Тайният конфликт между Русия и Европа навлиза в опасна нова фаза

Руският дрон пресече границата, след което се срина към румънския град Галац. В ранните часове на петък сутринта "Геран-2" се разби в 10-етажен жилищен блок, предизвиквайки голям пожар и ранявайки двама жители, които бяха си легнали онази нощ без и най-малката тревога, че ще станат жертви на провалящата се, но все по-агресивна война на Москва срещу Украйна, пише The Telegraph.

За миг Галац се превърна в Лвов, Днипро, Одеса или някой друг от украинските градове, които почти всяка нощ са подложени на подобни бомбардировки. Жителите се събудиха от зловещ писък. Те надникнаха през прозорците си и заснеха с камерите на смартфоните си яркооранжевите пламъци, които озаряваха пустата улица "Страда Брайлей".

През четирите години на конфликта досега руските дронове не бяха ранявали граждани на НАТО на западната територия, камо ли да предизвикат хаос в населен квартал.

Този Рубикон вече е пресечен.

Около 70 жители на повредената сграда бяха евакуирани от румънските власти. Според съобщенията ранените са 14-годишно момче и 53-годишната му майка, които са били откарани в болница за лечение на изгаряния.

Все още не е ясно дали Москва е имала намерение да нанесе удар срещу НАТО.

Дмитрий Песков, прессекретарят на Кремъл, заяви само, че Русия е била информирана за инцидента. Мария Захарова, говорителка на външното министерство, заяви, че твърденията за руско участие са „необосновани“.

Напълно възможно е, дори вероятно, "Геран-2" да е отклонила курса си към Румъния поради небрежно насочване, украински смущения или други отбранителни мерки. Букурещ е съобщил за 28 нарушения на въздушното пространство по време на войната досега; само късметът е предотвратил подобни експлозивни последствия.

"Не мисля, че е умишлено", каза Ед Арнолд, старши асоцииран сътрудник в Royal United Services Institute, лондонски мозъчен тръст. "Но мисля, че основният извод е, че на руснаците просто не им пука дали ще ударят европейски цели, защото не се интересуват особено от потенциалния европейски отговор."

Разговорите за задействане на член 5 от Устава на НАТО – който налага съвместен отговор на въоръжено нападение – се ограничиха до по-екстремните кътчета на интернет. Оана Тоиу, румънският външен министър, просто поиска от алианса да ускори трансфера на технология за борба с дронове.

Според румънското министерство на отбраната руското оръжие е прекарало четири минути във въздушното пространство на НАТО. Това не е дало време на два излетели F-16 да го свалят.

Дори ако атаката е била непреднамерена, Москва ще си извлече поука от реакцията. В цяла Европа Владимир Путин ескалира своята хибридна война, изпращайки фрегати през Ламанша, за да ескортират кораби от „сенчестия флот“, и призовавайки дипломатите от ЕС да напуснат Киев – или да рискуват да бъдат убити при засилените въздушни удари.

Западните официални лица не се уплашиха. 

Русия иска да създаде усещането, че остава опасна, вероятно извън контрол, защото изглежда все по-затънала на бойното поле.

Украйна започна да си възвръща територии. Нейните атаки с дронове с дълъг обсег на практика прекъснаха сухопътния мост на Москва към Крим, като попречиха на презареждането на разположените там сили. Дроните ѝ с малък обсег убиват всеки месец повече войници, отколкото Русия може да набере.

За Кремъл несъвършената противовъздушна отбрана на НАТО представлява възможност. Дронове, самолети или ракети могат да се отклонят в някоя от осемте държави-членки, граничещи с Русия или Украйна.

По-рано този месец президентът на Литва беше прибран в бункер, след като украински дрон, пренасочен от Русия, беше засечен да лети към Вилнюс. Това беше едно от многото скорошни "заблуждавания". Премиерът Евика Силина беше принудена да подаде оставка на фона на ожесточена политическа разправа относно липсата на защита на страната.

В петък външният министър Ивет Купър заяви, че "Обединеното кралство стои рамо до рамо с Румъния и всички съюзници от НАТО, за да защити всеки сантиметър от територията на НАТО".

Но сантиметрите продължават да бъдат открадвани.

През март сър Киър Стармър обеща да преследва руските кораби "още по-усилено", но Военноморските сили все още не са извършили нито едно прехватване, въпреки че фрегатата "Адмирал Григорович" от Черно море е преминала през териториалните води на Обединеното кралство. Междувременно армията разполага само с достатъчно дронове, за да се бие в продължение на една седмица, според шефовете на отбраната.

САЩ също се оттеглиха. През октомври те обявиха намаляване на войските в Румъния, като силите от 1700 души ще бъдат съкратени до 1000. Втората бойна бригада на 101-ва въздушнодесантна дивизия така или иначе трябваше да бъде сменена – но решението да не бъдат заместени бе първата ясна стъпка в плана на Доналд Тръмп за намаляване на американското присъствие в Европа.

По-рано тази седмица се появиха съобщения, че Вашингтон може да изтегли една трета от самолетите си, разположени в момента на континента, както и военни кораби и подводници. В такъв случай Москва само ще стане още по-безразсъдна.

Но фактът, че Белият дом насочва вниманието си другаде, до известна степен освободи и Украйна. През последните месеци тя се чувстваше свободна да изпраща безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие в Русия през въздушното пространство на НАТО в Балтийските държави.

Специалните сили атакуват петролни танкери, където могат. Неприятният факт, с който Путин се сблъсква, е, че хибридната война в наши дни има по-малко потенциална сила, отколкото преди. Киев вече не разчита толкова силно на подкрепата от западните партньори.

Те може да са уплашени, объркани или разсеяни. Но украинската армия продължава да се бори – все по-усилено, по-усилено и още по-усилено.