Свършват ли боеприпасите на САЩ?

Военната кампания на президента Тръмп в Иран е все още в начален стадий, но пресата пуска музика за завършване, като предупреждава, че Америка и нейните съюзници нямат достатъчно противовъздушна отбрана за дълга битка. Този аргумент обикновено е прикритие за противопоставяне на действията на САЩ по други причини, но част от работата на президента е да иска пари от Конгреса за разширяване на американските арсенали.

Американските сили прихващат ирански ракети и дронове, а някои в администрацията се противопоставиха на ударите, защото САЩ биха изгорили твърде много прехващачи, необходими за възпиране на Китай и други лоши играчи. Президентът публикува в Truth Social тази седмица, че САЩ имат „добър запас“ от „най-висококачествени“ боеприпаси и инвентаризацията им е класифицирана, пише WSJ.

Главнокомандващият не може да излъчи на Иран, че САЩ са на път да превземат Уинчестър, но не е тайна, че свободният свят се нуждае от повече ракети за противовъздушна отбрана. Това е основна причина, поради която САЩ трябва да елиминират заплахата от производството на дронове и ракетната програма на Иран. Отговорът не е капитулация, а използване на въздушното господство на САЩ над Иран и унищожаване на ракетни установки на земята, преди да могат да стрелят.

Тръмп също ще трябва да издигне американските оръжейни линии до национален приоритет. Пентагонът работи за разширяване на производството на основни оръжия, включително усъвършенствани Patriot и прехващачи за високопланинска отбрана (Thaad), като и двете работят извънредно тази седмица.

Lockheed Martin се стреми да произвежда 2000 усъвършенствани Patriot годишно до 2030 г.,

в сравнение с около 600 сега, и да учетвори производството на Thaad от 96. Но по-бързите доставки ще изискват от президента да се аргументира за повече пари за отбрана. Иранските дронове, усъвършенствани на бойното поле в Украйна, сега създават нови проблеми за противовъздушната отбрана и изискват по-евтини прехващачи, което също означава, че бюджетите трябва да се увеличат.

Администрацията предложи бюджет за отбрана за 2026 г., който да остане непроменен след инфлацията. В края на миналата година Пентагонът информира законодателите, че му липсват милиарди за разширените цели за боеприпаси. Помощник от Капитолийския хълм ни казва, че около 20 милиарда долара, необходими за критични боеприпаси, все още не са финансирани.

Президентът ще има желаещи съюзници, ако изпрати до Конгреса допълнително искане за военно финансиране, а сенаторът от Републиканската партия Мич Макконъл предупреждава, включително и на нашите страници, за недостатъчни средства за боеприпаси. Защо да не предложим известна оръжейна подкрепа за Украйна и кампанията в Иран и да предизвикаме демократите да ѝ се противопоставят?

Междувременно тези, които казват, че САЩ трябва да запазят противовъздушната си отбрана за още един ден, грешат поне по две основни причини. Първата е за естеството на иранската заплаха.

Иран е отдаден враг на САЩ, но е и „гнездене“ в по-голямо предизвикателство от Си Дзинпин и Владимир Путин. Ако се съмнявате, прочетете последните съобщения в пресата, че Пекин може да продаде на Техеран сложни противокорабни ракети, които биха могли да насочват атаките към американски самолетоносачи и разрушители. Пекин играе във всеки регион на света.

Втората грешка е свързана с естеството на възпирането, защото политическата воля е толкова важна, колкото и военната мощ. САЩ могат да изберат да строят повече оръжия с дългосрочни договори, да поръчват на едро оскъдни части и да произвеждат съвместно със съюзниците си. Същото важи и за пренасочването на част от портфолиото към по-евтини прехващачи, които се разработват в компании за отбранителни технологии.

Но няма значение колко ракети има в кабинета, ако враговете ни стигнат до заключението, че Америка няма да поеме риск, за да се защити. Държавният секретар Марко Рубио е прав, като предполага, че САЩ не могат да позволят на Иран да строи по 100 ракети на месец, докато ние строим шест прехващача. Рискът от „спящ“ ефект върху доставките на оръжие на САЩ е отстъплението от борбата, преди способността на Иран да заплашва света да бъде елиминирана.