Защо Русия се опитва да повлияе на изборите в Армения?

В Армения се разиграва геополитическа борба. Залогът е дали бившата съветска държава може да се освободи от орбитата на Русия и да се насочи към Запада, а бойното поле са парламентарните избори на 7 юни. Резултатът има преки последици за интересите на САЩ в региона на Южен Кавказ, включително усилията за осигуряване на траен мир между Армения и Азербайджан и усилията за установяване на връзка Изток-Запад извън контрола на Москва и Техеран.

Руският президент Владимир Путин ясно заяви залозите. В забележка на 9 май руският президент предупреди Армения да не се стреми към европейска интеграция, твърдейки, че „опитът на Киев да се присъедини към ЕС“ в крайна сметка е довел до руските инвазии в Украйна през 2014 и 2022 г., пише за TNI Кети Коркия, изследовател, специализиран в международното право и националната сигурност във Фондацията за защита на демокрациите.

Арменският премиер Никол Пашинян, когото президентът Доналд Тръмп подкрепи, прави обратния залог. Въпреки че Европейският съюз все още не е поканил Армения да се присъедини, страната официално е закрепила целта си за присъединяване към ЕС през 2025 г. Както Пашинян го е казал, Армения е готова да бъде „толкова близо до Европейския съюз, колкото Европейският съюз сметне за възможно“.

В продължение на десетилетия Армения е твърдо в сферата на влияние на Москва. Страната е част от ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност и Евразийски икономически съюз и е домакин на руска военна база. Москва, от своя страна, използва десетилетния конфликт между Армения и Азербайджан за спорния регион Нагорни Карабах, за да настройва всяка страна срещу другата.

Но руско-арменските отношения започнаха да се разпадат след войната в Нагорни Карабах през 2020 г.,

в която подкрепяните от Турция азербайджански сили разбиха арменците. И те бяха ефективно разрушени, след като Азербайджан си върна анклава в светкавична офанзива през 2023 г., докато руски миротворци стояха настрана. Последствията коренно промениха арменската политика и обществено мнение. Москва вече не се възприема като незаменим защитник на Армения.

Ереван замрази участието си в ОДКС, докато се стреми към по-тесни политически, военни и икономически връзки със Съединените щати и Европа, както и към мир с Баку.

Администрацията на Тръмп инвестира в усилията за нормализиране на отношенията между Армения и Азербайджан. През август 2025 г. Тръмп прие Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Белия дом, където двамата лидери парафираха, но не подписаха, историческо споразумение, насочено към прекратяване на десетилетия конфликт за Нагорни Карабах.

Като част от това споразумение Вашингтон подкрепи коридор за транзитна свързаност – включително пътища, железопътни линии и електропроводи – наречен „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ или TRIPP, предназначен да свърже Азербайджан с неговия анклав Нахчиван и да разшири транзита изток-запад. През февруари вицепрезидентът Джей Ди Ванс стана най-високопоставеният американски служител, посетил постсъветска Армения.

Пашинян е изправен пред дълбоко разделен политически пейзаж.

Въпреки че общественото мнение се обърна срещу Русия, много арменци остават гневни заради загубата на Нагорни Карабах и разселването на арменското му население, което се случи по време на управлението на Пашинян. Тази травма подхрани протестите, задълбочи поляризацията и даде възможност на опозиционните партии в Армения, много от които подкрепят по-тесни връзки с Русия, да обвинят Пашинян.

Междувременно мирното споразумение от август остава крехко. Преди да приеме окончателно споразумение, Баку настоява Ереван да измени конституцията си, за да премахне всякакви претенции към Нагорни Карабах. Пашинян е готов да направи това, но се нуждае от силен мандат на гласуването на 7 юни.

Кампанията на Русия за намеса в изборите започна необичайно рано, като свързани с Кремъл мрежи за влияние бяха насочени към Армения повече от година преди гласуването. Руските групи за информационна война засилиха дейността си, насочена към Армения преди гласуването през юни. Тези кампании използват изфабрикувани медийни истории, фалшиви видеоклипове и имитации на доверени западни медийни марки, за да представят Пашинян като корумпиран, антихристиянски и контролиран от Запада. Руснаците също така се стремят да разпалят опасения, че по-тясната интеграция с Европа би подкопала арменския суверенитет и националната идентичност.

Вместо да разчита на един-единствен проруски кандидат, Москва изглежда залага на множество участници в рамките на фрагментираната опозиция на Армения. Няколко политически сили, насочени срещу Пашинян, разпространяват наративи, тясно свързани с руските послания, включително твърдения, че Пашинян е предал Нагорни Карабах, отслабил е сигурността на Армения и превръща Армения в западен посредник срещу Русия.

Арменската апостолическа църква, традиционно близка до Москва, също се очерта като фокусна точка на антиправителствена мобилизация, позволявайки на прокремълските мрежи да представят завоя на Армения на запад не просто като геополитическа промяна, а като заплаха за арменската идентичност и традиция.

В съчетание с информационната война, Кремъл прилага и по-традиционни форми на натиск, включително чрез използване на зависимостта на Армения от руската енергия. В навечерието на посещението на държавния секретар Марко Рубио в Ереван на 26 май, руски представители открито заплашиха да спрат или прекратят споразумение за преференциални доставки на руски петрол и газ за Армения, ако Ереван продължи да се стреми към интеграция в ЕС.

Последни проучвания показват, че партията на Пашинян "Граждански договор" води с 32% подкрепа, доста пред всяка друга партия. 23% от анкетираните обаче останаха нерешителни, а други 21% отказаха да разкрият предпочитанията си, оставяйки окончателната електорална картина несигурна.

Каквото и да реши арменският народ, това няма да е просто референдум за Пашинян. Те ще определят дали страната им ще продължи по пътя на мира и по-тесни връзки със Запада или ще остане в капан в сферата на влияние на Русия.