Защо Гърция има толкова много изтребители?

Гърция разполага с еклектична комбинация от изтребители, включително F-16 с подобрения Block 70/72 „Viper“, Dassault Rafales, Mirage 2000-5 и F-4E Phantom. Бъдещите планове на гръцките военновъздушни сили са съсредоточени върху придобиването на 20 стелт изтребителя F-35A Lightning II от Съединените щати, с опция за закупуване на още 20.

До 2030 г. гърците целят да разполагат с приблизително 200 бойно готови изтребители, разделени на три типа: F-35A Lightning II, F-16 Block 70/72 „Viper“ и Dassault Rafale F3R.

Гърция поддържа такъв голям, технологично напреднал флот от изтребители, главно за да противодейства на предполагаемите заплахи за сигурността от съседна Турция и да защитава обширната си островна територия в Егейско море.

Водена от дългогодишни геополитически напрежения, Гърция използва своите военновъздушни сили като основен възпиращ фактор.

Геополитическо напрежение със „съюзник“ Турция:

Основният двигател е продължаващото съперничество с Турция, включващо спорове за суверенитета в Егейско море, въздушното пространство и морските права. Турция в момента има още по-голям флот от изтребители, но с покупката на F-35 от Гърция, тя ще изпревари Гърция пред Турция с качествен скок.

Изтребител-стелт от пето поколение би отбелязал голяма промяна в баланса на силите между двете сили. Турция беше извадена от програмата за съвместен ударен изтребител F-35 през 2019 г., след като закупи и прие доставката на руската система за противовъздушна отбрана С-400, пише в анализа за 19fortyfive колумнистът Стив Балестриери.

САЩ твърдяха, че С-400 е несъвместим със системите на НАТО и, което е изключително важно, че руският персонал, който го управлява, може да се научи да открива стелт възможностите на F-35.

Двете страни споделят дълга и трудна история, помрачена от спорове за териториален суверенитет, особено в Егейско море и Източното Средиземноморие.

Тези спорове включват разногласия относно морските граници, въздушното пространство и териториални спорове.

Въпреки че Гърция и Турция стават членове на НАТО през 1952 г., вероятно за да се борят с влиянието на Съветския съюз, обща заплаха, споделеното им членство в алианса не е разрешило тези конфликти, които продължават да оформят приоритетите им в отбраната и днес.

Двете страни не се доверяват на мотивите си, както се вижда от турската инвазия в Кипър.

Турска инвазия в Кипър през 1974 г.:

Турция нахлува в Кипър през 1974 г. в отговор на подкрепен от Гърция преврат, целящ обединяване на острова с Гърция (Еносис), като Турция действа като държава-гарант, за да защити кипърските турци и да предотврати анексирането, което води до фактическото разделяне на острова на контролиран от Турция север и кипърски гръцки юг, разделение, което продължава и днес.

След независимостта на Кипър през 1960 г., напрежението тлее между кипърското гръцко мнозинство и кипърското турско малцинство, с различни стремежи за бъдещето на острова.

На 15 юли 1974 г. преврат, организиран от гръцката военна хунта, свали президента на Кипър Макариос и постави на власт Никос Сампсон, поддръжник на Енозис (съюз с Гърция).

Позовавайки се на Гаранционния договор от 1960 г. и ролята си на гарант, Турция започна военна инвазия, първоначално наричайки я „мирна интервенция“, за да възстанови конституционния ред и да защити кипърските турци от преследване.

Инвазията, проведена на два етапа, доведе до завземане от Турция на контрол над северната третина на острова, създавайки буферна зона, патрулирана от ООН.

Инвазията доведе до масово разселване на граждани. Хиляди кипърски гърци избягаха на юг, а кипърските турци се преместиха на север, засилвайки етническото разделение.

През 1983 г. кипърските турци обявяват самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република (ТРСК), призната само от Турция.

Островът остава разделен, с международно признатата Република Кипър на юг и ТРСК на север, ситуация, произтичаща пряко от събитията от 1974 г.

Изтребителна авиация: Основата на отбранителната доктрина на всяка страна:

Гърция разчита на своите военновъздушни сили като ключов възпиращ фактор, фокусирайки се върху поддържането на голям брой висококачествени бойни самолети. F-35 Lightning II е значително подобрение за гръцките военновъздушни сили. Турция обаче разработва свой собствен местен изтребител от пето поколение, TAI TF Kaan, въпреки че в момента съществуват само два прототипа на самолета.

Въпреки това Турция подписа първата си голяма експортна сделка с Индонезия, на стойност 10 милиарда долара, за 48 самолета TAI TF Khan. Турция си е поставила за цел първоначалните доставки да започнат до 2028 г. - агресивно бърз график в сравнение със западните програми.

Предвид близостта на много острови до континенталната част на Турция, въздушната мощ се счита за важна за наблюдение, прихващане и национална сигурност. И двете военновъздушни сили използват изтребителя F-4 Phantom като платформа за разузнаване и наблюдение.

Гърция в момента инвестира сериозно в способности от пето поколение, включително закупуването на 20 изтребителя F-35, произведени от Lockheed Martin, и 24 изтребителя Rafale, произведени от Dassault, за да поддържа стратегическо предимство. До 2030 г., след планираните от гръцките военновъздушни сили подобрения, Гърция може да има военновъздушни сили, втори по големина след Израел в региона.

Гърция продължава да спазва ангажиментите си за разходи към НАТО. Като една от малкото страни членки на НАТО, които постоянно харчат над 2 процента от БВП си за отбрана, страната дава приоритет на поддържането на висока военна готовност. Гърция също така поддържа един от най-големите и най-боеспособни танкови флоти в Европа, с над 850 основни бойни танка в активна служба, включително усъвършенствани модели като Leopard 2A6 HEL и Leopard 2A4/GR.

Флотът на гръцките военновъздушни сили, след получаването на модернизираните F-16 Block 70/72 „Viper“ и самолетите F-35A Lightning II, ще осигури превъзходство в Източното Средиземноморие срещу своя „съюзник“ в Турция.