Ливан не може да изгони дори един иранец, как тогава ще разоръжи „Хизбула“?

На 24 март Ливан предприе изключително символична стъпка, като експулсира иранския посланик в Бейрут. В ход, който би бил немислим през по-голямата част от последните 40 години, Мохамад Реза Шейбани беше обявен за persona non grata и му бяха дадени четири дни да напусне страната. Това беше една от няколкото мерки на правителството на президента Джозеф Аун за ограничаване на иранското влияние в страната, след като „Хизбула“ изстреля ракети срещу Израел, което доведе до ответни въздушни удари и наземна инвазия, пише The Telegraph.

Но има един основен проблем: три седмици по-късно посланикът все още е в Бейрут.

Укрил се зад стените на иранското посолство, Шейбани отказва да напусне, принуждавайки ливанците да обмислят различни правни методи, за да го изгонят.

Това, което започна като демонстрация на добри намерения от страна на Ливан, главно към Израел, се превърна във фарс.

Ливан обеща на света през 2024 г., че може да разоръжи „Хизбула“,

шиитската терористична армия, финансирана и въоръжена от Техеран, а сега изглежда безсилен да отстрани дори един нежелан ирански дипломат.

В седмицата, в която започна преки преговори с Израел във Вашингтон, правителството на Аун изглежда има много малко да предложи на Израел като стимул да спре бомбардировките.

Доналд Тръмп все още може да принуди Бенямин Нетаняху да приеме примирие на левантинския театър на военните действия, за да сложи край на войната си с Иран. Въпреки това изглежда малко вероятно „Хизбула“ да си тръгне, което прави бъдещите кръгове на десетилетния конфликт въпрос на кога, а не дали.

Това е доста силно изявление за терористична група, за която Израел твърдеше, че е на практика унищожена в кампанията си в края на 2024 г. – тази с заговора с експлодиращия пейджър, убийството на Хасан Насрала, дългогодишния лидер, плюс решаващата сухопътна инвазия на Израелските сили за отбрана (IDF).

Въпреки това, откакто започна новият кръг от сражения в началото на март, израелските стратези осъзнават колко ефективно са се прегрупирали бойците. Това е отчасти непредвидена последица от огромния успех на Израел в убиването на толкова много командири на „Хизбула“ по време на кампанията си през 2024 г. Известно е, че Иран отговори на унищожението, като изпрати десетки офицери от Корпуса на ислямската революционна гвардия, за да поемат пряк контрол над редовите бойци. Под тяхно командване терористите сега се сражават по-разпръснато, което затруднява израелските въоръжени сили да ги унищожат, като в същото време са убили 13 израелски войници.

Майкъл Янг от Центъра „Карнеги“ за Близкия изток в Бейрут заяви:

„Хизбула прие удара през 2024 г. Те не търсеха конфронтация и мисля, че използваха времето си, за да реорганизират силите си. Също така, доколкото е възможно, за да избегнат потенциални уязвимости в разузнаването.“

Стана ясно също, че „Хизбула“ е много по-добре въоръжена по време на този конфликт, отколкото се очакваше.

Личности, свързани с движението в Ливан, се похвалиха, че са успели да скрият повече оръжия, отколкото се смяташе, както от израелците на юг, така и от ливанските въоръжени сили, които направиха някои усилия да конфискуват оръжия от края на 2024 г.

Освен това има доказателства, че „Хизбула“ е била презаредена чрез старите сирийски сухопътни контрабандни маршрути, за които се смяташе, че са прекъснати, след като Башар ал-Асад, съюзник на Техеран, беше свален от сунита Ахмед ал-Шараа през декември същата година.

Взети заедно, тези фактори са позволили на терористичната група да окаже по-дълго от очакваното съпротива срещу израелското нахлуване, като същевременно продължава да тероризира израелските цивилни с ракети и дронове.

С превъзходните си бойни умения, сила и господство във въздуха, се очаква израелските въоръжени сили да прогонят „Хизбула“ от зоната на операциите ѝ на юг, ако им бъде дадено достатъчно време.

Във вторник вечерта на северния фронт израелски подполковник от 146-та дивизия разговаря с „The Telegraph“, докато над главите им ревяха изтребители.

Войските му успешно отблъскват „Хизбула“, каза той, като убиват стотици бойци на групировката, пленяват оборудване и разкриват инфраструктура, като същевременно предотвратяват терористите да изстрелват противотанкови ракети с малък обсег и други снаряди по войските, като осигуряват контрол над високите позиции.

Предизвикателството на „средно разстояние“ беше да се попречи на „Хизбула“ да се прегрупира близо до израелската граница. Това може да изисква постоянна присъствие на израелските въоръжени сили, предположи той.

Израел може да се опита да остави войски в „стерилна“ зона на юг, въпреки че изказванията на Нетаняху по този въпрос са двусмислени.

Въпреки това Израел няма нито капацитета, нито волята да преследва терористичната група из целия Ливан, което означава, че заплахата може да бъде неутрализирана само ако „Хизбула“ се разоръжи доброволно или ако ливанското правителство намери начин да я принуди да го направи.

Нито едното, нито другото изглежда вероятно.

В разгара на операция „Северни стрели“ в края на 2024 г. на всички – Израел, САЩ и самият Ливан – им беше удобно да вярват, или може би да се надяват, че ливанските въоръжени сили ще могат да разоръжат остатъците от „Хизбула“.

Но с изтичането на месеците стана очевидно, че това не се случва по сериозен начин. Повечето анализатори са съгласни, че ливанската армия просто не е достатъчно силна.

В крайна сметка тя има слаби резултати в борбата с многобройните сектантски въоръжени групи, които бродят из страната от десетилетия.

Рудолф Хайкал, командващият армията, е известен като предпазлив човек.

Някои казват, че неговият прагматичен подход е отговор на слабостта на войските му в сравнение с „Хизбула“ и желание да се избегне ненужно кръвопролитие; други го обвиняват, че подхранва амбиции за президентския пост и не желае да си навлече враждебността на шиитската общност.

Янг каза, че командирът най-вероятно е видял риска от конфронтация с шиитската въоръжена група, която може да прерасне в конфликт с шиитското население като цяло, което съставлява около една трета от ливанското население.

Шиитите понасят най-тежкия удар от международното разселване, като в момента има над един милион бежанци.

С други думи, гражданска война – травма, която Ливан познава твърде добре.

Това може да е удобно за Израел, защото ще обвърже „Хизбула“, но не и за Иран, който иска силите да са свободни да продължат да атакуват еврейската държава. Първият кръг от преговори във Вашингтон беше съпътстван от много топли думи, но малко напредък. За мнозина в Ливан самият факт, че правителството му се осмели да говори от името на страната, без да иска разрешение от „Хизбула“, беше значителен момент сам по себе си. Всъщност това донесе строга забележка от Техеран, като Али Акбар Велаяти, съветник на върховния лидер, предупреди, че те ще „изложат Ливан на непоправими рискове за сигурността“.

За други – и със сигурност за израелците – дискусията звучи празно, защото правителството няма средствата да закрие шиитската групировка, подобно на декларацията на правителството от миналия месец, че военната дейност на „Хизбула“ е незаконна.

Докато иранският посланик тъжи в посолството на страната си в Бейрут, би било наивно да се мисли, че древната Земя на кедрите няма да бъде домакин на бъдещи сухопътни войни между Израел и Иран, с продължаващите им опустошителни последици.