Победител ли е Русия от войната с Иран?

Москва ще види ръст на приходите си от енергия, но неспособността ѝ да защити Иран ще навреди на позицията ѝ в Близкия изток.

Повечето наблюдатели сякаш са съгласни с The Wall Street Journal, че „Русия е един от най-големите победители“ от войната с Иран. Никол Гражевски я нарече „тактическа печалба“ за Русия.

Преди всичко Русия ще спечели от икономическите сътресения, причинени от войната. Световната цена на петрола (Brent) се повиши от 60 долара през януари до над 103 долара до 13 март поради затварянето на Ормузкия проток, през който преминават 20% от световните доставки на петрол. Протокът пренася и 20% от световния втечнен природен газ, а катарското съоръжение за втечнен природен газ Ras Laffan беше временно затворено, след като беше ударено от ирански дронове. Това доведе до 50% увеличение на цените на природния газ в Европа пише за TNI Питър Рътланд, професор по държавно управление в университета Уеслиън.

Цената на руския суров петрол сорт Urals се е повишила от под 40 долара за барел през декември до 89 долара до 12 март. Отстъпката, предоставена на Индия и Китай, е намаляла от 25 долара до 4-5 долара за барел. На 5 март Съединените щати обявиха 30-дневно спиране на забраната за индийски рафинерии да купуват руски суров петрол. Русия е основен износител на алуминий и торове, а цените и за двата вида се покачват, тъй като производствените мощности в Персийския залив вече не доставят до световните пазари.

Увеличените приходи от петрол не можеха да дойдат в по-подходящ момент за Русия. Стагниращият БВП и ниските цени на петрола означаваха, че приходите от петрол и газ са паднали до 5 милиарда долара през януари, а федералното правителство е отчело бюджетен дефицит от 21 милиарда долара през този месец. Скокът на цените ще означава допълнителни 3-4 милиарда долара месечни приходи за Русия. Москва планираше сериозни бюджетни съкращения, но те сега са отложени за по-късно през годината.

Вторият начин, по който войната е от полза за Русия, е, че Съединените щати пренасочват доставките си на ракети и прехващачи към Персийския залив, оставяйки по-малко налични за Украйна. Съединените щати имат запас от над 22 000 ракети и според съобщенията са изстреляли около 2000 през първите три дни на настоящата война.

Украйна е разработила свои собствени контрамерки за справяне с руските дронове, но само произведени в САЩ прехващачи могат да унищожат балистични ракети. От друга страна, Украйна постигна някои военни успехи през последните седмици: възвърна част от територията в Донбас и потопи руски танкер, превозващ втечнен природен газ на стойност 50 милиона долара близо до Малта с дрон на 3 март.

През 2024 г. Русия привлече Иран в групата страни от БРИКС, приюти иранските марионетки Хамас и хуси в Москва и подписа стратегическо партньорство с Техеран през 2025 г. Financial Times съобщи, че Русия е започнала да си сътрудничи с ирански учени, които работят по разработването на ядрени оръжия. Русия е купила много дронове от Иран, но от 2023 г. насам тя произвежда масово дронове тип „Шахед“ в завод в Алабуга, Татарстан, и вече не е зависима от иранските доставки. Въпреки задълбочаващото се сътрудничество, Русия не помръдна и пръст, за да защити Иран от американско-израелските удари по ядрената програма на Иран през юни 2025 г.

Няма признаци, че войната с Иран ще доведе до някаква съществена промяна в подхода на президента Доналд Тръмп към войната в Украйна. Тръмп заяви пред Politico на 5 март:

„Мисля, че Путин е готов да сключи сделка“.

Той разговаря с руския президент Владимир Путин в продължение на един час на 8 март, първият им разговор от 29 декември. Тръмп изглежда е приел уверението на Путин, че Русия не предоставя разузнавателна информация за насочване на израелците, а „Известия“ предположи, че Русия може да играе посредническа роля в иранската война. Всичко това са лоши новини за Украйна. От друга страна, осакатяващата атака срещу Иран е сериозен удар по престижа и самочувствието на Русия и оставя Русия все по-дипломатически изолирана.

Има някои признаци, че войната с Иран предизвиква паника в Москва. След нападението срещу Иран, коментаторите в руски телевизионни токшоута, кътче на националистически ексцесии, бяха във възторг от бравада на Тръмп и безмилостната ефективност на американските военни. Андрей Сидоров се оплака, че докато Русия е „затънала в Украйна“, „Тръмп не може да бъде спрян“. Той продължи:

„Изгонени сме от Западното полукълбо“ и „Куба е следващата“. Водещият Владимир Соловьов се оплака: „Американските военни се чувстват като победители“. Прокремълският „Московски комсомолец“ писа, че „Тръмп поглъща нашите съюзници един по един“. Първо Сирия, после Венецуела, а сега Иран.

Правилата на Кремъл за религиозна регистрация в окупирана Украйна са предназначени да потушат свободата на религията.

Цената на безусловната капитулация на Иран

В исторически план безусловната капитулация пред Съединените щати е последвана от продължителна американска военна окупация.

По същия начин някои руски военни блогъри противопоставят стратегията на САЩ в Иран на подхода на Русия към Украйна. Православният олигарх Константин Малофеев предупреди, че Русия е стратегически изолирана: „Докато нашите войници умират в окопите пета година, американците преминаха към методи, които решават глобалните проблеми за един ден.“ Сергей Карнаухов изрази опасения, че след Иран Русия ще бъде следващата.

Официалните бюлетини на Москва, осъждащи американско-израелската атака срещу Иран, бяха сравнително сдържани. Путин публикува изявление, в което се казва, че убийството на Хаменей е „цинично нарушение на всички норми на човешкия морал и международното право“. Министерството на външните работи се оплака, че „атаки отново се извършват под прикритието на възобновения процес на преговори“, което предполага, че на Съединените щати не може да се има доверие да посредничат за мир в Украйна.

Но руското правителство избягва да критикува Доналд Тръмп по име. Александър Баумов твърди, че Путин е заложил на това, че Тръмп ще му помогне да принуди Украйна да приеме условията му, така че не е склонен да критикува директно действията на Тръмп в Иран. Официалната правителствена линия е, че операцията не върви добре за Съединените щати. РИА Новости прогнозира, че Съединените щати ще изчерпят боеприпасите си, ако Иран може да издържи повече от четири седмици.

Докато краткосрочното въздействие на войната с Иран може да е в полза на Русия, политическите последици от войната са по-трудни за предвиждане. На 6 март The Washington Post съобщи, че Русия е предоставила разузнавателна информация на Иран, което е подобрило насочването му към американските сили в Персийския залив. Ако това бъде потвърдено, това може да промени играта, отчуждавайки държавите от Персийския залив от Русия и разубеждавайки Тръмп в доверието му в Путин като надежден партньор.

Ключовият фактор е колко дълго ще продължи войната и колко дълго ще бъде затворен Ормузкият проток. През 2022 г. инвазията в Украйна повиши цените на петрола до 128 долара за барел и доведе до 400% увеличение на цените на природния газ в Европа. Малко вероятно е този драстичен сценарий да се повтори през 2026 г., тъй като световното предлагане и търсене на петрол са приблизително в баланс.

Въпреки това, една продължителна война би предизвикала глобална рецесия, оказвайки натиск за намаляване на цените на петрола. Президентът Тръмп ще иска цената на петрола да падне навреме за междинните избори за Конгрес през ноември 2026 г. В момента това не изглежда вероятно. Дори ако цените на петрола останат високи само за шест месеца, това би могло да означава 30-40 милиарда долара допълнителни приходи за Москва: сума, равна на една четвърт от годишния ѝ бюджет за отбрана.