Малкият остров, който може да позволи на Тръмп да победи Иран без войници

В интервю за британски вестник през 1988 г. на един изгряващ нюйоркски магнат в областта на недвижимите имоти на име Доналд Тръмп беше зададен въпрос за плановете му за бъдещето. Както обикновено, той имаше много да каже, като се похвали, че един ден може да се кандидатира за президент и обеща да възвърне „уважението“ към Америка на световната сцена. Той също така изрази строги думи за Ислямската република Иран, която вече беше заклет враг на Америка след кризата със заложниците от 1979 г.

„Те ни побеждават психологически, карат ни да изглеждаме като група глупаци“, каза Тръмп пред The Guardian. „Един изстрел по един от нашите хора или кораби и аз ще направя нещо на остров Харг. Ще вляза и ще го превзема.“

Харг къде? Тъй като интервюто беше за промотиране на книгата му „Изкуството на сделката“, Тръмп продължи разговора, без да дава подробности. Но почти 40 години по-късно тази небрежна реплика подсказва, че той е знаел повече за световните дела, отколкото често му се признава.

Островът, за който става дума, е безплодна варовикова скала, разположена на 15 мили от иранското крайбрежие на Персийския залив, с площ по-малка от половината на Манхатън. Но там се намира и основният терминал за износ на петрол в страната, където 94% от суровия петрол, който продава в чужбина, се товари на супертанкери, предимно с направление Китай, пише The Telegraph.

Той все още не е засегнат по време на бомбардировките на САЩ и Израел срещу Иран, които разрушиха военни бази, потопиха ирански военни кораби, убиха аятолах Али Хаменей и унищожиха складове за гориво.

Сега обаче се засилват спекулациите, че основната цел на операция „Епична ярост“ е да завземе острова без да го повреди – като по този начин отреже възможността на Ислямската република да изнася петрол и да финансира силите си за сигурност.

По този начин Тръмп би получил контрол над режима, без да ангажира американски войски на иранския континент. И макар управляващите духовници в Иран да останат на власт, тяхното поле за маневриране би било значително ограничено, като се има предвид, че износът на петрол съставлява почти 40% от бюджета на правителството им.

„Това, което искаме да направим, е да извадим огромните петролни резерви в Иран от ръцете на терористите“, заяви Джарод Аген, съветник в Белия дом, в интервю през уикенда за Fox Business, в което намекна, че Харг е централна част от мотивите за „Епична ярост“.

Аген е в добра позиция да знае мнението на Тръмп по въпроса. Той е изпълнителен директор на Националния съвет за енергийна доминация, орган, създаден от президента миналата година, за да гарантира агресивно преследване на целите на САЩ за енергийна сигурност.

Непосредственият ефект от бомбардировките над Иран беше скок в цените на енергията в световен мащаб,

предизвикан от ответното затваряне на пролива Хормуз, през който преминава една пета от целия износ на петрол и втечнен природен газ.

Но Тръмп може би смята, че бъдещите ползи си заслужават – особено ако това доведе до завладяването на безплодния, изгорен от слънцето остров в северната част на Персийския залив.

Това не само би му позволило да оказва влияние върху мюсюлманските духовници от разстояние, но и завладяването на Харг би дало на Америка контрол над най-големия морски енергиен коридор в света, осигурявайки по-голяма стабилност в дългосрочен план.

„Завладяването на острова ще прекъсне жизненоважната за режима петролна артерия на Иран“, казва Петрас Катинас, научен сътрудник по климат, енергетика и отбрана в европейския офис на Royal United Services Institute. „Разбира се, след като корабоплаването през Ормузкия проток е спряно, те така или иначе не могат да продават петрол, но в перспектива завладяването ще даде на САЩ влияние по време на преговорите, независимо кой режим ще е на власт след края на военната операция.“

Всъщност, дори и сега терминалът изглежда да функционира, като през последните няколко дни са забелязани танкери, които го посещават. Макар че някои израелски политици предложиха да бъде напълно унищожен – като лидерът на опозицията Яир Лапид заяви, че това би „свалило иранския режим“ – това би блокирало износните възможности на Иран потенциално за години, с катастрофални последствия за световните цени на енергията. Чрез контролирането му обаче Тръмп може да окаже натиск върху съществуващия режим да се подчини или, ако реши, да го доведе до пълен колапс. В последния случай всяко ново правителство също ще трябва да се подчинява на Вашингтон, ако иска да си възвърне суверенитета върху износа на петрол.

Разположен на около 300 мили западно от пролива, Харг е едновременно най-голямото предимство и най-голямата отговорност на съвременен Иран. Неговият нефтен терминал е построен с помощта на американския гигант Amoco по времето на управлението на шаха в края на 50-те години, когато съвременните танкери се оказаха прекалено големи, за да акостират в плитките води край южното крайбрежие на Иран. Вместо това суровият нефт се транспортираше по тръбопровод от континента до Харг и оттам се товареше на кораби. На острова се намира малко градче с няколко хиляди нефтени работници, но като отдалечена ивица земя, далеч от континенталната част на Иран, той е по природа уязвим за атаки – терминалът му беше частично разрушен от иракски бомбардировки по време на ирано-иракската война от 1980-88 г., но след това беше възстановен.

Всъщност Тръмп не е първият американски лидер, който го разглежда като ахилесовата пета на Иран.

По време на кризата със заложниците, последвала ислямската революция в Иран през 1979 г., когато радикални ирански студенти отвлякоха 52 американски дипломати, съветниците на президента Джими Картър също предложиха да се завземе Харг – отново с цел да се лиши режимът от приходите от петрол. Планът обаче беше отхвърлен като прекалено конфронтационен, което доведе Картър до неуспешен опит за освобождаване на заложниците, който завърши с катастрофа на хеликоптери на специалните сили в пясъчна буря в иранската пустиня.

Като се има предвид, че Тръмп счита Картър за типичен пример за слабохарактерен и неефективен лидер, той ще се стреми да сведе до минимум всякаква вероятност от обратен ефект на действието. Харг фигурира и в друг унизителен епизод за САЩ през 2016 г., когато 10 американски морски пехотинци бяха задържани, след като се отклониха в ирански води близо до острова, и бяха показани по иранската държавна телевизия.

По-късно ИРГК планира да издигне статуя на заловените морски пехотинци на Харг като паметник на събитието. Тръмп критикува остро президента Обама за това, че е позволил задържането на морските пехотинци, като заяви, че Иран проявява „липса на уважение“.

Катинас казва, че завземането на Харг ще изисква операция на американските сухопътни войски, която Тръмп досега „изглежда не е склонен да предприеме“. Военните анализатори обаче казват, че островът е защитен само от остарели батареи с ракети земя-въздух и крайбрежни противокорабни ракети, които лесно биха могли да бъдат преодолени от съвместна операция на САЩ и Израел. Според американски официални лица иранският флот вече е значително „отслабен“, като от началото на операция „Epic Fury“ са унищожени най-малко 30 кораба.

Съществуват и спекулации, че Вашингтон може да е насърчил съобщенията за кюрдско военно въстание в западната част на Иран, за да отвлече иранските сили за сигурност от южното крайбрежие. Въпреки това, като се има предвид, че Харг е изолиран от иранския континент от 15 мили море, способността на иранските сухопътни сили да се противопоставят на евентуално превземане от страна на САЩ може да бъде ограничена.

Харг е относително изолиран от континенталната част, което според анализатори би могло да затрудни всякаква реакция на иранските сухопътни сили. Източник: Gallo Images

Възможността Тръмп да завземе Харг беше за първи път обсъдена в средата на януари в статия на бившия служител на Пентагона Майкъл Рубин, който сега е експерт по Иран в American Enterprise Institute, център-дясно мислене в Вашингтон.

„Ако завземе Харг, вместо да го унищожи, той не само ще гарантира, че режимът никога повече няма да може да плаща заплатите на бюрократите и войниците си, но и че в бъдеще, след смяна на режима, ще може да гарантира, че новият ирански режим ще може да финансира собственото си възстановяване“, пише Рубин.

Американският контрол над Харг също така ще даде на САЩ по-голямо влияние над Китай, който отдавна игнорира международните санкции за закупуването на ирански петрол и в момента купува повече от 80% от целия износ.

„Контролът на САЩ над Персийския залив, откъдето Китай внася около половината от суровия си петрол и една трета от газа си, е стратегическа катастрофа за Пекин“, заяви миналата седмица в публикация в X Гай Ларон, бивш сътрудник на Уилсън Център във Вашингтон и експерт по международна политика в Еврейския университет в Йерусалим.

Поради това малцина се съмняват, че в краткосрочен план всяко завземане на Харг от САЩ би довело до хаос на енергийните пазари, особено ако терминалът понесе щети по време на операцията по завземането му. Потенциално Техеран би могъл дори да го саботира от злоба, както направи Саддам Хюсеин с нефтената инфраструктура на Кувейт по време на първата война в Залива през 1990 г.

Но като алтернатива на много по-сложната задача да се наложи промяна на режима на цената на безброй американски животи, завземането на няколко квадратни километра от най-стратегически важната недвижима собственост в света може да изглежда много изкусително. Всъщност, от гледна точка на Тръмп, това може да е най-добрата сделка за придобиване на недвижима собственост, която той някога е сключвал.