Как подводниците потапят вражески кораби?

По-рано този месец подводница на ВМС на САЩ потопи иранската фрегата IRIS Dena край бреговете на Шри Ланка, използвайки торпедо Mark 48. Два дни след потъването, Пентагонът потвърди, че подводницата, участвала в инцидента, е USS Charlotte, ядрена атакуваща подводница клас Los Angeles, което я прави първата американска подводница, потопила вражески кораб от края на Втората световна война.

Потапянето на кораб с торпедо може да изглежда като внезапен и драматичен акт. В действителност такъв удар идва само след часове, дори дни, подготовка и усилия за проследяване. Подводниците рядко бързат с атаките си; вместо това, предвид предимството си за скритост, те отделят време, за да съберат информация за целевия кораб, изчислявайки най-ефективния начин за извършване на удар.

Процесът на удара започва с откриване. Основният метод е пасивен сонар, при който подводницата слуша за признаци на вражеска активност – главно шум от витла, шум от машини и кавитационни сигнатури. Сонарът е „пасивен“, което означава, че не излъчва собствена сигнатура, което позволява на подводницата да остане незабелязана. Но океанът е шумен – пълен с кораби, биологични вещества и акустичен шум от околната среда.

След като бъде открит потенциален кораб, подводницата трябва да класифицира звука въз основа на библиотека с акустични сигнатури. Всеки тип кораб има уникален звуков отпечатък и засеченият звук трябва да бъде съпоставен с библиотеката. Това е критично важно, помагайки на подводницата да избегне разхищението на оръжие (и елемента на изненада) върху заблудена или нискоценна цел, пише Харисън Кас, старши автор по въпросите на отбраната и националната сигурност в The National Interest.

След като корабът бъде идентифициран, подводницата продължава да го проследява, използвайки непрекъснат пасивен контакт, изграждайки „анализ на движението на целта“ (TMA). TMA проследява курса, скоростта и пеленга чрез време и множество измервания на пеленга – които се извеждат математически, а не с GPS – и което води до информация, която може да позволи прецизна стрелба.

След това подводницата трябва да маневрира в позиция,

като се настройва за дълбочина, скорост и пеленг, като същевременно се стреми към предимство в геометрията на стрелба. В идеалния случай подводницата иска флангов обстрел или път за прехващане. Най-важното е подводницата да избегне откриването си по време на маневриране; номерът е да се приближи достатъчно, за да стреля, но не толкова близо, че да бъде открита.

На борда на подводницата системата за управление на огъня изчислява точката на прехващане и пътя на торпедото.

Накрая, торпедото се изстрелва от тръба с помощта на „воден таран“ или сгъстен въздух. По време на изстрелването се полагат усилия за минимизиране на произвеждания шум и за избягване на разкриване на позицията на подводницата.

След като подводницата влезе във водата, задвижването и насочването на торпедото се активират. Първоначално торпедото следва програмиран път, който често се насочва по проводник обратно към подводницата; след това подводницата може да актуализира насочването или да пренасочи оръжието, което дава гъвкавост на торпедото, ако целта маневрира. В средата на курса си, торпедото ще превключи на активен сонар или насочване по следа (което следва турбуленцията зад кораба и е много трудно за примамване). В последната фаза, торпедото се приближава с висока скорост, давайки на целта само секунди за реакция.

Най-смъртоносният начин на удар по вражески кораб е детонация „под кила“, при която се създава газов мехур, който избутва корпуса нагоре; след това газовият мехур се свива, издърпвайки корпуса обратно надолу, счупвайки кила. Килът е функционално гръбнакът на кораба, така че неговото разрушаване води до катастрофално структурно разрушаване и бързо потъване. Това е видът удар, който се случи срещу IRIS Dena; от видеозаписи на удара може да се види как корабът е избутан нагоре във водата от експлозията, преди да падне отново и бързо да започне да потъва.

Веднага след изстрелването на торпедото, подводницата ще започне да маневрира, разполагайки примамки, които променят дълбочината и скоростта, в опит да избегнат контраоткриване и отмъщение.