Разделение в Европа: Преговори с Москва или засилен натиск?

Преди малко повече от четири години, когато Русия все още не беше нахлула в Украйна, но даваше признаци, че иска да го направи, френският президент Еманюел Макрон посети руския президент Владимир Путин в Кремъл, за да се опита да удържи амбициите му. Путин го настани на противоположния край на огромна бяла маса, в разговор, който се оказа безполезен. Тази маса беше и продължава да бъде символ на огромната дистанция между Русия и Запада, който замрази връзките си с Москва малко след началото на конфликта.

Днес американският президент Доналд Тръмп насърчи отношенията си с Путин и създаде диалогова маса между Москва и Киев, за да се постигне примирие – и, между другото, да се сключат изгодни сделки. Но на тази маса не седят европейците, което подхранва дебата за целесъобразността от подновяване на преките преговори с Русия. Франция и Италия защитават необходимостта да се възобновят преговорите с Путин, за да не бъдат изключени от диалога, който се води изцяло от САЩ и от който зависи архитектурата на сигурността на Европа, основният донор на Украйна. Германия и Обединеното кралство, напротив, смятат, че не е моментът да се водят преговори с Путин, който не само не е дал признаци, че е готов да прекрати атаките си срещу Киев, но и е започнал жестока кампания срещу енергийната и гражданската инфраструктура на Украйна, за да се опита да сломи съпротивата на гражданите на нападнатата страна в една от най-тежките зими, които те помнят.

В същото време и двете течения са съгласни, че е необходимо да се увеличи натискът върху Русия, за да се отслаби и да се подобри позицията на Киев в преговорите. И за да се покаже, че ЕС разполага с лостове за натиск и не е просто наблюдател, който се ограничава да се подчинява на указанията на Вашингтон, пише испанският El Pais.

От пристигането на Тръмп в Белия дом – който показва голяма съгласуваност с Путин – и неговата изолационистка политика, Европа показа, че е сама в подкрепата си за Киев. За Съединените щати тази война заема много второстепенно място в приоритетите им, както отново стана ясно от изявленията на представителите им през уикенда на Конференцията по сигурността в Мюнхен, която обикновено беше символ на най-атлантическата Европа. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио спомена Украйна само мимоходом в речта си. И то, за да посочи с обвинителен тон, че това е един от многото конфликти, които ООН не е успяла да разреши.

От баварската столица Рубио отлетя за Словакия, а в понеделник ще посети Унгария – двете страни от ЕС, които са най-близки до Путин и критични към помощта за Киев. Унгарецът Виктор Орбан е освен това европейският лидер, най-тясно свързан с движението на Тръмп. Въпреки това, шефът на американската дипломация дори не участва в срещата в Мюнхен на европейските съюзници с украинския президент Володимир Зеленски.

Безбройните доказателства, че Вашингтон маргинализира Европа по въпрос, който е от ключово значение за нейната сигурност, подхранват в тези дни дебата в дипломатическите коридори за подновяване на преките разговори с Русия. Освен това този дебат става все по-публичен след изявленията на Макрон в подкрепа на разговорите с Русия и независимостта от САЩ. „Моето разсъждение е много просто. Искаме ли да делегираме тази дискусия на други? Нашата география няма да се промени. Харесва ли ни или не, Русия утре ще продължи да е там. И се оказва, че е на прага ни“, каза той преди няколко дни в интервю за EL PAIS и други европейски вестници.

„Важно е да структурираме подновяването на европейския дебат с тях. Без наивност, без да се оказва натиск върху украинците, но без да се разчита на трета страна в този дебат“, добави френският президент, който за последен път разговаря с Путин (по телефона) през юли 2025 г.

Италианският министър-председател Джорджия Мелони вече беше изразила подобно мнение. „Мисля, че е дошло времето Европа също да говори с Русия“, каза тя през януари. „Ако Европа говори само с един от двата отбора на терена, се опасявам, че нейният принос ще бъде ограничен“, добави ултраконсервативният лидер, който говори за постигане на консенсус с останалите европейски страни за „координиран подход“. Но нейната визия, подкрепена от Австрия, Люксембург и Чешката република, се сблъсква с Берлин и Лондон. „Не виждаме необходимост да отваряме допълнителни канали за комуникация“, заяви преди няколко дни германецът Фридрих Мерц.

Париж вече възстанови някои канали за диалог с Москва на техническо ниво. Макрон изпрати главния си дипломатически съветник Емануел Бон в Русия само преди няколко дни. Посещението обаче не беше особено плодотворно, според дипломатически източници.

Освен това различията между Париж и Лондон (и Берлин), страните, които водят коалицията от доброволци, която подготвя архитектура за гарантиране на сигурността на Украйна след края на войната (включително изпращането на войски), създават известно напрежение, отбелязва високопоставен източник от ЕС.

Някои гласове призовават Общността да назначи специален пратеник за диалога с Русия. За тази цел се споменават няколко имена: президентът на Финландия Александър Стуб и бившият президент на страната Саули Ниинисто, който по време на мандата си поддържаше добри отношения с Путин. Застъпниците на тази фигура твърдят, че Москва никога няма да се съгласи да разговаря с върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността, естонката Кая Калас, една от най-критичните гласове в Европа към руския империализъм. Други смятат, че специален пратеник би бил полезен, но само за да участва в диалога, който вече е започнат от САЩ, а не за да разговаря директно с Москва.

Русия, която винаги е готова да се включи в дебатите, които разделят европейците, счита, че възстановяването на диалога би било „положителна стъпка“.

 „Това съвпада напълно с нашата визия“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

В същото време Москва засили хибридната си война срещу Европа – със саботажи, кибератаки, набези с дронове и пропагандни кампании и политическа намеса – и работи усилено за възстановяване на шпионските си мрежи, сериозно увредени след експулсиранията и санкциите, последвали мащабната инвазия.

Тази твърда сила предполага, че Европа трябва да покаже, че е силен геополитически играч, казват няколко дипломатически източници. А това означава да се увеличи максимално натискът върху Русия и да се използват всички възможни лостове. „Путин разбира и реагира само на позиция на сила“, казва ветеран от Брюксел. „И Москва, и Вашингтон ще вземат Европа на сериозно само ако тя не показва слабост“, продължава същият източник, който припомня, че традиционната стратегия на Кремъл е да води разговори с всяка страна от ЕС поотделно, за да се опита да раздели и да попречи на 27-те държави членки да говорят с един глас.

Повече натиск върху Путин

„Тази война ще приключи едва когато Русия бъде изтощена, поне икономически, а потенциално и военно“, заяви Мерц в Мюнхен. „Трябва да направим всичко възможно, за да стигнат до точката, в която вече няма да има никаква полза за тях да продължават тази ужасна война“.

„Не трябва да отстъпваме пред Русия, а да увеличаваме натиска“, съгласи се Макрон.

 Как? В речите и дебатите в Мюнхен бяха обсъдени различни възможни начини за увеличаване на натиска върху Русия: военна и финансова подкрепа за Украйна; затягане на санкциите, за да се удари руската икономика, особено в енергийния сектор, който продължава да носи огромни приходи в хазната на Кремъл; действия, за да се попречи на САЩ да продължи по пътя, който отслабва Киев и благоприятства Москва. В друга част се намира способността на Китай да спре Русия – предвид силната зависимост –, но в момента изглежда невъзможно Пекин да реши да направи тази стъпка.

Зеленски обяви в неделя в социалната мрежа X, че съюзниците са решили да предоставят на Украйна нов пакет военна и енергийна помощ предвид четвъртата годишнина от началото на мащабната инвазия на 24 февруари.

Фундаменталният отговор на европейците на предизвикателството да подкрепят Украйна и да окажат натиск върху Русия ще постави на изпитание в практиката призивите за по-силна и автономна Европа по отношение на САЩ, които се чуха в Мюнхен.

„Украйна е наковалнята, на която се кове европейската сигурност“, коментира в баварската столица генерал-лейтенант в оставка Бен Ходжес, бивш главнокомандващ на сухопътните сили на САЩ в Европа. „Европа ще определи своята сигурност в зависимост от това как ще помогне на Украйна да победи Русия в Украйна“, добавя ветеранът военен. „Ако не успее да го направи, тогава Европа никога няма да бъде наистина сигурна“.

Ходжис вярва, че Европа разполага със средствата да победи Русия без Вашингтон.