На час по 15 жени в Германия стават жертви на насилие от партньор

В Германия все повече жени бягат от домашното насилие. Но в специализираните домове, които предлагат закрила на жени, местата са крайно недостатъчни. "Почти никога нямаме свободни места."

"Почти ежедневно трябва да отказваме на жени или на семейства", казва пред "Дойче Веле" Навина Райхард от организацията "Помощ за жени в нужда" в Бон. "Не защото те нямат нужда от защита, а защото ние нямаме места".

При тях помощ най-често търсят майки с деца, но идват и сами жени, разказва Райхард. Разговорите с всички тези търсещи закрила лица, за които вече няма места, приключват с упътване към други градове или федерални провинции. 

"Сякаш изпращаме жените обратно при насилието", обяснява социалната работничка.

По Коледа и около ваканциите положението се изостря. "По това време търсенето нараства осезаемо", посочва Райхард. Теснотията у дома, празничните дни и отпадането на училището или работата подклаждат допълнително вече съществуващото насилие срещу жени .

Какви са мащабите на домашното насилие се вижда ясно от актуалните данни на Федералната криминална служба: през 2024 година в Германия са били регистрирани почти 266 000 жертви - толкова, колкото никога преди. Ръстът в сравнение с предходната година е 3,8 процента. Мнозинството засегнати са жени, като особено често става дума за насилие от страна на партньора. 

Министърката по семейните въпроси Карин Прин определя развитието като драматично: "Това означава, че на час по 15 жени в Германия стават жертви на насилие от страна на партньора". Тя подчертава, че официалните данни показват само една малка част от действителния брой на случаите. Експертите предполагат, че при проявите на насилие от страна на партньора (настоящ или бивш) жалба се подава при по-малко от пет процента от случаите.

Като цяло през 2024 общият брой на престъпленията срещу жени е нараснал. 308 са убитите момичета и жени през 2024 във връзка с насилие, проявено от партньора. 

Изпълнява ли се Истанбулската конвенция?

Дали Германия прави достатъчно, за да защити жените? Статистическите данни сочат, че в страната има 400 домове, в които жените могат да потърсят защита. За период от една година приблизително 14 000 жени и над 15 000 деца са намерили защита в тези домове.

Според заложените в Истанбулската конвенция рамки обаче при това положение в домовете не достигат над 12 000 места. Този проблем е известен отдавна, проучванията на Министерството по въпросите на семейството показват, че всяка втора жена не може да намери място в своя регион. Две трети дори трябва да бъдат отпратени много наделеч - често на стотици километри от актуалното си местоживеене.

Бон - един показателен пример

"Ако се освободи място, по правило след час или два то се заема", разказва пред ДВ Соня Графшафт от Автономния дом за защита на жени в Бон. Домовете нарочно не правят списъци с чакащи - защото ситуацията на много от жените е твърде нестабилна и опасна. "Представата да чакаш две седмици за защитено място е неприемлива за мнозина."

Домът разполага официално с 15 места за жени и между 11 и 14 за деца, но често там живеят много повече хора. Открити са стаи за спешни случаи. 

"Работим на ръба на възможностите", казва Графшафт.

Същинската работа започва след приемането на жените, обяснява още социалната работничка: определяне на степента на опасност, защитни мерки, съдебни стъпки. "Много жени говорят за първи път тук за това, което са преживели", обяснява Соня Графшафт. Решаваща роля играе анонимността на домовете. "Те могат да започнат да разказват само, ако се чувстват сигурни."

Същевременно се оказва помощ и на децата, някои от които едва в дома виждат какво означава спокойствие и отърсване от бремето вкъщи.

Трудности пред жените с мигрантски произход

Особено труден е достъпът до предлаганата помощ за мигрантките и бежанките. Езиковите бариери, липсващите познания за системата, оказваща помощ, и често тясната социална мрежа затрудняват достъпа. "Да говориш за насилието е достатъчно трудно , а да го правиш на чужд език - още повече. За много от жените това е дори невъзможно", обясняват Графшафт.

Към това се добавят правни и финансови ограничения: така например домовете за жени не могат да приемат всички кандидатки - например студентки или жени без сигурен статут на пребиваване. "Това, че насилието не е единствената причина за приемане, а и доходите или документите играят роля, е фатално за много жени", критикува Навина Райхард от "Помощ за жени в нужда".

Когато правото за защита от насилие се бави

Законът за защита от насилие е един от инструментите за борба с домашното насилие. Той позволява на съдилищата наред с другото да прогонват извършителите от общото жилище, както и да налагат забрани за контакт и доближаване.

Ново правило по испански пример пък позволява особено опасните извършители в бъдеще да бъдат контролирани чрез електронни гривни на краката, за да могат по-бързо да бъдат установени нарушенията на наложените забрани. 

През февруари тази година бе приет и закон против семейното насилие. Той трябва за първи път в национален мащаб да осигури право на защита и съвет, както и да уреди финансирането на домовете за защита на жени независимо от отделния случай. Целта е жените да получат място независимо от доходите, статута на престой или пълномощията на отделните общини.

Приложението на закона обаче изисква време - правото на защита ще влезе напълно в сила едва през 2032 година.