Ядреното измерение на украинското мирно споразумение

Докато Съединените щати, Русия, Украйна и по-голямата част от Европа обсъждат мирно споразумение за войната в Украйна, важен аспект от разрешаването на конфликта получава малко или никакво внимание, поне публично. Този аспект е въпросът за ядрените оръжия и тяхното значение в следвоенното поведение на Русия, Украйна и НАТО, пишат за TNI Стивън Цимбала и Лорънс Корб.

Украйна се отказа от ядрените си оръжия и системи за доставка през 90-те години на миналия век в замяна на споразумение, одобрено от Русия, Съединените щати и Обединеното кралство, което гарантира бъдещ суверенитет на постсъветска Украйна.

Нахлуването на руския президент Владимир Путин в Украйна през 2022 г. направи това споразумение недействително. Много украинци сигурно са се чудили как би се развила историята, ако бяха запазили поне част от бившия си ядрен арсенал. Разбира се, те не разполагаха с руските ядрени кодове и протоколи за командване и контрол, но с подходящи заобиколни решения, те евентуално биха могли да развият скромен ядрен капацитет.

За щастие, от гледна точка на неразпространението на ядрени оръжия, Украйна не е избрала да стане амбициозна или активна ядрена държава. И след всяко мирно споразумение, което би сложило край на боевете между днешна Украйна и Русия, никой преговарящ не е предложил разполагане на ядрени оръжия „назад към бъдещето“ в Украйна. Но въпросите за ядрените оръжия и ядреното възпиране, подобно на призрака на Банко от „Макбет“ на Шекспир, остават надвиснали над многото предложения за спиране на настоящата война.

От началото на войната в началото на 2022 г. президентът Путин отправя завоалирани и явни заплахи за първа употреба на ядрено оръжие, ако по негова преценка и според руската военна доктрина действията на подкрепяна от НАТО Украйна заплашват да нанесат решително поражение на руските въоръжени сили или представляват правдоподобна заплаха за оцеляването на неговия режим. Многократното позоваване на президента Путин на ядрената заплаха вероятно е помогнало за възпиране на Съединените щати и НАТО от предоставянето на Украйна на някои от техните далекобойни и най-съвременни ракети, които биха могли да нанесат решителни удари по жизненоважните елементи на руската военна система и икономическа инфраструктура.

Какво можем да очакваме от Русия занапред по отношение на поведението ѝ след мирното споразумение и ролята на ядрената принуда в нейната политическа и военна стратегия? Този въпрос повдига друг: трябва ли мирното споразумение да се опита да предотврати следвоенните ядрени заплахи, като включи протоколи по отношение на разполагането на ядрени оръжия, заплахите и евентуалната им употреба?

Вашингтон е решен да използва достъпа до пазара на САЩ, за да наказва или възнаграждава правителства, които не отговарят на стандартите му за добро управление.

Администрацията се изправя пред сериозни рискове за глобалната стабилност, като пренебрегва всяка стратегия около разпространението на ядрени оръжия.Например, Русия вече ясно заяви, че няма да приеме, като част от каквото и да е мирно споразумение, членство в НАТО за Украйна. Ако това е така, тогава човек трябва да се запита какво ще замести членството на Украйна в НАТО като гаранция за сигурност срещу пореден кръг руска агресия? Членството в Европейския съюз е една от възможностите, но ЕС няма убедителни военни възможности за възпиране на Русия. Друг заместител на членството в НАТО може да бъде амбициозното превъоръжаване на европейските държави-членки на НАТО, което до известна степен вече е в ход, но предстои още много работа.

От друга страна, въпросът за ядреното възпиране остава нерешен, дори ако конвенционалната военна позиция в НАТО Европа значително се подобри. Особено тревожна е асиметричната връзка между руските нестратегически или тактически ядрени оръжия, разположени или лесно достъпни, и тези, разположени или лесно достъпни за Съединените щати и техните съюзници от НАТО.

Франция и Обединеното кралство имат свои собствени ядрени сили, но не може да се предполага, че те са налични за отбрана на НАТО, а не за национална отбрана. Тази асиметрия в броя на „използваемите“ ядрени оръжия под прага на война със стратегически ядрени сили създава възможна празнина в стабилността на възпирането при неотложни условия на ядрен изнудване от страна на Русия.

Съществува и проблемът, че тъй като НАТО е многонационален консултативен орган, който изисква единодушно съгласие между държавите-членки, преди да се ангажира с първа употреба на ядрено оръжие или ответен удар, той не би могъл да поддържа убедителен ядрен възпиращ фактор.

Следвоенното споразумение между Съединените щати, НАТО, Русия и Украйна трябва да установи поне четири протокола

по отношение на ядрените оръжия и тяхната роля в публичната политика.

Първо, различните страни трябва да се споразумеят да се въздържат от явни ядрени заплахи една срещу друга, независимо от политическите или военните си спорове.

Второ, НАТО, Русия и Украйна трябва да се споразумеят, че Украйна няма да произвежда или разполага ядрени оръжия на своя територия и че Русия няма да разполага никакви свои тактически ядрени оръжия в контролираните от Русия части на Украйна, нито в държави извън Русия, които граничат с Украйна.

Трето, Съединените щати и Русия трябва да възобновят преговорите по Новия СТАРТ, като се споразумеят за предложеното от Русия едногодишно удължаване на споразумението, което изтича през февруари 2026 г., а също така да обсъдят прозрачността за нестратегическите ядрени оръжия и евентуално да се споразумеят за ограничения върху тяхното разполагане.

Четвърто, въпросът за ядрените оръжия от следващо поколение и системите за доставка трябва да бъде включен в текущите бъдещи дискусии за контрол върху въоръженията.