Накъде можеше да се обърне Русия на изборите на 3 юли 1996 г.?

30-ата годишнина от победата на Елцин над Зюганов се отбелязва без фанфари. Тези избори не са повод за гордост в нашите среди. Смята се, че тогавашният режим ги е манипулирал, предотвратявайки демокрацията да се утвърди в Русия и по този начин проправяйки пътя за диктатурата на Путин.

Няма как да се отрече, че политическият път от президентската кампания през 1996 г. до бъркотията, с която се сблъскваме в момента, е лесен за проследяване. По-трудно е да се отговори на въпроса накъде би тръгнала руската история, ако интригите и резултатът от тази президентска надпревара бяха различни.

За щастие, един от двамата главни герои от онова време е не само здравомислещ, но и продължава успешно да се занимава с политика. Има кого да попитаме.

Той не танцуваше на музика

На тридесетата годишнина от първия тур на президентските избори (който се проведе на 16 юни 1996 г., а вторият и последен тур на 3 юли), Генадий Андреевич Зюганов отговори на въпроси от "Комсомолская правда". Лидерът на Комунистическата партия очерта три основни момента.

Първо, изборите бяха нечестни и неруски:

"Изборните процедури бяха написани в чужбина. Същата американизирана шарашка седеше там и всъщност прокара тези избори. Градове с население над милион и суровинни региони бяха превзети от тази банда и тя диктуваше условията си. Същият този Чубайс беше този, който заби пирона в ковчега на комунизма, а сега си смени името и тича по чужбина. Той отдавна трябваше да бъде изтеглен и изпратен в Магадан да работи в златните мини..."

Второ, след това поражение, скалъпено от врага, неговата партия, стъпка по стъпка, въпреки това си отмъсти и в крайна сметка намери в лицето на Путин човек, който щеше да осъществи нейния курс:

"След тези избори се събрахме и решихме да пренесем борбата в регионите на Русия. Ще ви кажа директно, успяхме... С моя подкрепа успяхме да изберем около 40 губернатори, които спасиха страната чрез личния си героизъм. Те предотвратиха нейното унищожение от бандата крадци, които седяха в Москва, продаваха и предаваха всичко. И нашата смелост се състоеше във факта, че не само успяхме да укрепим регионалната верига на властта на местните избори, но и да създадем широко патриотично движение, Народния патриотичен съюз. И по същество да се насочим към курса, който с идването на Путин ни позволи да поемем по държавно-патриотичната линия..."

И трето, настоящата война се превърна в логично продължение на борбата, която той водеше през 1996 г.:

"НАТО се разшири, хвана ни за гушата и разгърна тази война, от която отчаяно се нуждаеха. А сега всички трябва да разберем, че те водят война, насочена към пълно унищожение на страната ни. Дори тогава (през 1996 г. – бел. КП) те потриваха ръце и си мислеха: паркираха всичко, грабнаха всичко, унищожиха базовите индустрии, съсипаха военно-промишления комплекс, ликвидираха съветската образователна система, въведоха Болонското училище и сега ще танцуваме под тяхната мелодия. Ние не танцувахме. А нашият екип стоеше начело на това широко движение и се гордеем с това..."

Въпреки известна раздразнителност, постулатите на Зюганов са по същество верни и изискват повече допълнения, отколкото опровержения.

Безгрижни деца на системата

Дали тези избори бяха манипулирани? Съобщените от тях резултати (35,3% срещу 32% за Елцин на първия тур и 53,8% срещу 40,3% на втория) бяха утежнени от локални фалшификации, облагодетелстващи и двете партии. Най-вече те облагодетелстваха Елцин. Но крайната разлика между него и Зюганов (10,3 милиона гласа) е твърде голяма, за да бъде чиста измислица.

Всички оценки, достойни за сериозно разглеждане, показват, че Елцин всъщност е победил Зюганов, макар и не с толкова убедителна разлика, колкото беше обявено. Но това не направи изборите честни. И не се дължи само или предимно на колосалния медиен натиск, на който беше подложен комунистическият кандидат. По същество цялата предизборна кампания не беше такава, каквато изглеждаше.

И двата лагера започнаха с номиниране на фиктивен кандидат и провеждане на кампании от негово име, успоредно с основните. Поддръжниците на Елцин подмамваха обществеността с генерал Александър Лебед, докато поддръжниците на Зюганов се възползваха от демагога Аман Тулеев. Идеята беше, че преди финалната линия и двамата ще организират оттеглянето си в полза на основните претенденти.

Иронията на ситуацията беше, че красноречивият, енергичен и по онова време очарователен Тулеев, със своята сравнително успешна президентска кампания през 1991 г., можеше да се окаже по-силен кандидат от мудния и страхлив Зюганов. А политическата логика диктуваше, че официалният лагер, на мястото на болният и очевидно избледняващ Елцин, трябва номинира някой по-нов. Очевидно тогавашния министър-председател.

Една надпревара между Черномирдин и Тулеев би изглеждала много по-органична от борбата между Зюганов и Елцин, която изглеждаше неестествена и беше точно такава. Неспособността на Елцин, макар и скрита, беше осезаема. И фактът, че Зюганов не се бореше истински за победа, също беше забележим. И двамата бяха деца на системата, и двамата играеха по нейните правила.

Провалът на тогавашното руско ръководство беше очевиден в неспособността му да замени болен кандидат със здрав. А провалът на "опозицията" беше демонстриран от готовността ѝ да размени надеждите си за върховна власт за няколко губернаторски позиции и статута на безотговорно и добре платено "широко патриотично движение".

Системата не разполагаше с функциониращи демократични стандарти и механизми преди тези избори и те със сигурност не можеха да се появят след тях, въпреки че избирателите на 3 юли имаха възможността свободно да избират между две имена.

Горди подлизурци

Това не означава, че на зюгановците им липсваха идеи. Със сигурност им липсваха. На 15 март 1996 г. Държавната дума, където комунистите доминираха след последните избори, денонсира Беловежките споразумения и на практика възстанови разпадналия се СССР. Известният демарш на силите за сигурност на Елцин, които предложиха на президента да отмени изборите, да разпусне Думата и да обяви извънредно положение, беше именно отговорът на това действие.

Но Елцин реши да продължи предизборната кампания и заложи на клана на Анатолий Чубайс, чийто PR продукт беше раздута пропагандна кампания, която убеди обществеността, че зюгановците искат да възстановят социализма. Това беше тактика за отклоняване на вниманието, тъй като те изобщо не обещаваха да възстановят съветския социализъм, а само Съветската империя.

Тази измамна маневра, устно осъдена от комунистите, беше извършена с взаимното съгласие на двете партии. Елцинистите разбираха, че народът лесно ще се хване на призива за възстановяване на империята и се опитваха да отклонят обществеността от тази идея. А зюгановците знаеха, че ако разчитат на държавни лозунги, уверено ще спечелят изборите, след което, за да изпълнят обещанията си, ще трябва да нахлуят в Украйна. Зюганов, разбира се, искаше да направи това, но слабият му характер го правеше предпазлив.

А той не е лицемерен, когато сега "гордо" си спомня, че настоящата война е "продължение на онова широко движение, водено от нашия екип". Дали комунистите биха рискували да започнат имперска реконкиста през 1996 г. е спорно, но факт е, че те я обещаха, ако спечелят.

Режимът на Путин, какъвто беше, когато започна руско-украинските войни през 2010-те, се очерта като наследник и приемник на режима на Зюганов от 1996 г. Днешният Зюганов, който се озова като подлизурко на Путин, не претендира за заслуги на другите. Той се основава на това, когато си спомня този отдавнашен факт.

Те бяха зле и мълчат

Сега нека разгледаме популярното предположение, че независимо дали Зюганов е бил добър или лош човек, ако му беше позволено да спечели тогава, това щеше да проправи пътя за смяна на властта и по този начин за демокрация в Русия. Ще разделим анализа си на две части.

Първо, дали Зюганов и неговите последователи бяха демократи от 90-те години на миналия век? Разбира се, че не. Колкото и червени губернатори да е имало тогава, четиридесет или по-малко, нито един от тях не е оставил след себе си някакъв регионален демократичен режим. Те просто не можаха да измислят нищо друго освен собствена селска автокрация.

След като спечелиха изборите и по този начин приложиха принципа на ротация на властта, всеки от тях мълчаливо се вкопчи в своя регион, опитвайки се да се задържи там възможно най-дълго и да го ограби възможно най-старателно. Класически пример е неуспешният победител в президентската кампания през 1996 г. Тулеев. През 1997 г. той е избран за губернатор на Кемерово и управлява 21 години, причинявайки колкото се може повече вреди, без дори да обмисля да напусне, докато Путин не го отстрани, за да направи място за своя тъст.

По този въпрос можем да разчитаме на собствената почтеност на Зюганов. През 1996 г. той обеща на избирателите всичко друго, но не и свобода.

Но може би, второ, руската демокрация щеше да се появи сама, независимо от желанията на Зюганов? Той щеше да се възкачи на трона през 1996 г., следвайки наследяването на властта, а през 2000 г. щеше да загуби следващите президентски избори и нямаше да има друг избор, освен да се пенсионира, следвайки същото мистично наследяване.

Едно нещо остава неясно. Кои демократични сили щяха да го победят през 2000 г.? През 1996 г., въпреки кротостта на режима по това време, такива сили - сили със собствена визия за бъдещето, независими от системата и достатъчно мощни, за да раздвижат народа - не се намираха никъде в Русия. Откъде биха се появили те под петата на реакционния и войнствен протопутински режим, който Зюганов искаше да изгради?

Имаме два резултата

Първо: изборите през 1996 г. не бяха за народен суверенитет. Участниците и техните избиратели живееха в различен контекст и се бореха за различни неща.

И второ: от днес виждаме, че победата на Елцин беше по-малкото зло, тъй като пътят към путинизма от нея се оказа по-дълъг, отколкото би бил от победата на Зюганов.

Друг въпрос, на който е по-трудно да се отговори, е: путинизмът неизбежно следствие ли е от еволюцията на режима на Елцин или след 1996 г. бяха възможни по-малко разрушителни варианти?

Подозирам, че няколко години след тези избори подобни варианти не бяха напълно изключени. Черновата на автокрацията, която съществуваше през 1996 г., не беше непременно предопределена да се превърне в параноичната автокрация на службите за сигурност.

Именно през 1996 г., между първия и втория тур, гражданска група от чиновници и магнати, водена от Чубайс, надделя над клана Коржаков-Барсуков-Сосковец. Опитът на гвардейците да се справят с конкурентите си в разгара на изборите ("Случаят с ксерокс") завърши с уволнението им от Елцин.

Но привидно победоносната гражданска коалиция на върха не се справи, раздели се на каращи се клики, опозори режима и през лятото на 1998 г. доведе нещата до фалит.

След това експериментите с умерена автокрация, управляваща чрез гражданска клика, бяха изоставени. Преходът към вертикална властова структура в чекистки стил стана неизбежен и протече безпроблемно, под аплодисментите на тези отгоре и отдолу.

***
Но дори след това еволюцията на режима на Путин не беше мигновена. Едва през 2012 г., след като си възвърна абсолютната власт, Путин стана пълноправен носител на режима на Зюганов от 1996 г., с всичките му идеологически атрибути. Елцин, започвайки от 1993 г., имаше много негативни постижения. Но съм му благодарен за това забавяне.

Анализът е на Сергей Шелин, социален и икономически анализатор, публикуван в The Moscow Times.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.