При 47°C дните и нощите не съществуват: Кое е най-горещото място в Индия?

Към 6 сутринта слънцето над Банда вече беше забравило, че е сутрин.

Светлината имаше суровата светлина на летен следобед. Сенките се свиваха преди закуска.

През май този прашен район в индийския щат Утар Прадеш прекара дни на върха на незавидна национална класация: най-горещото място в страната. Температурите се задържаха между 47-48°C повече от седмица, което е изключителен показател дори по местните стандарти.

И все пак поразителното беше начинът, по който хората се адаптираха. Повече от два милиона жители на Банда, много от които зависят от земеделие, строителство, транспорт и друга работа на открито, нямаха друг избор, освен да понасят жегата. Те пренареждаха живота си спрямо нея.

На тридесет километра от центъра на областта, зеленчуковият пазар в Атара вече се свиваше, преди повечето градове да са се събудили напълно. Фермерите пристигаха призори с домати, тиквички, люти чушки, лимони и пъпеши. Всеки искаше бързо да продаде стоката си и да се прибере, преди жегата да се засили.

"Вижте слънцето“, каза Химаншу, търговец, стоящ до щайги с домати. "Едва 6:15 сутринта е, но се усеща като 8-9 сутринта".
Жегата скъсяваше живота на продукцията му, също толкова сигурно, колкото и пазарния ден. "Една кутия домати трябва да се продаде днес или утре. В това време няма да издържат", споделя пред ВВС Химаншу.

Там, където търговията някога кипеше до късна сутрин, сега активността затихна до 8 сутринта. До 10 сутринта пазарът беше почти пуст.

В търсене на сянка

Същият компресиран график управлява почти всичко в Банда. Между пламтящото небе и обгорената земя хората правят това, което полският журналист Ришард Капускински веднъж е наблюдавал в друг горещ пейзаж в Африка: посвещават енергията си на "търсенето на сянка и бриз“.

Папу Верма, зидар, сега работи от 7 сутринта до обяд, а след това отново от 16:00 до 19:00 часа. Четирите часа между тях се прекарват в чакане най-силната жега да отмине.

"Все пак трябва да работите осем часа. Независимо дали работите непрекъснато на слънце или спирате и започвате, заплащането е едно и също", разказва работникът. Почивката го спасява от главоболие и топлинна болест, но удължава деня му до 12 или 13 часа. "В противен случай“, сви рамене той, "каквото и да печеля, ще се харчи за лекарства".

Около 14:00 часа един ден миналата седмица, когато температурата на Банда достигна 46°C, три жени пътни работнички се бяха свили под цистерна за вода на магистрален мост над река Кен, обядвайки в ивицата сянка, хвърляна от шасито ѝ.

Една от тях, Шанти Деви, ходи пеша шест километра до работа всяка сутрин и шест километра обратно. Обядът ѝ се състоеше от хляб с лук, сол и туршия. "Ако носим зеленчуци, те ще се развалят до обяд“, каза тя.

След това тя предложи изречение, което би могло да послужи като мото на горещата вълна в Банда. "Бедните хора нямат лукса да се тревожат за жегата".

Икономически ефекти от жегата 

Шофьорите на електрически рикши намират следобедите празни от пътници. Търговците отварят преди изгрев слънце и затварят между обяд и 16:00 часа. Клиентите са намалели наполовина. Цели градове се оттеглят на закрито през най-силните часове, появявайки се отново едва вечер.

Мобилните телефони звънят многократно с правителствени предупреждения за тежки условия на гореща вълна. "Бъдете бдителни, бъдете внимателни", предупреждават съобщенията.

Местните болници отчитат постоянен поток от пациенти, преживели гореща вълна. "Откакто жегата се засили, получаваме по 15-20 случая на ден, предимно деца и възрастни хора“, каза главен медицински директор на Женската районна болница. "Най-честите симптоми са диария, повръщане и треска".

Изпитанието на Банда е локален израз на по-широка тенденция. В цяла Индия жегата все по-често се усеща не просто като високи температури, а като комбинация от топлина и влажност, която оказва по-голямо натоварване върху човешкото тяло.

Индо-Гангската равнина, която се простира през голяма част от Северна Индия и включва Утар Прадеш, се счита от климатичните изследователи за една от нововъзникващите горещи точки в света за опасна влажна жега.

Гъстото население, обширното напояване, изобилната влага и големият брой работници на открито се комбинират, за да създадат условия, при които дори рутинният труд може да стане рисков.

Утар Прадеш е особено уязвим поради огромното си изложено на вредни влияния население, зависимостта от работа на открито и ограничения достъп до охлаждане за милиони домакинства, според мозъчния тръст Climate Trends.

Учените казват, че географията и изборът на развитие на региона са се комбинирали, за да влошат нещата.

Жегата се задържа дълго след залез слънце.

"Усеща се сякаш сутрините и нощите вече не съществуват“, казват местните.

До 7 или 8 часа сутринта вече се усеща като следобед. Нощните температури остават около 30°C. Резултатът е население, което никога не се охлажда напълно.

В село Ачараунд, на 20 км от град Банда, борбата е по-малко свързана с температурата, отколкото с водата.

Един-единствен кладенец осигурява голяма част от използваемата питейна вода на селото. Всеки ден жени се редят на опашка с кофи под нажеженото бяло небе.

18-годишната Кранти Вишвакарма прекарва четири или пет часа в донасяне на вода за домакинството си. Когато следобед има прекъсвания на тока, облекчението идва от сянката на едно дърво нийм.

"Нямаме охладители или климатици. За нас дърветата нийм играят тази роля", разказва момичето.

И все пак жителите на Банда звучат по-малко разтревожени от много климатолози.

Те живеят с жега от поколения. Това, което тревожи изследователите, не е, че районът е горещ, а че става все по-горещ, за по-дълго време, в пейзаж, губещ дърветата и водата, които някога са помагали да се контролират температурите.