Как контролът над Ормузкия проток може да промени баланса в Арктика в полза на Русия

Въпреки блокадата на САЩ и седмици на преговори, Иран все още изисква суверенитет над Ормузкия проток. Русия и Китай наблюдават с голям интерес. Преди да започне блокадата на САЩ, Иран предоставяше на руски и китайски кораби преференциален достъп през пролива, дори когато събираше такси от два милиона долара от някои кораби и напълно блокираше достъпа на други. За да защитят собствените си интереси, през април Русия и Китай наложиха вето върху резолюция на Съвета за сигурност на ООН за отваряне на пролива. Но ветото не се отнасяше само до Ормузкия проток: Москва и Пекин имат предвид по-голяма награда на 5000 мили на север. Предоставянето на суверенитет на Иран над Ормузкия проток би отворило вратата за Русия да наложи със сила суверенитет над най-важния морски път, за който вероятно никога не сте чували: Северния морски път. Позволението на Русия да контролира СМП би застрашило интересите на националната сигурност на САЩ, световната търговия и свободата на корабоплаването по целия свят, пише Forbes.

СМП преминава през Арктика, свързвайки Беринговия проток на изток с Баренцово море на запад. Той остава непроходим през по-голямата част от годината, но топящият се лед го прави все по-плавателен за свързване на азиатските стоки с европейските пазари. Превозвачите гледат на СМП като алтернатива на опасния маршрут през Суецкия канал. Пътуването е с около 5600 километра по-късо и може да спести 10 до 15 дни. СМП е по-плитък от Суецкия канал, което означава, че не всички големи товарни кораби могат да го използват. Въпреки това той би могъл да се превърне в ново място за подводните кабели, по които преминава голяма част от съвременната дигитална търговия. Тези кабели могат да се полагат сезонно и с по-малки кораби, което прави СМП важен за икономическото развитие.

Русия налага контрол над СМП чрез правови войни:

целенасочено злоупотребява с правото, за да постигне стратегически или военни ползи. Москва прилага незаконно тълкуване на Конвенцията на ООН по морско право, за да претендира за голяма част от СМП като свои вътрешни, суверенни води. Русия е заложила тези претенции в своето вътрешно законодателство, създавайки правната основа, за да счете всяко неразрешено чуждестранно преминаване за незаконно.

Подобно на Иран в Ормузкия проток, Русия вече налага незаконни такси и други ограничения върху корабите, преминаващи през СМП. Корабите, преминаващи през водния път, трябва да плащат руски тарифи и да спазват строги правила за замърсяване и сурови изисквания за застраховка. Русия също така задължава частните чуждестранни кораби в СМП да използват руски ледови пилоти и ескорт от ледоразбивачи. По този начин Русия ефективно определя кои кораби използват СМП. Руският Закон за военните кораби от 2022 г. също изисква 90-дневно предварително уведомление за транзита на чуждестранни военни кораби през пролива, ограничава маршрута до един военен кораб наведнъж и изисква подводниците да изплуват на повърхността. Този закон изрично нарушава UNCLOS. Законът за военните кораби също така означава, че всеки военен кораб, плаващ през СМП без разрешение от Русия, би нарушил руското вътрешно законодателство. По този начин всеки транзит на чуждестранен военен кораб през СМП рискува кинетичен конфликт с Русия.

Китай подкрепя незаконните морски претенции на Русия. Пекин и Москва все по-често действат съвместно, за да разширят военното си присъствие в Арктика. Китайски ледоразбивач успешно премина през СМП през септември 2024 г.

 През 2025 г. Русия обяви, че обучава китайски моряци да работят в полярни условия, а Москва и Пекин се споразумяха да си сътрудничат по проект за „Полярен път на коприната“. Освен демонстрация на военно сътрудничество срещу САЩ, ползата за Китай от подкрепата на претенциите на Русия към СМП е приоритетен достъп до маршрута и до санкционирания нефт и втечнен природен газ, които той пренася.

Подкрепата на Китай за стратегическите цели на Русия в Арктика вероятно ще продължи.

Пекин се нуждае от СМП, за да избегне санкциите и да подкрепи енергийната си сигурност. В замяна той осигурява на Москва дипломатическо прикритие, икономически инвестиции в инфраструктурата на СМП и засилена военна подкрепа. Предвид възможността за полагане на подводни кабели в СМП, руският контрол над водния път подкрепя и желанието както на Китай, така и на Русия за киберсуверенитет, което заплашва свободния и отворен интернет.

Предоставянето на суверенитет на Иран над Ормузкия проток би окуражило Русия в Арктика. Иран постигна за месеци това, което Русия се опитва да направи в СМП от години. Иран обяви контрол над пролива, определи кои кораби могат да преминават през него, наложи строги тарифи и регулации и позволи преференциален достъп на партньорските държави. Благодарение на примера на Иран, Русия знае, че ще разполага с мощен коз за преговори със САЩ и Европа, ако демонстрира военната си мощ, за да наложи суверенитет над Северния морски път. Правото на вето на Русия в Съвета за сигурност, в съчетание с това на Китай, гарантира, че Съветът никога няма да разреши употребата на сила, за да спре арктическите амбиции на Русия.

Съединените щати трябва да продължат усилията си за насърчаване на свободата на корабоплаването по целия свят, като протестират срещу претенциите на Русия за суверенитет над СМП. Вашингтон дипломатично протестира срещу претенциите на Москва от 1963 г. насам – необходима стъпка, за да се гарантира, че претенциите на Русия няма да се утвърдят съгласно международното право. Увеличаването на дипломатическите усилия и координирането им с съюзниците от НАТО би оказало по-голям натиск върху Русия. Съединените щати биха могли също така да настояват за международни стандарти за навигация чрез Международната морска организация, за да предотвратят вътрешните разпоредби на Русия да се превърнат в де факто глобални правила. Такова координиране трябва да се осъществи, преди нарастващата търговска стойност на маршрута да създаде конкуриращи се стимули. Подготовката на САЩ за провеждане на операция за свобода на корабоплаването през СМП би оказала допълнителен натиск върху Москва и би сигнализирала, че Съединените щати са сериозни в намерението си да поддържат арктическите води свободни и отворени.

Светът наблюдава Ормузкия проток. Москва също гледа на север. Гарантирането, че Иран няма суверенитет над Ормузкия проток, нито юридически, нито на практика, ще създаде критичен прецедент за СМП и други глобални стратегически точки. За да се избегне криза на северния фланг на НАТО, САЩ и съюзниците им трябва да засилят противодействието срещу претенциите на Русия към СМП, преди ледът да се стопи.