Джани Инфантино: Опияненият от власт диктатор, който губи връзка с реалността

Датата е 20 март 2025 година и бляскава компания се е събрала на брега на Йонийско море, а една от многото загадки около Джани Инфантино щеше да се разиграе пред на присъстващите.

Причината той да се намира в курорта Коста Наварино беше задача от голямо значение. Същото важеше и за останалите присъстващи – смесица от кралски особи, държавни глави и влиятелни фигури в спорта, известни колективно като членове на Международния олимпийски комитет.

Като президент на световната футболна централа ФИФА, Инфантино беше част от тази група. А това имаше особено значение в този ден, защото групата се беше събрала, за да избере следващия лидер на олимпийското движение. Седем кандидати участваха в надпреварата, щяха да бъдат подадени 97 гласа, а подробностите кой за кого е гласувал обикновено остават забулени в тайна.

Но понякога слуховете се носят по морския бриз.

Според трима влиятелни източници, общото мнение било, че върховният ръководител на ФИФА е подкрепил испанския кандидат Хуан Антонио Самаранч-младши. Очевидно екипът на Самаранч-младши бил доста уверен в това, пише в свой коментар Риат Ал-Самарай за Daily Mail.

Тук обаче се крие интригата, защото хора, близки до друг кандидат - лорд Себастиан Коу - са чули съвсем различна версия в Гърция. Очевидно и те са имали основание да смятат, че Инфантино ще даде гласа си именно за техния човек.

Джани Инфантино е президент на ФИФА от 2016 г. и ще се кандидатира за преизбиране догодина. Швейцарецът изигра ключова роля за разширяването на Световното първенство от 32 на 48 участващи държави.

В Гърция, в крайна сметка нито един от двамата кандидати не спечели. Но интересното е, че 15 месеца по-късно и двете страни все още са убедени, че Инфантино е гласувал именно за тях. Дали това е просто обичайна практика в прочутия със своята непрозрачност свят на спортната политика, или е показателно за объркването, което постоянно съпътства Инфантино?

Това е само един от въпросите, които трябва да си зададем, докато се приближаваме към едно от най-странните и най-политизирани световни първенства в новата история и се опитваме да разберем многобройните лица на човека, който стои зад него.

Кой е Джани Инфантино?

Изминаха четири години, откакто той се качи на сцената по време на Световното първенство в Катар и даде своя собствен отговор. "Днес се чувствам катарец. Днес се чувствам гей. Днес се чувствам човек с увреждане. Днес се чувствам като работник мигрант...“, каза Инфантино по време на откриването на Световното първенство в Катар.

Именно тогава образът му изглежда по някакъв начин още по-сюрреалистичен.

Днес човек лесно може да се запита дали съществува световен лидер, към когото Инфантино не би проявил симпатия или подкрепа, ако има какво да спечели от това.

Днес може да изглежда, че Инфантино е променил футбола до неузнаваемост. Днес изглежда разумно да се постави въпросът дали футболът е в сигурни ръце под негово ръководство.

На 26 февруари 2016 г. Инфантино беше избран с мисията да разчисти развалините, оставени от институционалната корупция, разкрита по времето на неговия предшественик Сеп Блатер.

Инфантино търси общественото внимание по начин, какъвто малко спортни администратори са правили в най-новата история. Достатъчно е да се погледне едно от най-спорните му творения – FIFA Club World Cup. На трофея на турнира неговото име е гравирано. Два пъти.

От президенти и шейхове до Беят на солта (прочутия майстор на стекове, бел. ред.), кръгът от личности, с които Инфантино се е снимал и които е представял пред своите четири милиона последователи в Instagram, е изключително разнообразен. Но невинаги е бил толкова показен.

Роденият в Швейцария син на италиански работници и юрист по професия, Инфантино се оказва донякъде случаен кандидат. В продължение на 16 години той постепенно се издига до поста генерален секретар на УЕФА, но най-високият пост във ФИФА изглеждал предопределен за неговия началник тогава Мишел Платини.

Едва след като Платини беше въвлечен в същите разследвания като Блатер, пред Инфантино се отвори възможност.

"Вечерях с Платини седмица преди цялата история да избухне и той наистина беше убеден, че постът е негов“, казва Грег Дайк, който беше председател на The Football Association (FA)по време на падението на Блатер и през първите месеци от управлението на Инфантино.

"Не знам съвсем откъде дойде идеята Инфантино да се кандидатира, но първите ми впечатления бяха, че го харесвам. Той беше човек, с когото можеше да седнеш и да си поговориш. Никога не съм мислил, че е особено политически настроен и мислех, че ще донесе положителна промяна", спомня си Дайк.

Футболната асоциация на Дайк беше сред тези, които гласуваха за него.

Инстинктите на Патрик Нали бяха подобни на тези на Дайк и датират от по-далеч. Известен като основател на съвременния спортен маркетинг, 79-годишният англичанин беше един от водещите играчи, стоящи зад възхода на Блатер във ФИФА през 90-те години на миналия век. Той за първи път се срещна с Инфантино през 2010 г. и тогава го намира за "приятен и непретенциозен“.

Той не ми направи впечатление на невероятно политична или амбициозна личност, какъвто очевидно изглежда се е превърнал", казва Нали.

Това подценяване само загатва за промените, на които сме свидетели през десетилетието на Инфантино на трона. Нито личността му, нито промените в самата структура на футбола показват, че той е лидер, който дълго се замисля къде да наложи своите граници.

Мания да е до знаменитостите

Президентът на ФИФА беше критикуван, че позира за селфита близо до ковчега на Пеле през 2023 година. Инфантино изпраща съобщения за рожден ден на Кристиано Роналдо, което допълнително намеква за манията му по знаменитостите.

Въпросът е: Колко тясно са свързани двата фактора? И оттам нататък, колко притеснени трябва да бъдем?

Засега ще се придържаме към личностните черти, защото Инфантино жадува за светлината на прожекторите, за разлика от всеки друг спортен администратор. 

Не е останало незабелязано, че продължаващите усмивки на вярност към Доналд Тръмп са ехо от това, което се е случвало преди с Владимир Путин и управляващото семейство на Катар, но, както много други неща, това става все по-екстремно с всеки цикъл на Световното първенство.

Когато Инфантино носеше червена шапка на Тръмп на срещата на Съвета за мира на президента на САЩ през февруари, общественият ефект беше толкова смущаващ, че МОК започна проверка дали не е нарушил принципите за политическа неутралност.

Едно добро тълкуване би могло да се окаже, че Инфантино е имал случайна непохватност, но дали е нещо друго? Дали се е превърнало по-близо до грандиозност и заблуда?

Нека си припомним какво се случи на конгреса на ФИФА във Ванкувър през април. След като вече беше поискал, но му беше и отказан, полицейски кортеж с привилегии, надхвърлящи дори тези на канадския министър-председател, Инфантино се опита да убеди висши представители на израелската и палестинската футболни федерации да си стиснат ръцете на сцената.

Предвидимо, те отказаха, а президентът на Палестинската футболна асоциация напусна сцената видимо недоволен от тази крайно неловка ситуация.

"Това, което видяхме във Ванкувър и този унизителен епизод около Израел и Палестина, ми показа човек с нулева емпатия и комплекс за превъзходство, който урони престижа на поста президент на ФИФА", казват свидетели на случката.

Може би можем дори академично да размишляваме защо Инфантино жадува за светлината на прожекторите. Но би било наивно и да се предполага, че властта няма влияние върху онези, които я владеят, особено ако се върнем към средата, в която Инфантино попадна през 2016 г. Наследил политическия златен прах на опозорен предшественик, Инфантино беше почти възхваляван. Оттам нататък възможността за опиянение е очевидна.

Равен на Тръмп и Путин

В съзнанието на Нали ключова преходна точка ще бъде Световното първенство в Русия през 2018 г., което Инфантино наследи от предишния режим и го постави в близост до Путин. Това, което следва, е убедителна теория.

"Всичко, което мога да кажа, е, че властта ти блъска главата“, казва Нали. „Мисля, че Русия му показа колко силна позиция е бил. Фактът, че му беше дадено едно от най-високите отличия, които Русия може да му даде (медалът "Орден на приятелството“, сложен на гърдите му от Путин през 2019 г.), и осъзнаването на това, в което се е превърнал, доведоха до изчерпване на средствата доста бързо", добавя Нали.

"Вземете пример и с Катар. Това доведе Инфантино до пълен контакт с най-могъщите семейства в Катар. А след това през Катар и в Саудитска Арабия. Той позволи на личността и егото си внезапно да си помислят, че е поредният лидер на света. Той ще се възприема като равен на Тръмп. Ще се възприема като равен на Путин. С други думи, трудно е, когато си почитан от тези хора, това да не оказва влияние. Някои хора забравят реалността", казва още футболният експерт.

VAR, високите цени на билетите

Наградата за мир, замислена и връчена на Тръмп, е естествен завършек на тази глава. Инфантино не би могъл да предвиди нахлуването в Иран три месеца по-късно, което ще противопостави домакина на Световното първенство срещу участник, но самата вяра, че подобна награда е негова, със сигурност ще се отрази в последното му наследство във ФИФА.

Разговорът за егото има значение, главно заради начина, по който една експлозия е била отразена от други, по-фундаментални за футбола. Голяма част от играта се разрасна под ръководството на Инфантино – по-голямо Световно първенство, по-голямо Световно клубно първенство, по-високи цени на билетите, по-големи изисквания към уморените играчи, по-големи печалби.

Можем да говорим дълго за другите моменти, които се оказаха драматични от изборната победа на Инфантино – например, Дайк ни потвърди, че Платини е против VAR, но адаптациите и разширяването на Световното първенство от 32 на 48 очевидно промениха един бижу в короната на спорта. Квалификационният процес и груповите фази на турнира очевидно са намалени заради него.

"Разширяването ще размие качеството на играта. Това може да причини масово прегаряне на играчите и опасения за благосъстоянието на спортистите", споделя експерт.

Малко други освен тези 48 държави или организации, които биха могли да се възползват от 40 допълнителни мача, са се изказали в подкрепа. Същото важи и за Световното клубно първенство, което предизвика заплахата от стачки на играчите. И въпреки това разрастването ще продължи. Световното първенство през 2030 г. ще се проведе в Африка, Европа и Южна Америка, с гарантирана квалификация за не по-малко от шест държави домакини.

Спасителната благодат е, че служители на ФИФА настояват, че е много малко вероятно турнирът да се разшири до 64 държави, въпреки че Инфантино е казал "всяка идея е добра“, когато идеята е била обявена през 2025 г. Остава да видим дали ще осъществи желанието си да участва в Световно клубно първенство на всеки две години.

Времето ще покаже мъдростта на 2030 г. и евентуалната мотивация зад нея. Като маневра, тази хаотична смесица отвори удобен път за азиатския домакин да прескочи опашка от континенти през 2034 г. Това е Саудитска Арабия, разбира се. Обвиненията в измами в спорта и печалба пред разум вече се възобновиха на този фронт, но многостранните проблеми в САЩ са предмет на обсъждане.

Огромната негативна реакция срещу цените на билетите на ФИФА това лято е най-голямото предизвикателство за възгледа на Инфантино, че всяка идея е добра.

Защото каквото и друго да е било наблюдавано по време на управлението на Инфантино, не е имало корупционен скандал. И финансово, играта процъфтява - отчетите на ФИФА преди десетилетие показват годишни приходи от 502 милиона долара, а през 2025 г. те са достигнали 2,66 милиарда долара. За тази година на Световното първенство прогнозите сочат 9 милиарда долара. Всичко се е раздуло едновременно.

Днес Инфантино ще се чувства добре от това. Днес може би имаме право да смятаме, че най-лошата от "добрите идеи“ е била да мислим, че той някога е бил решението.