Европейски разходи за отбрана: Кои държави харчат най-много?

Разходите за отбрана в европейските държави-членки на НАТО са на най-високото си ниво от времето на Студената война, като най-много харчат страните, разположени най-близо до Русия. Континентът обаче се разделя на две групи: държави от първа линия, които се стремят да достигнат 5 % от БВП, и голяма група, която прави само най-необходимото.

През 2025 г. за първи път всички държави-членки на ЕС, които са и членове на НАТО, изпълниха целта на алианса за 2 % от БВП за разходи за отбрана.

Но по-внимателният поглед към цифрите разкрива един континент, разделен на две: шепа държави от първа линия, които се втурват напред, докато голяма група прави само най-необходимото.

В същото време около 40% от разходите за отбранително оборудване отиват към доставчици извън ЕС, според скорошен доклад на Oxford Economics.

Европейските правителства харчат повече за отбрана, отколкото по всяко друго време от времето на Студената война насам. Въпреки това увеличението на военния капацитет е по-малко, отколкото подсказват общите цифри за разходите, пише Euronews.

Европейските членове на НАТО увеличиха разходите за отбрана с 14% през 2025 г. до около 739 млрд. евро – най-стръмният ръст от 50-те години насам, според данни на SIPRI, цитирани от Euronews през април.

Като цяло, държавите-членки на ЕС, които са част от алианса, изразходваха 2,5% от БВП за отбрана, което е с 0,4 процентни пункта повече само за една година. Но балтийските държави, Полша и Дания останаха далеч пред останалите, като всяка от тях изразходва повече от 3% от БВП, според НАТО.

Кои европейски държави се превъоръжават най-бързо?

Начело е Полша, която през 2025 г. изразходва 4,48% от БВП за отбрана — повече от двойно над стария референтен показател и най-високият процент в алианса, изпреварвайки дори Съединените щати с 3,22%, според оценки на НАТО.

Зад нея се издига "стена" от държави на предната линия: Литва с 4%, Латвия с 3,73% и Естония с 3,38%.

Тенденцията е поразителна: държавите по източния фланг на НАТО, по-близо до Русия, доминират в класацията.

Скандинавските държави формират следващото ниво. Дания достигна 3,22%, Финландия – 2,77%, а Швеция – 2,51%, като последните две са се отказали от поколения на военна неутралност, за да се присъединят към алианса едва през последните три години. Гърция, която отдавна е сред държавите с най-високи разходи по причини, свързани повече с Турция, отколкото с Москва, е на ниво от 2,85%.

Oxford Economics очаква тази група — Полша, балтийските държави и скандинавските страни — да продължи да води в класацията, като няколко от тях вече са на надежден път към достигане на 5% от БВП до 2035 г.

Забележителен брой държави-членки се оказаха през 2025 г. почти точно на границата от 2% и не отидоха по-далеч.

Италия се класира с 2,01%, Франция – с 2,05%, докато Испания, Белгия, Португалия, Чехия и Люксембург всички отбелязаха точно 2%.

Словения, Хърватия, Словакия, България и Унгария едва ли се различават от тях, като се намират в диапазона между 2,02% и 2,06%.

А някои вече отстъпват. Разходите за отбрана като дял от БВП всъщност спаднаха миналата година в Унгария и Чешката република.

За 2026 г. Oxford Economics очаква ЕС като цяло да отбележи ръст от едва 0,1 процентни пункта, достигайки 2,6% от БВП – почти застой след година, в която Германия, Италия и Испания отбелязаха по около половин процентен пункт ръст.

Данните на НАТО се предоставят от самите държави и се отчитат на касова основа, отбелязват икономистите от консултантската фирма Томас Дворак и Никола Нобиле, така че авансовите плащания за многогодишни поръчки могат да надуят цифрите години преди доставката на каквато и да е техника.

Новата цел включва дори 1,5% дял за "свързана с отбраната" инфраструктура без ясна дефиниция, а Oxford Economics посочва неофициални данни за правителства, които се опитват да представят граждански проекти, като например болници, като военни разходи.

Частта от увеличението, която е реална, идва предимно от оборудването.

Само оборудването е допринесло за около 0,5 от 0,9-процентното увеличение на разходите за отбрана спрямо БВП от 2021 г. насам и сега съставлява приблизително една трета от общата сума, в сравнение с една четвърт преди пет години.

Неудобната аритметика е това, което изисква новата цел.

На срещата на върха в Хага беше определена обща цел от 5 % от БВП до 2035 г., от които 3,5 % трябва да бъдат насочени към основните разходи за отбрана.

В сравнение с тази граница от 3,5 % почти целият континент не достига целта.

Средната стойност за НАТО през 2025 г. беше 2,76% от БВП.

С изключение на Полша, Литва и Латвия – държави, които вече надхвърлят основната цел – всяка голяма европейска икономика ще трябва да увеличи основните разходи с между един и един и половина процентни пункта от БВП – Италия, Испания, Белгия, Португалия, Чешката република и Люксембург – с цели 1,5 пункта всяка.

За европейската промишленост решаващият въпрос не е колко се харчи, а къде отиват парите, и голяма част от тях никога не достига европейска фабрика.

Oxford Economics оценява, че около 40 % от разходите на ЕС за отбранително оборудване се внасят от извън блока.

С други думи, приблизително две от всеки пет евро, изразходвани за отбранително оборудване, отиват при доставчици извън ЕС.

Изтичането на средства е съсредоточено в системите, които Европа все още не може да произвежда в мащаб: оръжия за удари на далечно разстояние, системи за противовъздушна отбрана на далечно разстояние, системи за ранно предупреждение и откриване, тактически транспортни средства, стелт изтребители от пето поколение и големи дронове. Европа също разчита на вносни микрочипове и рискува да изостане в областта на изкуствения интелект на бойното поле.

Клаузата за дерогация в Пакта за стабилност и растеж сега позволява на държавите членки да увеличат разходите за отбрана извън обичайните фискални правила. Според оценките на Комисията, увеличение на БВП на бюджетите за отбрана с 1,5% би могло да създаде фискално пространство от близо 650 милиарда евро за четири години.