Как победата на Мадяр изпраща сигнал към Тръмп и Украйна

Епитафията, която враговете на ЕС пишат за Виктор Орбан, може да прилича на тази на Вергилий за Квинт Фабиус Максимус Веррукосус, римския генерал, който задържа Ханибал по време на Втората пуническа война: този, който ни спаси чрез забавяне.

Отстраняването на неудобния унгарски министър-председател освободи ЕС от главния му препятстващ фактор – хитър стратег, който разбираше, че една страна с едва 2% от населението на блока може да донесе много по-голям процент от политическите му главоболия чрез упоритост и право на вето, пише The Times.

Няма съмнение, че отстраняването му ще промени Европа. Остава да се види дали някой друг лидер е способен да поеме ролята, която той изпълняваше толкова умело в продължение на 16 години като главен разваляч на континента и надежден посредник за силни мъже от Вашингтон до Москва и Пекин.

В краткосрочен план най-очевидният чуждестранен бенефициент от падането на Орбан е Украйна. Миналият месец той разгневи колегите си от правителствата на ЕС, като блокира заем от 90 милиарда евро за Киев, който беше изработен в резултат на деликатен дипломатически компромис. Без този евтин кредит се очаква Украйна да остане без пари още през лятото.

От друга страна, резултатът е сериозно нещастие за Русия. Миналият октомври Орбан каза на президента Путин в изтекъл телефонен разговор, че е „на Ваше разположение“ и оприличи Унгария на „мишка“, която ще освободи руския „лъв“, както в баснята на Езоп.

Друго скорошно разследване разкри аудиозаписи на Сергей Лавров, руския външен министър, който се отнася към Петер Сиярто, своя унгарски колега, като офицер от КГБ, управляващ послушен агент, като му нарежда да предостави класифицирани документи на ЕС и получава брифинги за поверителни срещи в Брюксел.

Путин има и други козове в ръкава, но никой от останалите му европейски сатрапи няма да бъде толкова стабилен или надежден в съпротивата срещу санкциите и предоставянето на разузнавателна информация, колкото е била Унгария на Орбан. Това обяснява защо Сергей Кириенко, доверен човек на Путин, пое ръководството на екип от „политически технолози“, натоварен с подкрепата на унгарския премиер, в който според информациите са включени трима агенти на военното разузнаване ГРУ.

Това обяснява и защо Кремъл категорично отказа да поздрави Мадяр за победата му, както и защо Кирил Дмитриев, мениджърът на руския суверенен фонд, който се превърна в дясната ръка на Путин за отношенията със Запада, предсказа, че падането на Орбан ще „ускори разпадането на ЕС“ в рамките на едва четири месеца.

Въпреки това Николай фон Ондарза, ръководител на отдела за изследвания на Европа в мозъчния тръст SWP в Берлин, заяви, че няма основателни причини да се смята, че Мадяр и неговата партия „Тиса“ ще бъдат ревностни привърженици на Украйна.

„Предвид гласуването на „Тиса“ в Европейския парламент, бих очаквал отмяна на най-активните вета, като например заема от 90 милиарда евро, но не и фундаментална промяна на позицията“, каза той.

В по-малка, но все пак значителна степен, Китай също има причини да съжалява за резултата.

Под управлението на Орбан Унгария привлече около една четвърт от китайските инвестиции в ЕС и отвърна на тази щедрост, като редовно налагаше вето или смекчаваше критиките на блока към Пекин.

По време на предизборната кампания Мадяр посочи, че разглежда тези близки отношения като стълб на корупционния апарат на администрацията на Орбан, който ще преоцени фундаментално, ако спечели изборите.

Ноа Баркин, старши съветник в консултантската фирма Rhodium Group и водещ анализатор на отношенията между ЕС и Китай, заяви, че Орбан е бил „най-добрият приятел на президента Си в Европа“.

„Никой лидер на ЕС не се е сближавал с Пекин толкова енергично и често, колкото Орбан, така че неговото оттегляне е положително за развитието на по-трезвомислеща европейска политика спрямо Китай“, написа Баркин.

Реакциите на други европейски лидери към резултата сочат, че те очакват прагматизмът на Мадяр да отиде далеч отвъд заема за Украйна. По-специално президентът Макрон приветства изборите като възможност за изграждане на „по-суверенна Европа“ и, косвено, на такава с по-дълбок единен пазар и по-централизирани правомощия, които да ѝ помогнат да отстоява своята независимост спрямо САЩ, Русия и Китай.

От реформата на институциите на ЕС до потенциалното присъединяване на Украйна, Молдова, Норвегия, Исландия и държави от Западните Балкани като Албания и Черна гора, има много въпроси, по които една по-конструктивна Унгария може да даде необходимия тласък за сериозна промяна.

Въпреки това някои анализатори са склонни да смекчат оптимизма си с предпазливост. Фон Ондарза каза:

„Работната ми хипотеза е, че след кратък момент на празнуване ще стане ясно, че макар поражението на Орбан значително да отслаби крайните десни сили в ЕС, ограниченията върху вземането на решения в ЕС няма да изчезнат за една нощ.“

Това е потенциално неудобен момент на истината: момент, в който държави, които преди това можеха да се крият зад унгарския обструкционизъм, ще трябва да заявят открито позицията си. Далеч не е ясно дали всички те ще застанат зад конкурентните визии за ЕС на Франция или Германия, особено ако им бъде поискано да се откажат от ревниво пазеното си право на вето върху решенията в областта на външната политика.

„Мадяр ясно спечели мандат от унгарския народ за по-тесни връзки с Европа. Той, например, говори открито за приемането на еврото“, каза Розенберг. „Той със сигурност ще бъде по-приятелски настроен към Европа, но ще поиска висока цена, за да подкрепи разширяването на изток или по-нататъшната политическа интеграция.“

Освен да предложат изобилие от безплатен петрол, не е ясно какво още биха могли да направят президентът Тръмп и неговата администрация, за да подкрепят Орбан, най-близкия им идеологически съюзник в Европа.

Тръмп обеща да използва „цялата икономическа мощ“ на Съединените щати, за да съживи Унгария, ако избирателите й просто задържат Орбан на власт. Републикански конгресмени бяха изпратени да възхваляват Орбан на будапещенското издание на Консервативната политическа конференция. Джей Ди Ванс, вицепрезидентът на САЩ, последва примера им, като говори редом с Орбан на митинг и възхвали Унгария като бастион в „защитата на западната цивилизация“.

Въпреки това всички тези усилия бяха напразни, а може би дори и по-лоши: рейтингите на „Фидес”, партията на Орбан, спаднаха с няколко пункта след посещението на Ванс.

Падането на Орбан не е само практически неуспех за Тръмп.

То поставя под въпрос основния принцип на европейската стратегия на неговото правителство – идеята, че старият континент е загнил в декаданс под управлението на умилостиви либерали и трябва да бъде спасен от себе си чрез „култивиране на съпротива“ от националистически и реакционни сили като Фидес.

В цяла Европа популистката десница или се дистанцира от Тръмп, или страда от асоциирането си с неговата марка.

Във Франция „Националният фронт“ се обяви против американската „намеса“. Партията „Алтернатива за Германия“, която първоначално беше ентусиазирана от движението „Мага“, сега е толкова амбивалентна, че един от нейните национални лидери призова за изтеглянето на американските войски от германска територия.

Когато стана ясен мащабът на разгромната загуба на Орбан, Рикарда Ланг, висш депутат от германската партия на Зелените, саркастично покани Ванс да проведе предизборна кампания в нейната страна.

В Дания, където радикалната десница постигна приличен резултат на изборите миналия месец, това се случи отчасти благодарение на това, че се отрече от Тръмп и му каза да „не пипа“ Гренландия. Опозиционната партия „Право и справедливост“ в Полша се придържаше упорито към MAGA, но се провали в проучванията, тъй като някога твърдо атлантически настроеният електорат вече е разочарован от САЩ.

Дори Джорджия Мелони, италианският премиер и самопровъзгласена „шепнеща на Тръмп“, усети промяната на вятъра до такава степен, че критикува тарифите на Вашингтон, призова го да се оттегли от Гренландия и отказа на САЩ да използват италиански военен обект за ударите си срещу Иран.

В тази история има и често подценявано британско измерение. В продължение на много години Орбан предоставяше дом или поне отворено ухо в Будапеща на консервативни мислители от Обединеното кралство, които се чувстваха откъснати от политическите течения в собствената си страна, включително Роджър Скрутън, покойният философ, и Джон О’Съливан, бивш автор на речи на Маргарет Тачър, който ръководи финансирания от държавата мозъчен тръст „Институт Дунав“.

Унгария е била за определен вид „суверенистки“ десни мислители и активисти много подобно на това, което ранният Съветски съюз е бил за западните социалисти през 20-те години на миналия век: покровител и терен за изпитване на техните идеи.

Съюзниците на Орбан, сред които интелектуалци като Мария Шмид и Балаж Орбан (без родствена връзка), изградиха екосистема от мозъчни тръстове и издания с присъствие и влияние, простиращи се далеч отвъд Унгария и дори от другата страна на Атлантическия океан.

В този смисъл „орбанизмът“ със сигурност ще преживее премиерския мандат на Орбан, въпреки че Розенберг заяви, че неговият център естествено може да се премести от Будапеща към фигура като Мелони или Марин льо Пен, лидерката на френската радикална десница.

„Орбан ясно водеше суверенисткото лагер в ЕС и неговото отстраняване оставя място за някой друг да поеме това лидерство“, каза той. „Не мисля, че Мадяр ще бъде този човек.“