Без червен килим за Русия: Опасността от нормализиране на агресията

Навлизаме в петата година от мащабната война на Русия срещу Украйна. Войната стана по-технологично усъвършенствана и смъртоносна. Руски ракети и дронове атакуват украински градове всяка нощ. Русия използва като оръжие най-студената зима на десетилетието.

И все пак войната на Русия се проваля. Кремъл не е постигнал целите си на бойното поле. Противно на пропагандата си, икономиката му се срива, загубите са огромни, а напредъкът остава минимален.

Според CSIS (Center for Strategic and International Studies, бел. ред.), руските сили са понесли над 1,2 милиона жертви от февруари 2022 г. насам - повече от всяка голяма сила в конфликт след Втората световна война. В големите офанзиви руските войски напредват само с 15–70 метра на ден.

Завръщането на Русия

Отвъд бойното поле се разгръща по-тих процес: постепенното завръщане на Русия към нормалния международен живот.

Това е стратегията на Кремъл - чрез култура, спорт, дипломация и бизнес Москва тества доколко легитимност и достъп може да си възвърне, без да променя военните си цели. Тяхната формулировка е внимателно калибрирана: хуманитарна, аполитична, "неутрална“. Русия използва постепенни стъпки, но целта е стратегическа - да се завърне в глобалния живот, сякаш тази война е временно прекъсване.

Решението на Международния олимпийски комитет да позволи на руски и беларуски спортисти да се състезават на Зимните параолимпийски игри през 2026 г. под националните си знамена и химни – за първи път от повече от десетилетие – е емблематично. То възстановява международното присъствие на Русия, докато войната продължава.

Олимпийските игри станаха ярък пример за това как "неутралността“ се прилага неравномерно: дори там, където Русия остава официално забранена, нейните спортисти се състезават като "неутрални“. Междувременно украинският състезател по скелетон Владислав Гераскевич беше дисквалифициран за носене на каска в чест на загиналите във войната украинци. Това е двоен стандарт.

Русия не е само проблем на Украйна – тя е глобална заплаха за сигурността. Москва вербува чуждестранни граждани от Африка, Азия, Близкия изток, Източна Европа, Централна Азия и Латинска Америка, често чрез подвеждащи или принудителни средства. Нейният "сенчест флот“ застрашава морската сигурност и околната среда. 

Хибридна война

Хибридната ѝ война – кибератаки, дезинформация, саботаж и инструментализиране на миграцията – ескалира глобалната ситуация със сигурността. Партньорствата ѝ с авторитарни режими улесняват трансфера на оръжия и технологии с двойна употреба. Манипулирането на износа на енергия, нарушаването на веригите за доставки на храни и мрежите за избягване на санкции разширяват агресията му далеч отвъд Украйна.

Мирът може да се постигне само чрез сила. Това изисква три форми на дисциплина.

Първо, изолиране на Русия и Беларус. Търговията, която финансира агресията, трябва да приключи. Зависимостта от руската енергия трябва да приключи. Няма връщане към обичайния начин на действие – нито с Русия, нито с нейните съучастници. Няма червени килими, докато падат ракети. Неутралността под обстрел не е неутралност. Тя е снизхождение. Държавите агресори търсят легитимност толкова спешно, колкото и територия. Балтийските държави знаят това от историята.

Второ, международната общност трябва да засили натиска. Санкциите работят и трябва да бъдат засилени. Действията срещу руския сенчест флот показват, че избягването на санкции може да бъде ограничено чрез морски надзор, контрол на застраховките и целеви обозначения. Вратичките трябва да бъдат затворени. Заобикалянето чрез трети страни трябва да бъде решено решително.

Руските приходи от петрол и други природни ресурси трябва да бъдат допълнително ограничени. Визовата и пътуващата политика трябва да отразява отчетност. Целенасочените тарифи могат да засилят влиянието срещу Русия. И важното е, че този натиск трябва да бъде систематичен, а не епизодичен.

Трето, не трябва да даваме на Русия чрез преговори това, което не може да спечели на бойното поле. Време е да игнорираме блъфа на господарят на Кремъл. Замразените руски активи трябва да се обработват в съответствие с международното право, като същевременно се гарантира, че Русия поема цената на своята агресия. Суверенитетът и териториалната цялост на Украйна не могат да бъдат нарушавани. Всяко гласуване, всеки пакет от санкции, всяко действие за прилагане сигнализира дали тези принципи все още са валидни.

Днес, на 24 февруари 2026 г., на извънредната специална сесия на Общото събрание на ООН, държавите-членки ще гласуват резолюция в подкрепа на траен мир в Украйна. Никоя държава не желае мир повече от Украйна. Но мирът не може да се изгради върху примирението с агресията. Това гласуване ще бъде за фундаменталните принципи на суверенитета и териториалната цялост.

Има само един път към траен мир. Русия трябва да прекрати агресията си, да изтегли силите си от суверенната територия на Украйна и да уважава международно признатите граници. Само тогава нормалните отношения могат да се възобновят. До този момент не може да има връщане към нормалното.

Няма червен килим за Русия, докато падат ракети.