтник. Неговата работа е да осмисли необмислените, раздути сделки на Тръмп - невъзможна задача, в която той се проваля ежедневно. Опасното му забавяне при прилагането на елементите за сигурност от "мирния план“ за Газа е показателен пример.

Рубио не винаги е бил толкова слаб. Като кандидат за президент през 2016 г., състезавайки се срещу Тръмп (който го осмиваше като "Малкия Марко“), той защитаваше традиционните съюзи на САЩ, правата на човека и чуждестранната помощ. Позовавайки се на Русия, той осъди усилията "на големите сили да подчинят по-малките си съседи“. Но откакто взе парите на Тръмп, неговите принципни позиции мистериозно ерозираха. Бюджетите на САЩ за чуждестранна помощ бяха орязани, насърчаването на демокрацията и правата на човека бяха обезценени, а пряката подкрепа на САЩ за Украйна беше обезценена.

Неговият мандат като държавен секретар първоначално беше засенчен от Илон Мъск, който съкрати работни места в DOGE, докато Рубио се отдръпна, а след това и от Стив Уиткоф, приятел на Тръмп, наречен "пратеник за всичко“. И все пак в една политическа област този син на антикастровски мигранти е последователен: антипатията му към левите режими в Куба, Венецуела и Никарагуа. В другата си роля на съветник по националната сигурност Рубио ръководи все по-милитаризираната атака за сваляне на диктатурата на Николас Мадуро в Каракас.

Макар че всичко това може да спечели подкрепата на Рубио отдясно, рискува да отчужди независимите избиратели. Поведението му има смисъл само ако той, подобно на Ванс, планира да се кандидатира за президент като второ поколение мини-аз на MAGA. 

Подобно на шефа си, и Ванс, и Рубио не знаят нищо за държавничество или по-висше призвание. Последователи, а не лидери, те са обединени от необуздана амбиция – и неспособност да управляват.

*Коментарът е на Саймън Тисдал, специалист по външните работи в The Guardian.