Путин срещу невярващите: отвътре в религиозните репресии в Русия

79-годишният патриарх Кирил обърка вярващите, като изнесе коледно послание по време на Великден. Но други руснаци биват безмилостно наказвани в името на религията. Заобиколен от свещеници в най-голямата катедрала в Москва, патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, поздрави руснаците с Коледа и Богоявление.

„Ние празнуваме Рождеството на Христос и кръщението му във водите на река Йордан“, провъзгласи Кирил.

Имаше само един проблем. Службата в огромната катедрала „Христос Спасител“ се състоя на 9 април, когато православните християни отбелязват Велики четвъртък – денят, в който се вярва, че Исус е споделил Своята Последна вечеря с дванадесетте апостоли в Йерусалим, пише The Times.

Докато свещениците гледаха с видимо объркване, 79-годишният Кирил продължи да проповядва за Коледа и Богоявление – празници, които православните християни честват през януари – в продължение на почти шест минути. След това един помощник се приближи до Кирил и разгърна голяма черна книга.

Кирил направи пауза, запъна се и каза:

„А днес празнуваме Велики четвъртък“, според видеозапис от службата. Инцидентът подхрани спекулациите относно здравето на Кирил, един от най-влиятелните поддръжници на Кремъл.

„Отдавна циркулират слухове, че той е започнал да изпитва свързани с възрастта промени в личността“, написа Ксения Лученко, руска журналистка, специализирана в църковни въпроси. „Наскоро обаче няколко надеждни източника излязоха с изявления, вариращи от „когнитивни проблеми“ до „бързо прогресираща деменция“.

Макар Кирил да е объркан относно датите на религиозните празници, той е на много по-твърда почва, когато става въпрос за подкрепата на руската война в Украйна. Той е описал инвазията като битка срещу „силите на злото“, които, според него, са завзели властта в Киев, като същевременно е казал на войниците, че греховете им ще бъдат измити, ако загинат в бой в Украйна.

Лученко, който наскоро беше осъден задочно от Москва на осем години затвор за публикации относно руската атака срещу детската болница „Охматдит“ в Киев, заяви, че макар да не е ясно кой в крайна сметка ще замести Кирил, критичните решения в църквата вероятно ще бъдат вземани от неговия близък кръг по време на периода на неговия умствен и физически упадък.

Тя каза, че сред тях вероятно ще бъде Александър Шчипков, заместник-председател на Световния съвет на руския народ – организация, която описа нахлуването в Украйна като „свещена война“. Анализатори твърдят, че Кремъл ще има решаваща роля в избора на този, който в крайна сметка ще замести Кирил.

Подкрепата на Кирил за Путин, бивш офицер от КГБ, и за войната предизвика несъгласие дори сред бившите верни на църквата. „Съвременното руско православие под патриарх Кирил и Путин е евтин квазирелигиозен култ. Целта му не е вярата, а служенето на държавните и геополитическите интереси“, заяви Сергей Чапнин, бивш редактор на вестник „Журнал Московской Патриархии“.

Путин държи да гарантира, че тази подкрепа ще продължи, и всеки, който разгневи Руската православна църква, може да очаква бързо наказание. В понеделник Ксения Широкова, барманка в Москва, беше обвинена в „обида на чувствата на вярващите“ след като публикува видео на наргиле с великденска тематика. Необичайното наргиле беше поставено в традиционния великденски кулич, върху който бяха изписани кирилическите букви XB, означаващи „Христос Воскрес!“.

Широкова може да получи до една година затвор за „обида на чувствата на вярващите“

Публикацията в социалните медии показваше снимка на наргиле, промушено през традиционна великденска пита „кулич“, върху която бяха изписани кирилическите букви XB.

„Това би възкресило дори Христос“, коментира Широкова в публикация в Instagram, която показваше как е подготвила наргилето. Православните християни отбелязаха Великден на 12 април. Публикацията ѝ, която междувременно е била изтрита, предизвика оплаквания от страна на „Сорок Сороков“ – прокремълска православна организация – и други радикали.

Широкова може да получи до една година затвор. Предполагаемите обиди срещу религиозните вярвания, извършени в места за поклонение, се наказват с до три години лишаване от свобода.

Законът за защита на религиозните убеждения беше въведен в резултат на лобиране от страна на Руската православна църква след широко отразен протест срещу Путин от страна на активистката група Pussy Riot в катедралата „Христос Спасител“ през 2012 г. Той се използва главно за наказване на руснаци, за които се счита, че са обидили православните християни.

Широкова, която е от Саранск, град на 300 мили източно от Москва, помоли за прошка за „прибързания си акт“ в публикация в социалните медии. „Не исках да обидя никого“, написа тя. Местонахождението ѝ е неизвестно.

Въпреки това Кирил и други висши православни фигури през годините не са проявявали особен интерес към прощаването на онези, които се смята, че са обидили религията. „Прощаването е много деликатно нещо“, каза веднъж Вахтанг Кипшидзе, говорител на Руската православна църква.

Според правозащитната организация „Сова“ през 2024–2025 г. в Русия е имало най-малко 39 осъдителни присъди по обвинения в оскърбление на религията, а други двама души са били изпратени на задължително психиатрично лечение. Повечето от присъдите са довели до глоби, общественополезен труд или условни наказания, се посочва в доклада.

Руският парламент одобри нов закон, който определя като престъпление, наказуемо с глоби до 30 000 рубли (290 паунда), публикуването в интернет на изображения на църкви без кръстове или други религиозни сгради, на които липсват съответните символи.

Във вторник разследващите обвиниха и друга жена в оскърбление на религията заради публикация в социалните медии, изобразяваща великденска торта. Жената, идентифицирана само като Татяна, на 20 години, беше обвинена, след като публикува снимка на торта, която беше счетена за обидна. Не беше ясно какво е причинило обидата. Разследващите обаче заявиха: „Вземат се мерки за задържането ѝ, след което тя ще бъде обвинена и ще бъде избрана превантивна мярка.“

Въпреки че над 60 % от руснаците се самоопределят като православни християни, проучванията показват, че само малка част от тях редовно посещават църковни служби и спазват религиозните пости.