Дори Ормузкият проток да е обграден от американски войски, петролът пак ще е заложник на Иран

Енергийните пазари по света преживяват най-големия си кошмар след бомбардировките на LNG заводи и газови полета в Персийския залив и блокирането на ключови логистични артерии. Ако войната не приключи до месец, има възможности за "системен шок", който ще засегне Европа изключително силно чрез авиационното гориво и дизела. Това коментира Андон Павлов, директор на изследванията за нефт и танкери в Kpler, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов по Bloomberg TV Bulgaria.

Един от най-тревожните аспекти на конфликта е трайното извеждане от строя на ключови производствени мощности. Според Павлов всяка нова атака „бута напред периода, в който можем да се завърнем към по-нормално опериране и по-нормални доставки на горива“.

Ситуацията е особено критична за завода за втечнен природен газ (LNG) в Катар и редица рафинерии в региона. Ракетната атака по "Рас Лафан" е засегнала около 17% от годишния износ на втечнен природен газ (LNG) на Катар, а  ремонтите ще отнемат до пет години, обяви QatarEnergy в четвъртък.

Павлов подчерта, че рафинерии като „Мина Абдула“ и „Мина Ал-Ахмади“ в Кувейт, както и „Ситра“ в Бахрейн, няма да се върнат към нормален ритъм скоро.

 „Заводът в Ситра най-вероятно до Коледа няма да се върне, защото водородният завод вече беше ударен. В Кувейт по същия начин говорим за сериозни поражения върху оборудването“, каза Павлов.

Ормузкият проток: Окупация vs. Сигурност

Въпросът за сигурността на корабоплаването става все по-нажежен след призивите на САЩ за ескортиране на танкери. Павлов обаче е скептичен, че дори радикални военни действия биха успокоили пазара напълно. На въпрос за ефекта от потенциална окупация на иранското крайбрежие от страна на морската пехота на САЩ той каза: „Това със сигурност ще внесе малко повече сигурност за самите оператори, но мисля, че проблемът няма да бъде решен само с това. Дори и самият Ормузки проток да бъде отвсякъде обграден от американски войски, остатъкът от крайбрежието на Иран ще бъде все още рискова зона.“

Павлов подчерта, че Иран е в състояние да атакува цели на хиляди километри, включително по крайбрежието на Червено море. Според него военното присъствие би донесло „относително успокоение“, но не и пълното възстановяване на капацитета, тъй като за пазара е нужна 100% сигурност, за да паднат застраховките и рискът за операторите.

Критичната точка за Европа: Самолетното гориво и дизелът

Докато темата за дизела често доминира заглавията, според Павлов има далеч по-сериозен проблем за Европа – авиационното гориво (Jet A1).

Между 70% и 80% от доставките на самолетно гориво за Европа преминават през Ормузкия проток и няма алтернатива на доставките. САЩ използват различен стандарт, а Китай вече обяви, че няма да увеличава износа на рафинирани продукти, каза Павлов.

 „Очакваме през април и май да започнем да говорим за наистина форсмажорна ситуация за европейския пазар на самолетно гориво“, предупреди Павлов.

По отношение на дизела той отбелязва, че Европа страда от загуба на индустриален капацитет, което донякъде ограничава консумацията, но системният шок остава факт: „Тези количества просто няма да бъдат налични“.

Глобална надпревара за гориво

Европа е изправена и пред агресивната конкуренция на азиатските пазари за горива и втечнен природен газ. В един глобално свързан пазар производителите в Индия и Близкия изток ще насочат продуктите си там, където маржовете са най-високи.

Ако Азия е по-засегната от Европа, те ще изпратят по-голямо количество рафинирани продукти там. Тази ситуация ще доведе до все по-силно засилващи се проблеми в доставките за Европа, коментира Павлов.

За европейските потребители това означава, че цените трябва да останат на нива, които да направят доставките „към Европа отново атрактивни“, което на практика гарантира висока инфлация в енергийния сектор за месеци напред.

Целия разговор може да гледате във видеото.