Битката за обогатения уран на Иран

Във Вашингтон се обсъжда възможността за операция на специални сили за локализиране и осигуряване на високообогатения уран на Иран. Доналд Тръмп, според публикация на The Wall Street Journal, проучва възможна операция за залавяне и извеждане от страната на половин тон от този минерал, необходим за производството на атомна бомба. Axios също публикува, че САЩ и Израел са обсъждали изпращането на специални сили за осигуряване на иранския запас, който според тях възлиза на около 450 килограма уран, обогатен до 60%. Държавният секретар Марко Рубио заяви преди няколко седмици: „Ако не предадат урана, ще отидем да го вземем“.

Идеята съществува, но това не означава, че е лесен вариант. Подобна мисия, вероятно с участието на специални сили от типа Navy SEALs или Rangers, които вече са разположени в Близкия изток, се сблъсква с две големи предизвикателства: първо, да се намери уранът; и второ, да се влезе, да се защити и да се извлече този уран, който остава скрит в един или няколко бункера. Американските специални сили се обучават от години за мисии от този тип, но тази би могла да бъде една от най-рискованите, които могат да бъдат проведени в момента, пише El Mundo.

Обогатеният уран не е силно радиоактивен, нито предизвиква масивно ядрено замърсяване като бомба или аварирал реактор. Той не е плутоний, нито отработено гориво. Въпреки това той крие реални рискове от друг вид. Уранът е тежък и токсичен метал. Ако се разпръсне под формата на прах или фини частици, той може да бъде вдишан, да замърси почвата или водата и да засегне бъбреците и тъканите. С други думи: той е по-опасен като токсичен химикал, отколкото като силен източник на радиация.

Освен това, няколко скорошни доклада сочат, че такава мисия едва ли би била просто хирургическа операция зад вражеските линии,

подобна на екзекуцията на Бин Ладен или ареста на Николас Мадуро. Екипи на американските сили биха трябвало да летят до засегнатите места, опитвайки се да останат незабелязани, за да избегнат огъня на ракетите земя-въздух. След като кацнат, проникващите войски трябва да обезопасят периметрите и да търсят мини или взривни капани. Извличането на материала изисква намесата на специализиран и обучен персонал за отстраняване на радиоактивен материал от зона на конфликт. Високообогатеният уран обикновено се съхранява в цилиндри, подобни на водолазни бутилки. Тези цилиндри трябва да бъдат поставени в транспортни контейнери, за да бъдат защитени от евентуални инциденти, което би могло да запълни няколко камиона или няколко хеликоптера.

Вестникът The Guardian посочва, че Вашингтон проучва възможността за изтегляне на материала с подкрепата на въздушно-десантни части или морски пехотинци, и подчертава, че това би била мисия, продължаваща седмици, в множество обекти, с висок риск от американски жертви.

 Същият анализ подчертава, че настоящото разполагане на войски в региона (около 8 000 военни на място и още 7 000 на път) е далеч от необходимата маса за продължителна сухопътна кампания.

Стратегическият ключ е следният: ако целта е да се попречи на Иран да запази ядрена опция, тогава осигуряването на урана е много важно. Освен това, успешна мисия, при която Вашингтон може да представи урана като крайна награда, би дала на Тръмп възможността да обяви победа в контекст, който му се усложнява с всеки изминал ден. Анализаторът Дейвид Олбрайт твърди, че ако САЩ и Израел не успеят да се сдобият с този материал, Иран би могъл отново да напредне в ядрената надпревара сравнително бързо. Но ако говорим за конкретната военна опция да го „отнемат“ със специални сили, днес това изглежда по-скоро като възможност, разгледана като последна мярка, отколкото като изчистен, зрял и лесен за изпълнение план. С други думи: идеята е реална; операцията, ако се опита, би била изключително опасна.

Джон Дж. Миърсхаймер, професор по политически науки в Чикагския университет, твърди, че „Тръмп се е оставил да бъде хванат в лабиринта на Иран. Той влезе във война, която не може да спечели, и от самото начало беше почти очевидно, че това сблъскване е неизбежен резултат. Реалността е, че той ще трябва да направи значителни отстъпки на иранската страна, а когато тези отстъпки бъдат направени, ще стане абсолютно ясно, че Иран е постигнал убедителна победа, а за САЩ това ще бъде унизителна загуба“.

Обогатеният уран е необходим за производството на атомна бомба, защото само чрез увеличаване на дела на делящия се изотоп (уран-235) може да се поддържа достатъчно бърза и неконтролирана верижна ядрена реакция. Естественият уран съдържа едва 0,7% от този материал, което е твърде малко, за да могат неутроните, освободени при разпадането на атома, да предизвикат експлозивна реакция. При обогатяването му до високи нива, U-235 се концентрира до такава степен, че при достигане на критична маса, неутроните предизвикват почти мигновена верига от деления, която освобождава огромно количество енергия под формата на експлозия. Това е сърцевината на атомната бомба.

Разследващите служби (преди всичко Мосад и ЦРУ) знаят в какъв тип съоръжения се съхранява този ирански обогатен уран, но не се знае с пълна сигурност точното му местоположение, нито настоящото му разпределение. Няколко сателита са заснели камиони със сини контейнери, подготвени за транспортиране на този вид материал, но никой не знае дали превозват уран или това са маневри за отвличане на вниманието.

Исфахан е основният център за преработка и съхранение. Натанз е голямата обогатителна централа с подземни съоръжения. Фордоу е съоръжение, заровено дълбоко в планината. И трите са били бомбардирани, макар да разполагат с тайни съоръжения, в които този материал би могъл да бъде разпределен. Ако минералът се намира на едно място, би могъл да разчита на фактора изненада, но ако е разпределен на няколко места, това предимство се губи.

Междувременно Доналд Тръмп продължава да заплашва Иран да отвори пролива Ормуз: „Ако не бъде отворен незабавно за морски трафик, ще приключим престоя си в Иран, като напълно унищожим всичките му електроцентрали, нефтени кладенци и остров Харк“. Реалността е, че проливът се отваря, но не за западните кораби, а за собствените им петролни танкери и тези на Китай.

 Няколко кораба на корабната компания Cosco, които преди няколко дни се опитаха да преминат блокадата, най-накрая получиха вчера одобрението на Техеран и вече плават към своите пристанища. Източници в Иран твърдят, че правителството вече събира такса от два милиона долара в юани и че е превърнало остров Ларак в нещо като митница. Тоест, режимът на аятоласите продава повече петрол от преди, по-скъпо и, освен това, има повече приходи от преди благодарение на вдигането на санкциите от страна на Вашингтон.