Украйна вече има крепостния пояс, който би искала да има през 2022 г.

Отбранителните линии се простират докъдето поглед стига, грозен белег по заснежените хълмове на Донбас. Те са част от масивна укрепителна система, която украинските сили са изградили, за да защитават градовете и селата, които все още не са окупирани от руснаците.

„Ако имахме такива отбранителни линии през 2022 г., ситуацията на място щеше да е пълната противоположност на това, което е сега“, казва Вячеслав Шутенко, командир на батальон с дронове, който е част от 44-та механизирана бригада.

На билото на хълм близо до градовете Славянск и Краматорск линиите са широки 200 м. Първо идва пояс от бодлива и противопехотна тел. След това идва противотанков ров, дълбок 2 метра и широк 3 метра. Изкопаната почва се е превърнала в отбранителен насип. След това идва още тел, втори противотанков ров и насип, а след това още една лента тел. На някои места има трети ров, „драконови зъби“ (танкови капани, направени от бетон) и мини. Линиите са част от крепостния пояс на Донбас, пише The Economist.

И все пак всичко това може да е напразно, в зависимост от условията на мирните споразумения, обсъждани между Украйна, Америка, Европа и Русия. Съдбата на Донбас, който се състои от областите Донецк и Луганск, е въпрос, по който няма съгласие. Русия иска да получи приблизително 30% от Донецк, които не е успяла да завладее в нито една сделка. В едно предложение, разпространено през декември, Америка се съгласи с това, но също така заяви, че регионът трябва да се превърне в „неутрална демилитаризирана буферна зона“. Американските предложения споменават и „свободна икономическа зона“ – фраза, която никой не е дефинирал.

Повечето украинци виждат това като хитрост, която би могла да позволи на Владимир Путин да заобиколи украинската отбрана и да продължи нахлуването си. Дори с впечатляващите си укрепления, през последните няколко месеца Украйна губи позиции. По-голямата част от град Покровск е паднала.

Днес бодлива тел е запълнена с бодлива тел в улиците на град Константиновка, следващата цел.

Ако той падне, следващите са Дружковка и много по-големите градове Краматорск и Славянск. Ако руските войски успеят да пробият отбранителните линии извън тези градове и да се установят в градските райони, ще бъде много по-трудно да бъдат отстранени. През декември украинските сили успяха да отблъснат руснаците, които бяха превзели част от град Купянск, но на висока цена.

Историята на региона в хода на украинско-руския конфликт е сложна. През 2014 г. Краматорск и Славянск бяха превзети от подкрепяни от Русия бунтовници. Подтикнати от руската пропаганда, предупреждаваща за предстоящ украински „геноцид“, много местни жители приветстваха въстанието. На украинските сили им отне почти три месеца, за да изгонят бунтовниците. Някои поддръжници на Русия избягаха с тях, но други останаха. Много оттогава са променили мнението си, казва Марина, която продава сирене и шоколад на главния пазар в Краматорск.

„Те разбраха, че Русия означава война“, казва тя.

Противоречивите послания за непоколебима отбрана, евентуално предаване на Русия или създаване на някакъв вид демилитаризирана икономическа зона объркват местните жители. Регионът ще се нуждае от подготовка за подобно усилие, казва Андрий Козлов, който ръководи неправителствена организация в Краматорск, свързваща местни хуманитарни групи с международни организации:

„Не можете просто да им дадете милиарди долари и да очаквате те да се развият по правилния начин.“

Той отбелязва, че регионалната администрация е спряла да изпраща на жителите горещ телефонен номер за съвети относно евакуацията, което предполага, че смята, че такъв няма да е необходим.

Това тълкуване изглежда оптимистично. През последните няколко месеца, когато руснаците се промъкнаха по-близо до Краматорск, той стана уязвим за случайни атаки с дронове с малък обсег. Ударите с дронове и ракети с голям обсег вече бяха познато явление. Най-близките руски позиции са само на 17 км. Някои жители вече са започнали да си тръгват. От цветарския си магазин Олена може да чуе тътен на излизащата артилерия; наблизо са руините на бомбардирани сгради. Тя не иска Донбас да бъде предаден на Русия, но ако това стане, вероятно би останала, казва тя:

„Нямам по-добра алтернатива. Заседнала съм тук.“