Българите с имоти край Александруполис скараха крайно дясна партия и местната митрополия

Покупката на недвижими имоти от българи в района на Дедеагач - името, с което днешния град Александруполис е бил известен сред българите и с което той е бил част от Царство България в периода 1913-1918 г. – стана повод за конфликт между крайно дясна гръцка партия и местната митрополия, предаде БГНЕС.

Председателят на крайно дясната популистка партия "Гръцко решение" Киряк Велопулос от парламентарната трибуна обвини александруполския митрополит Антим, че митрополията продава имоти, които са завещани на църквата, на български граждани. Крайнодесният политик определи това поведения като "антинационално" в регион, намиращ се в непосредствена близост до България и Турция.

В своя защита митрополитът обясни, че са спазени всички процедури и на свой ред обвини Велопулос, че сее омраза и че със своите действия обслужва Русия.

Истината зад конфликта Велопулос-Антим

Българското присъствие по земите на Беломорска Тракия и Македония е от векове, но след загубата на войните за национално обединение (1912-1918 г.) е силно съкратено в резултат на насилствената и асимилаторска политика на Гърция. Голяма част от българите са прогонени от родните им домове, а културните и религиозните им сгради са напълно унищожени или "погърчени".

Но самата Гърция бе принудена да вкуси от същата болка, както и България след Гръцко-турската война и крушението на Мегали идеята. Тогава гръцките бежанци от Мала Азия бяха заселени през 20-те години на ХХ век на мястото на прочистените българи. 

Въпреки колонизацията, насилствените репресии в периода между двете световни войни и след това, Гражданската война (1947-1949 г.), която по същество е и последната голяма българо-гръцка война, тъй като много от партизаните, сражаващи се на страната на комунистите в Беломорска Тракия и Македония са от български произход, и днес по тези земи живеят доста хора с българско самосъзнание, които са забравени от България.

Затова българско присъствие свидетелства и фундаменталното научно изследване на отец Петър Гарена за Източните Родопи, което обхваща 1600 селища, включително в гръцката част. В него той описва завзетите български храмове, заличените надписи на кирилица и тоталния стремеж на гърците да изчегъртат паметта за българите. Главният извод на изследването му е, че основният език, който се говори в Източните Родопи е българският. А този район е в непосредствена близост до Дедеагач.

И ако до тук става дума за историческото присъствие на българите по тези земи, то през последните 15 години се забелязва едно масово тяхно завръщане в Беломорието. Първоначално те пристигат тук като туристи, а впоследствие с повишаването на жизнения си стандарт все повече от тях започнаха да купуват имоти. Дали става дума за ваканционен имот, селска къща на Тасос, или най-обикновен апартамент в Кавала все повече нашенци сбъдват своята "гръцка". мечта. Техният интерес е продиктуван от много фактори, но нито един от тях не е свързан с някакъв националистически реваншизъм. Голямото мнозинство от тях дори не знаят, че там някога са живели българи.

Нещо повече присъствието на българите спомогна значително за повишаването на стандарта на живот на населението в цяла Северна Гърция, която допреди 25 години оставаше един сравнително беден и неразвит регион в очакването на "българската военна агресия".  След като паднаха бариерите и границите, благодарение на това, че и България, и Гърция са членове на ЕС, българите са завърнаха в Беломорието, но не с танкове, а с модерни западни автомобили и бизнеси, а от началото на тази година и с общата ни валута еврото.