Може ли борбата на Унгария за петрола да промени хода на войната в Украйна?

Планът на ЕС да наложи 20-ия пакет от санкции срещу Русия се сблъска с изглеждащата непреодолима стена на унгарската съпротива тази седмица, когато централноевропейската страна използва правото си на вето, за да го блокира. Това не е непременно краят на въпроса, но се надявам, че е началото на края, като Европа най-накрая избере мира пред войната.

На напрегнатото заседание на Съвета на ЕС на 23 февруари не беше постигнато споразумение за нов кръг от санкции на ЕС, което накара върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността, Кая Калас, да обяви:

„Дълбоко съжалявам, че днес не постигнахме споразумение, като се има предвид, че утре 24 февруари е тържествената годишнина от началото на тази война.“

Унгарската съпротива срещу колективните решения относно политиката спрямо Украйна е била преодолявана и преди. През юни 2025 г. министър-председателят Виктор Орбан напусна заседанието на Европейския съвет, за да позволи единодушно гласуване на присъстващите за удължаване на съществуващите санкции на ЕС срещу Русия. Все пак, това последно блокиране се подхранва от нарастващото напрежение между Унгария и нейния източен съсед Украйна по въпроса за петрола, пише за Responsible Statecraft Иън Прауд, бивш член на дипломатическата служба на Негово Британско Величество от 1999 до 2023 г.

Неприятната реалност е, че Европа продължава да купува руски петрол и газ по време на войната, въпреки призивите на президента Тръмп да спре покупките. Вносът на газ все още съставлява 12% от общия внос на Европа към октомври 2025 г. И докато Унгария и Словакия са най-големите вносители, други западноевропейски сили като Франция, Нидерландия и Белгия също продължават да купуват. Зависимостта е труден навик, който е трудно да се преодолее, и то предимно по вътрешни причини.

Както посочи Гладен Папин, американският президент на Унгарския институт за международни отношения, ако Унгария се съгласи да наложи санкции върху руския петрол и газ, „цената на унгарския газ на бензиностанциите ще се удвои за една нощ. Цените на енергията за домакинствата ще се утроят или учетворят, а германската промишленост, преместила се в Унгария, ще спре незабавно. Което и правителство да наложи тази политика, то ще се срине в рамките на седмици“.

Макар санкциите срещу Русия да са геополитически инструмент,

те имат реални последици за обикновените граждани в цяла Европа. От началото на войната в Украйна и постепенното прекъсване на достъпа до руски ресурси, Германия е свидетел на деиндустриализация, която доведе до загубата на над 250 000 работни места в промишлеността, свиване с 4,3 % и масово затваряне на фабрики.

Санкциите изискват от европейските държави доброволно да изберат икономическо самоунищожение, преди да приключи войната в Украйна. А в Унгария и Словакия това не е приемлив избор, особено предвид оспорваните избори в Унгария на 12 април. Премиерът Виктор Орбан определи изборите като избор между „война или мир“.

Четири години след началото на войната в Украйна все повече европейци отчаяно искат мир, а не война, не само заради дългосрочната си лична сигурност, но и заради ползите за портфейлите си.

Това обаче противоречи на позицията на Украйна, която представя войната като екзистенциална за себе си. Затова те натискат Европа да предприеме по-твърди и по-бързи мерки срещу руската икономика и правят всичко възможно, за да окажат допълнителен натиск. Украйна започна атаки с дронове срещу тръбопроводната мрежа „Дружба“, която доставя петрол на Унгария и Словакия, прекъсвайки този маршрут за доставки на 27 януари.

Това е изявление за лудия свят, в който живеем, че Украйна може да атакува съоръжения, които снабдяват страни от ЕС и НАТО, без да бъде осъдена от Запада. За съжаление, от съчувствие към военното положение на Украйна, държавите-членки на ЕС бързо критикуват Унгария и Словакия за предприемането на ответни действия. Министърът на външните работи на Полша, Радек Сикорски, определи унгарското вето като „ескалация”. И все пак той не трябва да отговаря пред унгарските избиратели.

Блокирането на 20-ия пакет от санкции на ЕС е една от мерките. Унгария и Словакия също блокираха обещания заем от 90 млрд. евро за Киев, за да продължи военната кампания. Те също така заплашиха да прекъснат доставките на газ, електричество и дизел за Украйна (тъй като вече не внася газ от Русия, Украйна разчита на доставки по тръбопровод от съседните страни от ЕС). Украинските медии предсказуемо определиха това като енергиен шантаж. Не на последно място, имайки предвид огромния недостиг на електроенергия и отопление, с който Украйна се сблъсква в светлината на руската кампания за стратегически бомбардировки срещу енергийната й инфраструктура.

В телевизионно интервю, на което присъствах наскоро, украинска депутатка посочи, че използва местно приложение, което й показва колко часа електроенергия ще получи сградата й всеки ден. Кой в Европа би искал да живее в такива условия, особено през суровата зима?

Разбира се, жестокостта на въздушните атаки и енергийната криза в Украйна карат основните политици в Европа да предприемат по-репресивни действия срещу Русия, включително икономически санкции. Но неизбежната реалност е, че 20-ият пакет от санкции на ЕС е по-скоро същото – тактически драскания по дъното на барела – за да се окаже натиск върху руския енергиен износ и сектора на финансовите услуги, заедно с незначителни ограничения върху износа на някои други стоки.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен твърди, че енергийният износ на Русия е бил намален с 24% през 2025 г.

И все пак, погледнете реалните данни и ще видите, че износът на Русия през 2025 г., възлизащ на 419,4 млрд. долара, е спаднал само с 3,3% спрямо 2025 г., с общ излишък по текущата сметка от 41,4 млрд. долара. Този излишък ще бъде използван за покупка на злато, което сега съставлява почти половината от бързо нарастващите международни резерви на Русия, които възлизат на 833 милиарда долара.

Междувременно дефицитът по текущата сметка на Украйна се е удвоил до 31,9 милиарда долара през 2025 г., или 14,9% от БВП, ликвидност, която ще трябва да бъде покрита чрез печатане на пари или дарения от Европа.

Не става въпрос само за това, че икономическите санкции срещу Русия постигнаха намаляваща пределна възвръщаемост скоро след началото на войната в Украйна преди четири години. Но добавянето на нови санкции, очевидно, не стимулира Путин да се съгласи на мир. Да, руската икономика безспорно изпитва затруднения поради високата инфлация и лихвени проценти, както и забавянето на растежа. Но никога досега не е изглеждало, че по икономически причини Русия е под по-голям натиск да сложи край на войната от Украйна и нейните европейски спонсори.

Така че, както казах и преди, санкциите и постепенното им отменяне биха могли да играят положителна роля за постигане на край на войната. Продължаването да се обвиняват Унгария и Словакия за непреклонността им да блокират поредния кръг от санкции на ЕС пропуска този момент.