Невидимият фронт на Путин: дронове, саботажи и хибридна война поставят Европа на изпитание

От студените води на Балтийско море до румънската граница с Украйна, Европа преживява тиха ескалация от страна на Кремъл. Една „сива война“, която не се води само с танкове и ракети. Дронове, пресичащи въздушното пространство на НАТО, саботаж на подводни кабели, кампании за дезинформация и тайни операции превърнаха северната и източната част на континента в новата лаборатория на хибридната война на Владимир Путин, пише El País.

Този петък удара на руски дрон по жилищна сграда в Румъния - най-сериозният инцидент с жертви, причинен директно от Русия на територията на съюзна държава от началото на инвазията в Украйна през 2022 г. - предизвика тревога в Брюксел и столиците на Източна Европа. Европейските правителства и разузнавателни служби предупреждават от месеци, че Москва засилва операциите си под прага на открита война, за да тества политическата, военната и психологическата способност за реакция на Европа. А отговорът на Стария континент не е бил на висотата.

Атлантическият алианс, към който принадлежи Румъния, както и Испания, определи събитието като "необмислено и неприемливо". Но отвъд конкретния случай, случилото се се прибавя към други инциденти. И отново разкрива пропуските в европейските системи за отбрана и противовъздушна защита.

"Ясно е, че позицията на НАТО по отношение на отбраната и възпирането, особено във въздушното пространство, трябва да бъде засилена", заяви министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна.

Възникват огромни съмнения относно способността на Алианса да противодейства

на тези безпилотни летателни апарати със своите сложни системи за противовъздушна отбрана, които са предназначени по-скоро за действие срещу ракети, отколкото срещу дронове.

"Ще продължим да подобряваме готовността си да възпираме и да се защитаваме срещу всякаква заплаха, включително от дронове", заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Случаят с руския дрон в Румъния е „сериозен“, не само заради самия инцидент, но и защото показва, че Кремъл „загрява“ инструментите си, предупреждава европейски разузнавателен източник, който говори при условие за анонимност. „Натискът от Русия става все по-голям, защото те използват стратегия на изтощаване. Днес заплахата е пряка“, добавя източникът.

На източния фланг на Европа инцидентите се натрупват с такава регулярност, че започват да променят възприятието за ежедневната сигурност. През март 2026 г. дрон, който навлязъл във въздушното пространство на Естония, се сблъскал с комина на електроцентралата в Аувере, инцидент, който естонските власти разследват в рамките на поредица от въздушни набези, засегнали и Латвия. Седмици по-рано Финландия и Естония започнаха няколко разследвания на кораби, свързани с т.нар. руски сенчест флот - мрежата от кораби под чужди флагове, които Кремъл и неговата орбита използват за превоз на петрол и заобикаляне на санкциите, след вълна от подозрителни повреди на подводни кабели и енергийни връзки в Балтийско море.

Към този модел се добавя и електронният натиск, идващ от руския анклав Калининград. Литовските и полските власти са документирали хиляди случая на GPS-смущения, засягащи гражданската авиация и морското корабоплаване в целия Балтийски регион, като нарушават системите за позициониране на стотици километри разстояние.

В Литва властите са свързали с мрежи, свързани с руските разузнавателни служби, няколко плана за саботаж и умишлени пожари срещу логистична и търговска инфраструктура. В Полша службите за сигурност разследват атаки срещу железопътна инфраструктура, използвана за транзитен транспорт към Украйна. По-на север Норвегия предупреди за засилени шпионски дейности и възможни саботажни операции срещу енергийната инфраструктура в Арктика, докато авиокомпании и европейски власти регистрират повтарящи се случаи на електронни смущения дори при официални полети в близост до руската граница.

Новата руска доктрина е тази "сива война". И се опасява, че тя ще се усилва. Карстен Бройер, военният шеф на германските въоръжени сили и най-високопоставеният офицер в армията, отиде още по-далеч и стигна дотам да твърди, че Русия би могла да бъде способна да предприеме мащабна атака срещу територия на НАТО от 2029 г. нататък. 

В Москва отговорът беше двусмислен. Кръгът около Кремъл говори за "истерия" на Запада. Въпреки това Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия и бивш президент на евразийската държава, заплаши Европа. 

Засилването на тези хибридни операции е отразено в няколко скорошни доклада на европейски разузнавателни и аналитични центрове. Русия е засилила хибридната война срещу Европа от 2024 г. насам, според анализ в скорошен доклад на разузнаването на Нидерландия. „Руските въоръжени сили се подготвят за евентуален конфликт с НАТО и извършват различни дейности, за да тестват готовността на Запада да засили конфликта“, се казва в документа. Доклад на самата НАТО от миналия януари описва някои от тези форми на хибридна война, в които Кремъл концентрира част от капацитета си: пропаганда, заблуда, саботаж на ключова инфраструктура и други невоенни тактики.