IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Ще сложи ли Тръмп край на войната в Украйна, ще оцелеят ли Нетняху и Орбан?

„Политико“ с шест глобални сценария за 2026 г.

Снимка:БГНЕС/EPA

Снимка:БГНЕС/EPA

В тази обърната с главата надолу епоха политиката е дори по-непредсказуема от спорта. А още повече – с винаги непредвидимия Доналд Тръмп отново в Белия дом. След вихреното начало на втория му мандат се очертават следните възможни сценарии за 2026 г.

Ще сложи ли Тръмп край на войната в Украйна

Въпреки всички очаквания, че западните санкции ще сринат руската икономика и ще принудят Кремъл да отстъпи, Владимир Путин остава невъзмутим. Нито тежките загуби на фронта, нито опашките за гориво след украинските удари по руски рафинерии променят курса му. Москва продължава да се придържа към максималистки условия.

В същото време президентът на Украйна Володимир Зеленски е ограничен от вътрешнополитически реалности. Пространството за компромис е тясно, а всяка сериозна отстъпка крие риск от обществено недоволство.

И все пак Доналд Тръмп често демонстрира убеждение, че сделка е възможна. След срещата си с Путин в Аляска той беше чут да казва на френския президент Еманюел Макрон, че руският лидер „наистина иска споразумение“. Дори уточни, че според него Путин искал сделка „точно с него“.

Колебанията на Тръмп обаче са очевидни. На моменти той се пита дали не е манипулиран – съмнение, което споделя и съпругата му Мелания. Путин умее да печели време и да избира точния момент. Показателен беше двучасовият телефонен разговор миналия месец, в който руският президент заговори за възможна среща на върха точно когато Тръмп намекна, че може да предостави на Украйна крилати ракети „Томахоук“.

Продължаването на войната може да е изгодно за Кремъл. То изтощава европейските икономики, засилва напрежението в трансатлантическите отношения и улеснява стратегическите сметки на Пекин по отношение на Тайван. Освен това внезапен край на конфликта крие рискове и за самия режим в Москва. Според социолога Ела Панейях от мозъчния тръст New Eurasian Strategies Centre рязкото излизане от военна икономика би довело до ожесточена вътрешна борба за намаляващи ресурси.

На фона на острия недостиг на личен състав в украинската армия, пробив не е изключен. Путин може да прецени, че времето работи в негова полза: още територия, символични гаранции за сигурност от Запада за Украйна и ограничена украинска армия след войната – условия, които биха оставили отворена вратата за реванш.

Срещу това стоят икономическите реалности в Русия – високи лихви, недостиг на работна ръка, ръст на държавния дълг и тревоги около банковия сектор. Статуквото може да се окаже неустойчиво. Украйна също е под огромен натиск заради системните удари по енергийната инфраструктура и ограничената финансова подкрепа от Европа.

Вероятност: 4 към 1

2026 г. – годината, в която облигационният пазар губи търпение

Джеймс Карвил, стратегът зад кампанията на Бил Клинтън, някога се пошегува, че би искал да се прероди като облигационния пазар, защото „той може да сплаши всички“. Дори Доналд Тръмп осъзнава това. През пролетта той беше принуден да замрази ключовата си политика на „реципрочни мита“, след като пазарите реагираха остро.

Силата на инвеститорите се прояви ясно и във Великобритания преди три години, когато пазарната реакция срещу зле подготвения минибюджет на Лиз Тръс доведе до най-краткия премиерски мандат в историята на страната.

Днес публичните финанси на много държави – от Япония до САЩ – са под натиск. Високият дълг, слабият растеж и ниската производителност поддържат разходите по заемите на високи нива. Институционалните инвеститори все по-често се съмняват, че правителствата ще успеят да овладеят дефицитите си.

Франция вече се възприема като предупредителен сигнал, а Великобритания не е далеч. Финансовата нестабилност и политическите кризи се усилват взаимно. Данъците не се вдигат, разходите не се режат – но балансът става все по-труден.

Вероятност: 5 към 1

Нетаняху да оцелее отново

Бенямин Нетаняху неслучайно носи прякора „Магьосника“. В кариерата му неведнъж е изглеждало, че политическият му път е приключил, но той намира начин да се върне. Биографът му Бен Каспит го описва като обсебен и безкомпромисен боец, за когото провалът не е опция.

След атаката на „Хамас“ на 7 октомври мнозина го обявиха за приключил. Управлението му беше обвинено за най-тежкия пробив в сигурността на Израел от 1973 г. насам. И все пак, с времето позициите му започнаха да се стабилизират – след военните действия срещу „Хизбула“ и отслабването на Иран.

Натискът от страна на Тръмп за прекратяване на огъня в Газа позволи на Нетаняху да спре операцията, използвайки външен фактор, за да надделее над крайнодесните си партньори. Проучванията сочат, че нито управляващите, нито опозицията разполагат със сигурно мнозинство, но „Ликуд“ отново се очертава като най-голямата партия.

Вероятност: 3 към 1

Орбан печели отново

Малцина биха заложили срещу Виктор Орбан, но предстоящите избори се очертават като най-трудните за него от повече от десетилетие. Недоволството от инфлацията, икономическите проблеми и политическите скандали създава реална конкуренция.

Основният му съперник Петер Мадяр се опитва да обедини проевропейския и центристкия вот. Орбан от своя страна залага на познатия си подход – културна конфронтация, антиевропейска реторика и контролирани медии.

Вероятност: 2 към 1

Криза в „сенчестото“ банкиране

Нерегулираният сектор на частното кредитиране тревожи все повече регулаторите. Управителят на Английската централна банка вече предупреди за паралели с кризата от 2008 г. Сенчестите финансови институции контролират близо половината от глобалните активи.

Макар да не разчитат на депозити на граждани, сътресение в този сектор би се отразило на цялата финансова система. Допълнителен риск е силната експозиция към изкуствения интелект – възможен балон с непредвидими последици.

Вероятност: 3 към 1

Междинните избори в САЩ

Историята не е на страната на партията на действащия американски президент. Републиканците трудно ще задържат контрола над Камарата на представителите. Сенатът обаче остава по-благоприятен терен за тях.

За демократите победа в горната камара би изисквала силна антипатия към Тръмп дори в традиционно консервативни щати – сценарий, който не е изключен, но остава малко вероятен.

Демократите печелят Камарата: 2 към 1
Републиканците запазват Сената: 2 към 1

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата